В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_371_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от М.М.К. ***, ЕГН **********, подадена чрез упълномощения представител адв. С., против НП № 15-08683-001601/15.06.2015г. на началник на сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция”.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лв. Твърди се в жалбата, че наказателното постановление е издадено въз основа на постановление за прекратяване на досъдебно производство №249/2014 г. по описа на РП – Левски, в което се твърдяло, че на 24.09.2014 г. на главен път София – Русе, в района на с. Козар Белене, излизайки на главния път с управляваното от него МПС т.а***”, с рег. № ***, е усетил, че движейки се, бусът му подскочил, след което е установил, че предната му част се е блъснал т.а. „***” с рег. № ***, от което е настъпило ПТП със средна телесна повреда.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно, описаното не отговаря на обективната действителност, както и че вина за възникналото ПТП категорично носи единствено и само другият участник в произшествието.

Моли съда да отмени изцяло издаденото против него наказателно постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Наказателното постановление срещу жалбоподателя е издадено на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН и въз основа на постановление за прекратяване на досъдебно производство №249/2014 г. по описа на РП – Левски, за това, че на 24.09.2014 г. на главен път София – Русе, в района на с. Козар Белене, излизайки на главния път с управляваното от него МПС т.а. „***”, с рег. № ***, е усетил, че движейки се, бусът му подскочил, след което е установил, че предната му част се е блъснал т.а. „***” с рег № ***, от което е настъпило ПТП със средна телесна повреда.

С наказателното постановление е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. та основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП.

С постановление от 10.10.2014 г., на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1,т.9 от НПК, прокурор при РП– Левски е прекратил наказателното производство по досъдебно производство 249/2014 г. по описа на СПП – КАТ – Плевен.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебна автотехническа експертиза, която дава заключение относно механизма на ПТП, което се състои в сблъскване на двете МПС. Установява се, че разстоянието, на което се е намирал „***” до кръстовището с отклонение за с. Козар Белене, към момента, в който „***” навлиза върху пътното платно Плевен – Русе, е 314, 01 м., от което разстояние жалбоподателят М.М.К. не е имал техническа възможност да възприеме „***” като направление и скорост на движение. Установява се, че водачът К. се е престроил в полагащата му се пътна лента, ускорително е изминал 154 метра за 14.52 сек. от кръстовището до мястото на удара, като не се е движел със скорост по – висока от максимално разрешената и не е създал предпоставки за възникване и осъществяване на ПТП.

Според заключението на експертизата, скоростта на автомобил „***” към момента на първоначалния контакт при удара е 114.21 км/ч., с което водачът е създал предпоставки за допускане на ПТП. От друга страна водачът на „***” е имал достатъчно време - 14.52 сек., за да възприеме движещия се пред него автомобил „***” и да намали скоростта до тази на движещото се пред него МПС, като запази необходимата надлъжна дистанция. Водачът на „***” е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП при реалната скорост на движение и при максимално разрешената за този вид МПС.

Като обективно, компетентно и неоспорено от страните в процеса, заключението е прието от съда.

Административнонаказващият орган е описал нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства тази скорост с какво не е била съобразена.

Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, които факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че липсват доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В обясненията си жалбоподателят сочи, че е пътувал от с. Аспарухово – с. Овча могила, и от с. Козар Белене излязъл на главен път Плевен – Русе. Известно време след «стопа» и завой надясно, камионът му е подскочил, като жалбоподателят е помислил, че има проблем със задните гуми. Отбил вдясно и спрял, при което установил, че зад неговия камион се е врязал микробус. Обясненията на жалбоподателя кореспондират с приетата от съда съдебна автотехническа експертиза, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Съдът счита, че в конкретния случай жалбоподателят като водач на товарен автомобил «***» непосредствено след излизане от с. Козар Белене не е допуснал никакви нарушения на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане и по никакъв начин не е предизвикал настъпилото на същата място и дата ПТП между управлявания от него автомобил и автомобил «***», управляван от С.Т..

Безспорно установено е от приетата от съда автотехническа експертиза, че водачът на „***” Т. е имал достатъчно време - 14.52 сек., за да възприеме движещия се пред него автомобил „***” и да намали скоростта до тази на движещото се пред него МПС, като запази необходимата надлъжна дистанция. Водачът на „***” е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП при реалната скорост на движение и при максимално разрешената за този вид МПС.

На основание изложеното издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-0938-001601/15.06.2015г. на началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, с което на М.М.К., ЕГН **********,***, на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на сто и петдест лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: