гр.
ЛЕВСКИ, 11.01.2016 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на девети декември 2015 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №359 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от д-р А.П.Ф.
***, ЕГН **********, против наказателно постановление №*** г. на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „***”-гр.***.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено,
тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя, поради неправилно приложение на
материалния закон и несъобразяване със събраните по
административно-наказателната преписка доказателства.
Излага
следните съображения за допуснати съществени процесуални нарушение, като
основания за отмяна на санкционния акт, без да се разглежда спора по същество:
- Наказателното постановление не отговаря на изискванията
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като съответното административно нарушение не
е ясно и точно индивидуализирано;
- АУАН, въз основа на който е издадено наказателното
постановление, е съставен от лице, без правомощия;
- В акта и в издаденото наказателно постановление грешно
е записан екипът на спешна помощ, посетил починалата;
- Не са спазени предвидените в ЗАНН срокове за образуване
и приключване на административно-наказателното производство.
Жалбоподателят твърди, че административно-наказващият
орган неправилно е приел за извършено и е санкционирал установеното от
актосъставителя нарушение. В тази връзка твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение, позовавайки се на действителното фактическо положение. Твърди, че
при извършването на прегледа на пациентката Й. Н. ***, е оказал достатъчна
медицинска помощ, с оглед на утвърдените от медицинската наука и практика
методи и технологии, като е направил кардиограма, противно на направените
констатации в акта и в наказателното постановление, че не е извършил
електрокардиографско изследване до петата минута и не е провел съответното
лекарствено лечение на пациента. Твърди, че направената кардиограма е приложил
към набора от документи, с които пациентката е била приета в СПО-гр.****. Сочи, че след направения
преглед и кардиограма е провел консултация по телефона с дежурния интернист д-р
В.С., и именно с оглед на резултата от прегледа е била предприета
медикаментозна терапия с Урбазон, Фурантрил и кислород, като е поставена
работна диагноза: „Дихателна недостатъчност”. Твърди, че ако беше пропуснал да
направи ЕКГ, самият д-р С. би изискал извършването му, преди да се консултират
и предприемат медикаментозна терапия, като липсата на ЕКГ данни за остър
инфаркт на миокарда, са причина да не се включат в терапията нитропрепарати и
антиагреганти. Счита, че административно-наказващият орган не е взел предвид
декларациите на близките на починалата пациентка, присъствали през цялото време
на прегледа, в които са посочили, че е извършил ЕКГ изследване. Освен това,
едностранно е приел, че липсата на приложено такова изследване към набора от
документи се дължи на негов пропуск, без да изследва и анализира всички
възможни хипотези, свързани с възможността в такъв момент да се изгубят или
унищожат документи, да се пропусне прилагането на същите или да се пропусне
тяхното описване. Твърди, че административно-наказващият орган не е взел
предвид и това, че дежурният екип е бил в намален състав: само от лекар и
шофьор, без медицинска сестра или друг медицински специалист, който да оказва
помощ, поради което и административната част по оформянето и предаването на
документи съвсем разбираемо е останала на заден план, пред основната му задача
като лекар да се бори за живота на пациента.
Относно
твърдението, че не е провел описаните в ПРОЕКТ BG051PO001-6.2.02 „ПУЛСС-Практически увод в
лечението на спешни състояния” действия и стъпки, счита, че също не съответства
на действителността. Твърди, че проведеното от него лечение е съответствало на
резултатите от проведения преглед и на извършения по-рано през деня преглед на
пациентката от личен лекар. Отчита като неправилно и твърдението на
административно-наказващият орган, че е следвало да предприеме лечение,
съгласно описания алгоритъм на стр.133 от проекта, предвид отразеното в Книгата
за повиквания оплакване за задух и болка
в гърдите. Сочи, че сигналът е подаден на тел.112 от лице, без медицинско
образование, а не лично от пациентката, а посочените симптоми са само
предположения на това лице. Поради това и предприетото от него лечение, не е
почивало само на база съобщените оплаквания от близките.
Жалбоподателят твърди, че законът не дава задължителни
указания относно съдържанието на термина „достатъчност на медицинската помощ,
осъществена в съответствие с утвърдени от медицинската наука методи и
технологии”. В тази връзка излага съображения, че посочените като нарушени
правни норми са бланкетни и не включват състав на конкретно административно
нарушение. Счита, че материалния закон е приложен е неправилно.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от
жалбоподателя. Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление на
посочените в нея основания. Алтернативно се съдържа искане за произнасяне по
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Ответната
страна по жалбата се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител – ЮК Г. П. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Счита, че е
безспорно установено извършването на вмененото нарушение. В този смисъл излага
доводи, че предметът на спора се свежда единствено до установяване на обективно
направено ЕКГ от жалбоподателя, предвид наличната клинична картина на
пациентката и отразените в отчетната форма болки в гърдите, задух и сърцебиене.
Счита, че твърденията на свидетелите за двукратно извършена електрокардиограма
от жалбоподателят, не се подкрепят от наличната медицинска документация по
делото: хартиен носител на информация за направени от жалбоподателя
електрокардиограми липсват в него, при близките на починалата, не са открити и
в лечебното заведение, където пациентката е била приета по спешност. По този
начин последващите медицински лица са били поставени в условия на липсваща
информационна стойност, поради което са направили 4-5 електрокардиограми в
спешен порядък, а впоследствие пациентката почива от инфаркт. Счита, че горното
обективира липсата на извършено задължително изследване, свързано с наличието
на гръдни болки, с което алгоритъма на очакваното лекарско поведение за дължима
лекарска грижа е бил нарушен от жалбоподателя.
Излага доводи относно липсата на предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Счита, че в случая не би могла да
се коментира хипотеза на маловажност на случая, предвид високата степен на
засягане на обществените отношения и опасността, която може да настъпи при
упражняване на
медицинската професия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 21.10.2015 г., а жалбата е депозирана чрез
административно-наказващия орган на 27.10.2015 г. /видно от известието за
изпращане по куриер/, т.е. в 7-мо дневния срок, считано от датата на
връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана
по съществото, жалбата е основателна.
От
събраните по делото се установява следната фактическа обстановка:
На
28.01.2015 г., в 23:33 часа, свидетелят Р.Н. ***, подал сигнал на тел.112 за оказване
на спешна медицинска помощ на неговата баба Й. Н. на
В
23:40 часа към ***
потеглил екип на ФСМП-гр.*** в
състав: шофьор на линейка и дежурен лекар д-р А.П.Ф.. Преди да тръгнат за
адреса, жалбоподателят получил информация от медицинската сестра, че отива при
пациентка, която от два дни е с температура и кашлица. Взел спешната чанта,
кардиографа, слушалки, апарат за кръвно, както и червена папка с клипс,
съдържаща два екземпляра от фиш за спешна помощ, попълнен от медицинската
сестра в паспортната част. Екипът пристигнал на адреса в 23:46 часа.
Жалбоподателят извършил клиничен преглед на пациентката. В присъствието на
нейните близки - свидетелите Р.Б., Б. и Р. Н., д-р Ф. направил два пъти ЕКГ
изследване на пациентката, тъй като едното от общо трите отвеждания
първоначално не излязло от апарата на хартиения носител. Втората кардиограма
съдържала вече трите отвеждания, т.е. пълната интерпретация, а разчитането й
показало данни за обременяване на сърцето от белия дроб на фона на хронична
исхемична болест, но не и данни за остри изменения в миокарда. С оглед на тези
резултати и след консултация с дежурния интернист в МБАЛ-гр.***: д-р С., жалбоподателят
предприел медикаментозна терапия, като поставил на пациентката инжекционно
Урбазон и Фурантрил. Поради липсата на ЕКГ данни за остър инфаркт на миокарда,
жалбоподателят не включил в терапията нитропрепарати и антиагреганти.
Хартиеният носител и на двете кардиографски изследвания прибрал в папката с
клипса, където се намирал и фиша за спешна помощ. Провел втори телефонен
разговор с д-р С., но последният отказал да приеме болната в МБАЛ-гр.***. Предвид установеното тежко
здравословно състояния на пациентката, жалбоподателят предприел спешното й
транспортиране до СПО-гр.***,
като споделил с нейните близки опасенията си, че същата може да почине до гр.***.
В линейката, пациентката била включена на кислородно
дишане от д-р Ф., който по време на пътуването останал отзад при нея, за да
следи състоянието й. Докато пътували, жалбоподателят започнал да попълва и
данните от извършения първоначален клиничен преглед на Н. във фиша за спешна
помощ. Отразил данни за дихателна честота, без наличие на цианоза, сърдечна
честота, кръвно налягане, проведената консултация по телефона с д-р С.,
дадената терапия, както и поставената работна диагноза „Дихателна
недостатъчност”. Описал и данните от извършения допълнителен преглед: грубо везикуларно
дишане, силно отслабено в дясната основа, с дребни и средни влажни хрипове
двустранно, както и данни за тахиаритмична сърдечна дейност, но пропуснал да
отбележи в тази част на фиша за спешна помощ и извършеното ЕКГ изследване на
Н., както и данните от разчитането на втората електрокардиограма.
Пациентката
Н. била приета в СПО на УМБАЛ „*******
на 29.01.2015 г. в 01:20 часа, ведно с целия набор от документи, включително и
двете направени електрокардиограми в дома й, лично предадени от д-р Ф.. От
близките отново била снета анамнеза: оплаквания от кашлица и температура от два
дни, трудно дишане и стягане в гърдите, поставена била вероятна диагноза: остър
инфаркт на миокарда и назначена консултация с кардиолог. При снемане на
анамнезата от близките, пациентката прекратила ефективното дишане и циркулация.
Били извършени в спешен порядък нови ЕКГ изследвания, първото от които около
02:30 часа, при отчитане на 16 минутна разлика в отразените от апарата часове
върху хартиения носител и саморъчно вписания в петата електрокардиограма час
смъртта, настъпила в 03:00 часа. Било проведено КПР, но без успех. Горните
данни били отразени в допълнителен лист към листа за преглед в СПО-гр.****, ведно със заключението, че
вероятно се касае за непреодолима сърдечна слабост. На 29.01.2015 г. в 03:00,
по отношение на Н. е регистриран летален изход. Извършена е аутопсия №***, в която била описана като
клинична диагноза: остър миокарден инфаркт, а като пряка причина за смъртта на
89-годишната пациентка: промените в белия дроб и сърцето, които са резултат от
прекарана вирусна инфекция с посочените симптоми: кашлица и висока температура,
предхождащи постъпването й в СПО.
На
15.03.2015 г., синът на починалата пациентка - свидетелят Б.Н., подал жалба до
ИАМО-гр.***
за това, че майка му не е била хоспитализирана в МБАЛ-гр.***. По повод на така
депозираната жалба, със заповед на изпълнителния директор била назначена и
извършена проверка от д-р С.Д.С., заемащ длъжността „главен експерт” в ИАОМ-гр.***. Проверката била извършена
в общо четири лечебни заведения, след проследяване пътя на пациентката, а
именно на: общопрактикуващ лекар д-р Ф. /семеен лекар/, д-р Ф., като
медицинското лице, указало спешна медицинска помощ в дома на Н., д-р В.С., с
който е направена консултация по време на указването на спешна помощ и на СПО
към УМБАЛ „***”-гр.***, където Н. била откарана и
приета по спешност, а два часа след това починала.
В хода на извършената проверка, свидетелят С.
установил, че първоначално е било регистрирано оплакване за сърцебиене, задух и
болка в гърдите /от сърдечносъдова система/, което е отбелязано в повикването
от тел.112 и в книгата за повикване на ФСМП-гр.***, но във фиша за спешна помощ,
жалбоподателят не е отбелязал направено ЕКГ изследване на пациентката и не е
назначил съответната на регистрираните оплаквания медикаментозна терапия,
съобразно определените стъпки на лекарско поведение в специална програма на
Министерството на здравеопазването, по която били преминали на обучение
абсолютно всички медицински лица, работещи в центровете за спешна медицинска
помощ. Свидетелят С. провел разговор с жалбоподателя, като го информирал за
направените констатации в хода на проверката. Д-р Ф. заявил, че е извършил ЕКГ изследване, а направените
в дома на пациентката електрокардиограми е предал с целия набор от документи в
СПО-гр.****.
Свидетелят С.
поискал представяне на копия от същите, но такива не му били представени. След
като преценил, че липсата на представено копие от жалбоподателя на
електрокардиограма е равнозначно на липса на извършено ЕКГ изследване, решил да
състави АУАН против същия. За целта му изпратил писмена покана да се яви на
29.05.2015 г. на адреса на агенцията в гр.София. Поканата била получена лично
от жалбоподателя на 21.05.2015 г., но същият не се явил в указания срок.
Компетентното длъжностно лице: д-р С.Д.С., упълномощен изрично със заповед №РД **** г. на Изпълнителния
директор на ИАМО-гр.***,
в присъствието на двама свидетели при съставянето на акта: д-р М.Л. и д-р Р.Б.,
съставил против жалбоподателя, в негово отсъствие и в качеството му на лекар в
лечебно заведение ЦСМП-гр.*** и
ФСМП-гр.***,
извършил спешен медицински преглед на пациентката Й. Н., АУАН №***** г. за това, че:
В
издадения ПРОЕКТ BG051PO001-6.202
„ПУЛСС” – Практически увод в лечението на спешни състояния, в
глава „Остра сърдечна болка” на стр.129 е дадено следното описание на остра
гръдна болка: „Това е симптом на болка и/или дискомфорт в гърдите, които могат
да се дължат на сърдечни или извънсърдечни причини. Съгласно описания алгоритъм
на стр.133, при наличие на гръдна болка мобилният екип на ЦСМП следва да
предприеме стъпки, описани в точки 1 до 10. Описаните действия в т.4 и т.8 не
са отразени, като извършени в представената медицинска документация и
становището на д-р Ф., а именно:
т.4
– Започване на допълнителни диагностични процедури – ЕКГ до 5-тата минута;
т.8
– Лечение:
-
нитроглицерин сублингвално до 3-4 пъти или впръсквания през 5 минути;
-аспирин
таблетки /неентеросолвентен/ 160-325 мг., за предпочитане сдъвкан за по бърза
резорбция.
При наличие на вписани в Книга за
повикванията на ЦСМП-гр.*** и Лист за преглед на пациент в спешно отделение, издаден от
СПО към УМБАЛ *****, оплаквания за гръдни болки, жалбоподателят не е извършил ЕКГ
изследване и липса на назначена терапия, описана по-горе, което представлява
нарушение на чл.81, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.79 от Закона за здравето.
Актосъставителят
посочил в АУАН, че:
1.
Дата на извършване на нарушението е 28.01.2015 г.,
на която д-р Ф. е извършил медицински преглед в дома на пациентката;
2.
Нарушението е установено в периода 06.04.2015 г. до 07.04.2015 г. включително,
по време на извършена проверка от длъжностни лица от ИАОМ в лечебното заведение
ЦСМП-гр.*** и
ФСМП-гр.***;
3.
Място на извършване на нарушението е дома на Й. Н. ***.
4.
Нарушението е извършено за първи път;
5.
Обстоятелствата, при които е извършено нарушението и установеното в хода на
извършената проверка, назначена по повод депозираната
жалба от близък на починалата пациентка.
Съставеният
акт бил връчен лично на жалбоподателя по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, чрез
общинската администрация на 15.06.2015 г., срещу разписка. В акта отразил, че
ще представи писмени възражения. В 3-ри дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
жалбоподателят депозирал пред административно-наказващия орган писмени
възражения, ведно с писмена декларация от близките на починалата пациентка. В
тях оспорил направените констатации в акта, като изложил твърдения, че те не
съответстват на действителността и на събрания в хода на проверката
доказателствен материал.
Въз
основа на съставения АУАН и приложените писмени доказателства към него, както и
след запознаване с депозираните възражения и отхвърлянето им като
неоснователни, административно-наказващият орган, в лицето на изпълнителния
директор на ИАМО-гр.***
издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя,
в качеството му на лекар, извършил спешен медицински преглед на Й. Н., административно наказание глоба в
размер на 300 лева на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето, за
нарушение на чл.81, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.79 от същия закон, при
съобразяване на обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Съдът
намира, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, при спазване на процесуалните правила за предявяване и връчване на
жалбоподателя. Спазени са преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. АУАН е
съставен на 02.06.2015 г., като в него се твърди, че нарушението е извършено на
28.01.2015 г., но същото е установено в хода на възложената със заповед
проверка, по повод подадената жалба от близък на починалата пациентка – в
периода от 06.04.2015 г. до 07.04.2015 г., т.е. в едногодишен срок от
извършване на нарушението, доколкото ясно е посочено, че в този период от време
е установен и нарушителят.
В
акта и в наказателното постановление нарушението е описано като бездействие
на жалбоподателя, но в тях не са посочени изрично конкретни разпоредби,
които да вменяват задължение за извършване на определеното действие.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание санкционната разпоредба на чл.229, ал.1 от ЗЗ, която предвижда на
физически лица да се налага наказание глоба от 100 до 300 лева, за нарушение на
разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането им, извън
случаите на чл.209-228в, а при повторно извършване на същото нарушение – от 500
до 3000 лева. В този смисъл се явява основателно направеното възражение от
жалбоподателя за бланкетния характер на посочените като нарушени правни норми,
с което е нарушено правото му защита до степен да не може да разбере какво
точно нарушение е извършил. Разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗ предвижда само,
че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условия
и по реда на този закон и на ЗЗО. Съгласно ал.2, т.1 от същия текст – правото
на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципа:
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, а съгласно чл.79
от ЗЗ, медицинската помощ в РБългария се осъществява, чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Посочените
правни норми имат декларативен характер, защото регламентират единствено
принципите, при които се осъществява здравеопазването и по-конкретно правото на
достъпна медицинска помощ. Относно качеството на медицинската помощ,
специалният закон е предвидил да се основа само на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правила за добра практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ. Нито в акта, нито в наказателното
постановление са посочени конкретните утвърдени стандарти, по които следва да
бъде преценена своевременността, достатъчността и качеството на оказаната
медицинска помощ от жалбоподателя, в качеството му на лекар, в контекста на
установените при проверката формални пропуски. Посочените като нарушени
разпоредби не съдържат конкретен състав на административно нарушение, а такова
няма да е налице, освен ако не се установи, че е нарушено конкретно правило или
норма от съответен нормативен акт, която регламентира дължимото поведение.
Цитираният
в акта и в наказателното постановление проект на МО, наименован „Практически
увод в лечението на спешни състояния” няма характер на задължителни правила за поведение,
доколкото не съставлява утвърден стандарт по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ или
Правила за добра практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ.
От събраните в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин не
отразената фактология в акта и наказателното постановление, а друга такава: че
жалбоподателят е извършил ЕКГ изследване на пациентката. Този факт се
потвърждава от показанията на свидетелите Б., Г. и Р. Н. Макар да са близки
роднини на починалата, същите са присъствали лично по време на извършения
преглед на пациентката и са единствените свидетели, които са могли да
възприемат лично извършените от лекаря действия. Показанията им не са
противоречиви. Те подробно, пълно и логично излагат впечатленията си не само
относно направеното ЕКГ изследване, но описват в детайли и точния начин,
по-който е било направено, причините, поради което е предприето за втори път
такова изследване от лекаря, както и че електрокардиограмите са били две на
брой. Очевидно е, че показанията на свидетелите не са израз на тяхно лично
отношение към жалбоподателя, в какъвто смисъл е направеното възражение от
ответната страна, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Вярно
е, че направените от жалбоподателя два броя електрокардиограми, не се съдържат
в административно-наказателната преписка, защото такива не са установени при
извършване на проверката в СПО към УМБАЛ „****, както се установява от
показанията на свидетеля С.. Липсата им обаче, не може да наведе на еднозначен
извод, че д-р Ф. не е извършил ЕКГ изследване. Актосъставителят не е взел
предвид, че горното обстоятелство може да обуслови и друг извод – за наличието
на обективна възможност да са били изгубени или унищожени в СПО-гр.***, което обаче не е било
надлежно проверено в хода на извършената проверка. В
административно-наказателната преписка липсват каквито и да доказателства
относно длъжностните лица в СПО-гр.***,
натоварени с приема на пациенти и приемане на набора от документи, липсват
снети обяснения от същите, липсват данни и за извършена проверка в книгите на
това лечебно заведение с какви точно придружаващи документи е приета
пациентката. Липсата на конкретен отговор и по изрично отправеното запитване
към това лечебно заведение с разпореждането за насрочване на делото, относно
представени от д-р Ф. електрокардиограми към набора от документи, също не води
до изясняване на обективните причини за липсата им, поради което не може да
обоснове съставомерност на вмененото бездействие от страна на жалбоподателя.
Фактът, че в СПО-гр.*** е
извършено ново ЕКГ изследване в спешен порядък, за което са представени и
съответни електрокардиограми, следва от нормативно установеното задължение и на
това лечебно заведение да извърши нов фактически медицински преглед и
диагностициране на лицето, както и да го приеме, след представяне и запознаване
с цялата документация от лекаря, който е взел решението да го
хоспитализира.
Твърденията
на актосъставителя, че във фиша за спешна помощ липса отбелязване на ЕКГ
изследване и на резултатите от него, също не могат да обусловят съставомерност
на вмененото нарушение, доколкото същото е преценено като несвоевременност,
достатъчност и качеството на оказаната медицинска помощ от жалбоподателя, в
качеството му на лекар. От обясненията на жалбоподателя се установява, че този
пропуск е чисто формален и произтича от няколко кумулативни фактора: че
удостоверяващите извършеното ЕКГ изследване - две електрокардиограми са били
приложени към набора от документи в папката, че екипът не е бил придружаван от
медицинска сестра, която да администрира документите, от спешността на случая,
от съмненията му за летален изход на пациентката, както и от изпълнението на
лекарските му задължения и по време на транспортирането на пациентката до
съответното лечебно заведение, в който интервал от време всъщност е попълвал
данните в този документ.
Макар
и безпредметно, с оглед на установеното от събраните гласни доказателства
извършено ЕКГ изследване от жалбоподателя, следва да се отбележи и това, че
отразения симптом „болки в гърдите” в приложената по делото Учетна Форма /У.Ф./
№*****. и Книга за повикванията на
станцията за бърза медицинска помощ ФСМП-*** под №**** вписани от дежурната медицинска
сестра, не е бил подаден като информация на дежурния лекар. От обясненията на
жалбоподателя се установява, че са му съобщени симптоми кашлица и висока
температура, но не и болки в гърдите, поради което не е направил такова
отбелязване във фиша за спешна помощ в графа: анамнеза. Обясненията му и в този
смисъл са логични, последователни и не се опровергават от другите събрани по
делото доказателства. Не се опровергават и тези в смисъл, че липсата на
предприето лечение с нитроглицерин и аспирин е пряко следствие именно от
разчитане на резултатите от втората направена електрокардиограма, което
показало обременяване на сърцето от белия дроб, на фона на хронична исхемична
болест, без данни за остри изменения в миокарда. При тези данни, предприетото
от него лечение, въпреки липсата на информация за симптома болка в гърдите, е
било продиктувано от обективното състояние на пациентката, установено при
извършения от него преглед и при вземане предвид на предхождащата вирусна
инфекция на пациентката. Обясненията на жалбоподателя съответстват и на
данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото, а именно в Аутопсия
№****, където е вписаната
клинична диагноза: остър инфаркт на миокарда, но като причина за настъпилата
смърт са отразени: промените в белия дроб и сърцето, в резултат на прекарана
вирусна инфекция с посочените симптоми: кашлица и висока температура,
предхождащи постъпването на пациентката в СПО-гр.****. Последното съответства на данните
от допълнителния лист към листа за преглед в СПО-гр.***, относно описаното прекратяване на
ефективното дишане и циркулация на 89-годишната пациентка и безуспешното
провеждане на КПР, а именно: че „вероятно се касае за непреодолима сърдечна
слабост”.
Що
се касае до становището на ответната страна, че пациентката е починала от остър
миокарден инфаркт, съобразно вписаната клинична диагноза в Аутопсия №***, следва да се отбележи, че
по делото не са представени каквито и да е доказателства, че поведението на
жалбоподателя, изразяващо се в неизвършване на ЕКГ изследване при симптом болка
в гърдите и на следващата се терапия, е в пряка причинна връзка с настъпилата
смърт, макар този факт и удостоверяването му да са описани в акта и
наказателното постановление. Пряко следствие от доказването на такава причинна
връзка, неминуемо би обусловила прекратяване на образуваното
административно-наказателно производство на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН,
доколкото санкционна разпоредба на чл.229, ал.1 от ЗЗ не би била приложима, ако
извършеното съставлява престъпление. Поради тази причина, поставената клинична
диагноза в протокола за аутопсия, също не би могла да обоснове съставомерност
на вмененото на жалбаподателя бланкетно нарушение.
С
оглед на съвкупната оценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че жалбоподателят, наред с другите диагностични методи, е извършил и
ЕКГ изследване на пациентката по своя собствена субективна преценка, дори без
да е бил надлежно информиран и за съобщен симптом: „болка в гърдите”.
Предприетата от него терапия се е изразила в извършване на необходимите
животоспасяващи дейности, включително и предприемане на незабавна хоспитализация,
въз основа на извършения преглед, направените изследвания и поставената работна
диагноза на пациентката: „Дихателна недостатъчност”. Горното дава основание на
съда да направи извод, че жалбоподателят не е накърнил принципите за
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, чрез неприлагане
на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.
По
изложените по-горе съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №**** на Изпълнителен директор на *****, с което на д-р
А.П.Ф. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.229, ал.1 от
Закона за здравето административно наказание глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.81, ал.1 и ал.2, т.1, във вр. с чл.79 от Закона за здравето, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: