МОТИВИ към присъда, постановена по н.о.х.д. №105/2015 година по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато от РП – Левски по отношение на подсъдимия Д.Д., ***, ЕГН **********, е по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, затова че за времето от 05.03.2015г. до 12.03.2015г. включително, в гр.Левски, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 187 лв. от владението и собственост на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, както следва:

на 05.03.2015г., в гр.Левски, обл.Плевен, от входа на сградата на „ДЗИ”, отнел чужди движими вещи – велосипед, неустановена марка и модел на стойност 102 лв. и три броя метални кошници на обща стойност 34 лв., или всичко на обща стойност 136лв. от владението на собственичката В.Е. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

на 12.03.2015г., в гр.Левски, обл.Плевен, на ул.”Васил Левски”, пред входа на кантората на нотариус Х.К., отнел чужда движима вещ – велосипед , неустановена марка и модел на стойност 51лв., от владението на собственичката С.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия Д. така както е предявено, счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да го признае за виновен по така повдигнатото обвинение, като предлага наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което наказание на основание чл.66 от НК да бъде отложено с 3 годишен изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия изразява сстановище, че деянието е доказано, но относно индивидуализацията на наказанието счита, че при определяне размера на наказанието, съдът следва да вземе предвид оказаното пълно съдействие от страна на подсъдимия за установяване на обективната истина по делото, направените самопризнания от него по време на разпита пред полицията. Предлага по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация около средния размер, като бъдат приложени разпоредбите на закона, касаещи провеждането на съкратено съдебно следствие при определяне размера на наказанието. Алтернативно предлага съдът да наложи наказание глоба, предвид факта, че случаят е маловажен и повдигнатото обвинение е по чл.194, ал.3 от НК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелката В.Я. заемала длъжността * ***. На 05.03.2015г. сутринта отишла на * ***. Свидетелката оставила във входа на сградата незаключен велосипеда си. Последният бил с неустановена марка и модел, дамски, на цвят червен, с три метални мрежови кошници на него за багаж, разположени в предната и задната част на велосипеда. Около 13:40 ч. свидетелката попитала * ***, дали велосипедът й се намира на мястото, на което го е оставила. Свидетелката Е. получила положителен отговор. Малко след това подсъдимият влязъл във входа на сградата на ДЗИ в гр. Левски и видял незаключения велосипед, който решил да открадне. В изпълнение на замисъла подсъдимият взел велосипеда, собственост на свидетелката Е., без нейно съгласие, след което същия ден го продал, без кошниците на св. С.А. за сумата от 15.00 лв., като последният го продал на св. Г.Н.. След като отнел велосипеда подсъдимият свалил трите кошници и прибрал в дома си, като на следващия ден ги предал на вторични суровини.

Свидетелката С.Г. ***. На 12.03. 2015г. около 11:10 часа свидетелката пристигнала *** с велосипеда си (дамски, с неустановена марка и модел), който оставила незаключен пред входа на кантората на нотариуса. Около обяд подсъдимият се движел по улица „Васил Левски” и преминал покрай кантората на нотариуса, където видял велосипеда на свидетелката Г. и без нейно съгласие го отнел. Подсъдимият закарал велосипеда в дома си, находящ се в ***, където същия ден служителите на РУМВР – Левски - св. М.М. и П.П. го заварили да извършва манипулации по него.

С протокол за доброволно предаване от 12.03.2015г. подсъдимият Д.Д. предал на разследващия полицай при РУМВР – Левски Р.Р. един бр. дамски велосипед сивкаво – черен на цвят. За предадения велосипед подсъдимият дал обяснение, че е взел велосипеда същия ден, като същият е бил оставен пред кантората на нотариуса Х.К.. Срещу разписка от същата дата свидетелката С.Г. получила от служител при РУМВР – Левски инкриминираната вещ, като свидетелката не е предявила претенции относно състоянието му.

С протокол за доброволно предаване от 12.03.2015г. свидетелят Г.Н. предал на полицейски служител при РУМВР – Левски 1 бр. дамски велосипед, червен на цвят, с никелирани калници, с фар, стоп и динамо, който срещу разписка от същата дата бил върнат на собственика му – свидетелката В.Е..

От назначена съдебно - оценителна експертиза, със задача да се произнесе относно стойността на отнетото имущество, се установява, че пазарната стойност на движимите вещи към датата на извършване на деянието е както следва:

- пазарната стойност към датата на извършване на деянието на малък дамски велосипед е 102.00 лв.;

- пазарната стойност към датата на извършване на деянието на три бр. метални кошници за багаж е 34.00 лв.

- пазарната стойност към датата на извършване на деянието на велосипед стандартен размер е 51.00 лв.; или вещи на обща стойност 187.00 лв.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият Д.Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Д.Д.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Същият е съзнавал, че отнема от владението на собствениците движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е съзнавал, че вещите, които отнема са чужда собственост и че собствениците не са съгласни с отнемането им.

Подсъдимият е извършил повече от две деяния, които осъществяват състава на престъплението кражба. Извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.194, ал. 3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК „маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Д.Д. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, както и обстоятелството, че щетите в по – голямата си част са възстановени. Невъзстановени са останали щети в размер на 34.00 лв. Съдът съобрази и стойността на вещите, предмет на престъплението. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК.

Предвид изложеното съдът приема, че следва подсъдимият Д.Д. да бъде осъден на наказание „пробация” със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при периодичност за явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице - два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

- безвъзмезден труд в полза на обществото за 100 часа в рамките на една календарна година.

При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 49 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: