гр.
ЛЕВСКИ, 23.03.2016 г.
Районен съд – Левски в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети февруари
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д.
№387 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила
жалба от Л.С. ***, ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С.
против наказателно постановление №1849/08.12.2015г. на Директор РДГ – Ловеч.
Твърди се, че с обжалваното
наказателно постановление е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лв. и че
със същото наказателно постановление е постановено в полза на държавата да бъде
отнето МПС ***.
Сочи се, че обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН №77730/28.10.2015 г., в който се
твърдяло, че на същата дата, в землището на гр. Левски, с гореописания
автомобил е транспортирал 1,5 пр. куб.м. дърва за огрев от цер и 0.5 пр.м.
дърва за огрев от топола немаркирани с контролна горска марка или
производствена марка.
Счита, че както самото НП и АУАН е
съставен в противоречие със Закона, поради което както самият той, така и
самото наказателно постановление се явяват незаконосъобразни.
Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно. Алтернативно моли в случай,
че не намери основание за това – то да отмени изцяло наказателното
постановление в частта му, с която е постановено отнемане в полза на държавата
на товарен автомобил т.а***, собственост на трето лице, тъй като отнемането му
противоречи на закона, а наказанието глоба да намали м законовия минимум.
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя. Излага доводи, че
деянието не е умишлено по смисъла на закона; че НП е незаконосъобразно в
частта, касаеща отнемането на МПС в полза на държавата.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема
становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Административнонаказателното производство срещу С. е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение за това, че
на 28.10.2015 г., транспортира с товарен автомобил ***, 1,5 пр.куб.м. церови
дърва за огрев и 0.5 пр. куб.м. тополови дърва за огрев, немаркирани с КГМ или
производствена марка. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Актът е връчен лично на
жалбоподателя, срещу подпис.
Въз основа на така съставения акт, административнонаказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266,
ал.1, предл.4 от ЗГ е наложил на С. административно наказание глоба в размер на
150 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от ЗГ.
С наказателното постановление са отнети в полза на държавата
вещите, предмет на нарушението: 1,5 пр. куб. м. дърва от цер и 0,5 пр. куб.м.
тополови дърва с пазарна стойност 100 лв., както и вещите, послужили за
извършване на нарушението: 1 бр. товарен
автомобил *** с пазарна стойност 2500 лв.
От показанията на разпитаните свидетели Р. и В. – горски
надзиратели, се установява, че в ДГС е получен сигнал от служители на РУМВР –
Левски, че са спрели бус, който е превозвал дърва за горене. Свидетелите
пристигнали на място, измерили дървесината, констатирали, че не е маркирана с
контролна или друга марка, или производствена. Шофьорът не е представил
документ за дървесината.
Според свидетеля Р. дървата са били прясно отсечени, т.е.
скоро, което обаче не означава, че са отсечени същия ден. Свидетелят не може да
даде отговор на въпроса от коя местност са били отсечени дървата.
Свидетелят В.Х. *** заявява, че в полицията е получен сигнал,
че от с. Асеновци – посока Левски се движи бус, в който се превозват дърва за
огрев.Установили самоличността на водача на
автомобила, дежурният съобщил на служителите на ДГС.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите като логични,
последователни, съответстващи и на събраните писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите С. С.
и Н. М. – баща и баба на жалбоподателя.
Свидетелят С. е получил обаждане от майка си да отиде да си
вземе дърва аз огрев, като поради здравословни проблеми изпратил синовете си да
отидат да натоварят дървата.
Според показанията на свидетелката М., тя е закупила дървата
от други лица, които са я уверили, че дървата са редовни.
Съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви
показанията на свидетелите С. и М., макар същите да се намират в близки
родствени връзки с жалбоподателя: негови баща и баба, тъй като показанията на
С. и М. кореспондират и с показанията на свидетелите И.Р. и В.Х., според които
жалбоподателят е дал обяснения, че дървата са взети от двора на баба му в ***.
В този смисъл са и обясненията на жалбоподателя, който заявява, че е бил
изпратен от св. С. – негов баща да натовари дърва от баба му, която ги е
предоставила за отопление през зимата.
За установяване пазарната стойност на товарния автомобил,
съдът е назначил съдебно - автотехническа експертиза, което да даде заключение
досежно пазарната стойност на товарен автомобил ***. От заключението на
експертизата се установява, че пазарната стойност на товарния автомобил е
4 843 лв., от което следва, че стойността на товарния автомобил е близо 48
пъти по – висока от стойността на дървесината.
Като обективно и неоспорено от страните по делото заключението
на вещото лице е прието от съда.
Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т.4 от
ЗАНН, тъй като не е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е както в акта, така и в
обжалваното НП, че транспортира дърва за огрев без контролна горска марка или
производствена марка. Така направено описанието създава неяснота относно обстоятелството
каква марка е липсвала на процесните дърва.
Освен това разпоредбата на чл. 213, ал.1 от ЗГ съдържа няколко хипотези и не е уточнено в акта коя
точно от тях се има предвид.
Така посочените обстоятелства са от значение за правната
квалификация на нарушението и влияят върху правото на защита на нарушителя –
възможността да разбере в какво нарушение е обвинен.
Едва в обжалваното наказателно постановление е дадена пълна
квалификация на нарушението, като е отразено, че същото е по чл. 213, пр.4, т.1
от ЗГ, което е недопустимо, тъй като още със съставяне на АУАН нарушителят
следва да е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Наказателното постановление следва да съответства на
констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението,
което се вменява на привлеченото съм административно наказателна отговорност
лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило
правото на защита на наказаното лице. Административнонаказващият орган няма
право за пръв път в НП да прави допълнително или различно описание на
нарушението, каквото не присъства в АУАН.
От друга страна, макар и пълна, квалификацията на нарушението
в наказателното постановление е неправилна, тъй като според установените
обстоятелства, в акта и НП се касае за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 3, т.1
от ЗГ, а не за чл. 213, пр.4, т.1 от ЗГ.
Трите елемента – противоправност, обществена опасност и
наказуемост съставляват обективната страна на административното нарушение.
Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина няма
административно нарушение.
С оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка, съдът счита, че административнонаказващият орган е издал
наказателното постановление, без да е установил по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено нарушение от страна на С.. В случая е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение, което не е извършено виновно.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се
налага извод, че жалбоподателят С. не е имал вярна представа за фактическите
обстоятелства на извършеното деяние, той не е имал вярна представа за произхода
на транспортираната от него дървесина. Наличието на представи у С. за други
обстоятелства, различни от тези, принадлежащи към състава на вмененото
нарушение, дават основание на съда да приеме, че последният е действал при
фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал.1 от НК. Фактическата грешка по чл.
14, ал.1 от НК, която намира приложение в случая, съставлява основание
изключващо вината. Това от своя страна дава основание на съда да приеме, че наказателното постановление е
незоконосъобразно и неправилно издадено, поради което и като такова следва да
бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление
№1849/08.12.2015г. на Директор РДГ – Ловеч, с което на Л.С. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.266, ал.1,
предл.4 от ЗГ административно наказание глоба в размер на сто и петдесет лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от
ЗГ и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 1,5 пр.
куб. м. дърва от цер и 0,5 пр. куб.м. тополови дърва с пазарна стойност 100
лв., както и вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: