Мотиви към присъда №14/13.05.2015 г., постановена по НОХД №112 по описа за 2015 г. на Районен съд –гр. Левски;

Срещу подсъдимия Д.Т. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:

За периода месец октомври 2014 г. до момента на привличането му в качеството на обвиняем с постановление на разследващия орган от 21.03.2015 г. в *, след като бил осъден с влязъл в сина на 02.10.2014 г. съдебен акт – Решение №28/25.03.2014 г. по гр.д. №409/2013 г. по описа на Районен съд-гр.Левски, да издържа свой низходящ – сина си Г.Т., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 6 месечни вноски по 85 лева всяка, в общ размер на 510 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

По изрично направено искане на подсъдимия Т. и упълномощения му защитник-адв.А.А. ***, делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

По време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК на страните, подсъдимият Т. заявява, че признава фактите, изложени в обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях. Защитата също изразява съгласие да не се събират доказателства в тази насока. Предвид така направеното заявление, съкратеното съдебно следствие е проведено в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като съдът с определение е обявил на основание чл.372, ал.4 от НПК, че ще ползва при постановяване на присъдата самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Левски, след приключване на съкратеното съдебното следствие счита, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, които от своя страна кореспондират напълно с направеното самопризнание от Т. в рамките на проведената диференцирана процедура по делото. Излага аргументи, че от представените писмени доказателства от подсъдимия се установява и обстоятелството, че дължимата издръжка за период от шест месеца е изцяло изплатена, чрез изпращане на инкриминираната сума в общ размер на 510 лева с телеграфен пощенски запис на името на майката на малолетното дете. С оглед на този факт и обстоятелството, че по делото няма данни за настъпили други последици в резултат на деянието по отношение на издържаното лице, вследствие на несвоевременното изплащане на сумите за издръжка, представителят на прокуратурата моли съда да признае подсъдимия Т. за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.183, ал.3 от НК да не му налага наказание за това престъпление.

Подсъдимият Д.Т., лично и чрез защитникът си – адв.А.А. ***, след приключване на съкратеното съдебно следствие, изразяват съгласие с предложението на представителя на прокуратурата, а именно, предвид факта, че Т. е изплатил изцяло дължимата сума за издръжка на детето си и по делото няма събрани доказателства за настъпили вредни последици за детето, поради неплащане на инкриминираната сума, съдът да приложи привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, като признание подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и не му налага наказание.

Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания от подсъдимите, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Д.Т. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Т. и Б.П. живеели на семейни начала от 2008 г. Установили се в жилището на родителите на подсъдимия в *. В резултат на съвместното им съжителство на 01.01.2009 г. се родило едно дете – Г.Т.. През месец май 2013 г., поради влошаване на взаимоотношенията помежду им, Б.П. внезапно напуснала семейното жилище и се установила в дома на родителите си в *, а впоследствие взела и малолетното си дете.

С Решение №28/25.03.2014 г., постановено по гр.д. №409/2014 г. по описа на Районен съд-гр.Левски, било определено местоживеенето на малолетното дете при неговата майка – Б.П. в ***, като на същата е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете. Със същото решение, подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 85 лева, считано от 17.07.2013 г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

В тези му две части, цитираното по-горе решение на първоинстанционния съд е потвърдено с Решение №407/24.07.2014 г. по в.гр.д. №516/2014 г. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, като е отменено в частта на определените лични контакти на бащата Д.Т. с малолетното дете Г.Т.. Решението е влязло в законна сила на 02.10.2014 г. Въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. №409/2014 г. по описа на Районен съд-Левски и депозирана молба от Б.П. на основание чл.427, ал.1, т.4 от ГПК, с постановление от 21.10.2014 г. на ДСИ при Районен съд-гр.Левски, е образувано изпълнително дело №58/2014 г., срещу Д.Т. за дължимите суми по делото, както следва: 1275 лева за издръжка за минало време – до 16.10.2014 г., 85 лева за текуща месечна издръжка, считано от 17.10.2014 г., 945 лева деловодни разноски, направени пред двете съдебни инстанции и 197,60 лева – такса, върху събраната сума по чл.53 от Тарифа за държавните такси. На 21.10.2014 г. е изпратена от държавен съдебен изпълнител до подсъдимия покана за доброволно изпълнение на дължимите суми по образуваното изпълнително дело, като е посочена и банкова сметка с титуляр Районен съд-гр.Левски при „ООБ” АД-клон Левски, получена лично от Т. на 29.10.2014 г. Подсъдимият не внесъл нито едно от дължимите месечни вноски за издръжка на детето си, поради което вместо него и на основание чл.6 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка, задължението му за издръжка в размер на 80 лева месечно е поето от Община-Белене. На основание депозирана жалба от Б.П. на 25.11.2014 г., по случая било образувано досъдебно производство в Районна прокуратура-Левски срещу подсъдимия Т., за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд-гр.Левски.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гасни доказателства. Фактът, че подсъдимият не е заплащал задължението си за издръжка на малолетното си дете за инкриминирания период от 6 месеца, считано от месец октомври 2014 г. – датата на влизане в законна сила на постановеното съдебно решение по гр.д. №409/2014 г. по описа на Районен съд-гр.Левски, до момента на привличането му в качеството на обвиняем – на 21.03.2015 г., се установява на първо място от направените от него самопризнания в хода на проведената диференцирана процедура по делото и поведението му след даване ход на делото, намерило израз в изпращане на телеграфен запис на името на кредиторе - майката на детето Б.П., за цялата инкриминирана сума в размер на 510 лева, представляваща дължимата месечна издръжка на малолетното дете за инкриминирания период от шест месеца.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства, от които на първо място – писмените такива: извлечение от банкова сметка, открита на името на майката на детето Б.П., видно от която е, че по същата въобще няма постъпили плащания за издръжка на малолетното дете от страна на подсъдимия, както и от всички данни по цитираното по-горе изпълнително дело. От показанията на свидетеля З.П. се установява, че в момента той полага грижи за малолетното дете, тъй като дъщеря му – Б.П. се намира извън пределите на страната, че подсъдимият не е превеждал никакви суми за издръжка на детето си по образуваното изпълнително дело, което обстоятелство му е известно от майката на детето, както и че подсъдимият е имал обективна възможност да изпълни задължението си, но изрично е заявил липсата на желание да стори това.

Видно от приложения към досъдебното производство протокол за предупреждение от 06.01.2015 г. е, че такъв е съставен на основание чл.65 от ЗМВР и подсъдимият е предупреден да изпълни задължението си за издръжка на малолетния си син, както и за наказателната отговорност, която носи при неизпълнение, като му е разяснена и привилегията по чл.183, ал.3 от НК. Въпреки това, подсъдимият не изпълнил задължението си по предписания в съдебното решение начин в хода на досъдебното производство – чрез неговата майка, като дал обяснения, че внася парични суми по открит спестовен влог на името на малолетното си дете. Последното навежда съда на извод за правилност на направената констатация в обвинителния акт, а именно, че сам по себе си факта на внасяни парични суми по спестовен влог на името на детето, говори единствено за наличието на обективна възможност подсъдимият да изпълни задължението си, но не съставлява годно основание да го освободи от него. Освен това, от обясненията на Т., дадени още в хода на досъдебното производство се установява, че причината за неговото бездействие в хода на образуваното досъдебно производство е не липсата на желание и обективната невъзможност да заплаща издръжка, а отсъствието на майката на детето от РБългария и липсата на възможност да й предава лично и на ръка дължимите ежемесечни суми за издръжка, както и отказ от негова страна сумите за издръжка на детето му да се получават от свидетеля З.П., с който са в изключително влошени взаимоотношения.

Видно от представените в съдебно заседание от подсъдимия писмени доказателства – квитанция за изпратен телеграфен запис е, че такъв е изпратен от подсъдимия Т. на името на Б.П. за сумата от 510 лева, представляваща дължимата издръжка за малолетното му дете за период от 6 месеца.

От така представените писмени доказателства се установява, че подсъдимият е изплатил изцяло и доброволно дължимата за инкриминирания период от време /от м.октомври до 21.03.2015 г./, сума в размер на общо 510 лева за издръжка на малолетното си дете. Сумата е изпратена на името и адреса на кредитора - майката и законната представителка на малолетното дете.

По делото не са установени данни, от които да се направи извод, че поради несвоевременното изплащане на дължимите суми за издръжка от страна на подсъдимия, са настъпили някакви вредни последици за малолетното дете. Фактът, че детето се отглежда от бащата на Б.П. – свидетелят З.П., поради отсъствието на майката, съдът отчита като единствена причина за съзнателното извършване на престъплението от страна на Т.. Бездействието на подсъдимия обаче е напълно съзнателно, който факт се признава от него. То е обусловено от липсата на възможност да уговори с кредитора-майката на детето, различен начин за изпълнение на носимото задължение и несъгласието му в нейно отсъствие, паричните суми за издръжка да се получават от нейния баща, който не е натоварен с упражняване на родителски права, респективно с оглеждане и възпитание на роденото от фактическото съжителство между него и Б.П. малолетно дете. Горните обстоятелства не изключват прекия му умисъл за осъществяване на деянието, поради което съдът приема, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение за това престъпление.

Съдът, при постановяване на присъдата съобрази дадените задължителни указания с Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, касаещи правилното прилагане на материалния закон, при разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. В конкретния случай са представени писмени доказателства за изпълнено от подсъдимия задължение за издръжка за инкриминирания период. Т. не е осъждан, видно от приложената справка за съдимост и не се е ползвал от привилегията на чл.183, ал.3 от НК. Същевременно, няма събрани доказателства по делото, които да навеждат на извод за настъпили други вредни последици за детето, вследствие несвоевременното заплащане на дължимата издръжка, поради което и на основание привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, съдът не е наложил наказание на подсъдимия Д.Т. за виновно извършеното от него престъпно деяние, осъществяващо престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК.

Разноски по делото не са направени и такива не са присъдени.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: