Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 23.03. 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Районен съд – Левски, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_31_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от К.Д.К. ***, ЕГН **********, против НП № 16-0293-000003/20.01.2016г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ Левски.

В жалбата се твърди, че пътувайки,  в началото на гр. Левски жалбоподателят настигнал ППС (каруца), натоварена догоре с дърва и трева. Направил опит да спре, но не успял. Последвал удар. Че се е блъснал в каруца, разбрал след като слязъл от колата. Сочи, че вече се било стъмнило, а по каруцата не е имало каквито и да било светлоотразители или светлина. Тримата, които са били в каруцата също са били с тъмни дрехи.

Моли съда да отмени издаденото против него наказателно постановление.

          За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН затова, че като водач на МПС управлява автомобила, без да спазва необходимата дистанция пред движещото се пред него ППС с животинска тяга (каруца), която е без поставени отпред и отзад светлоотразители и без поставено отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта, добре различима светлина, като го удря отзад и прави ПТП с материални щети. При извършената проверка било констатирано, че водачът не е изпълнил задължението си да заплати наложената му глоба по фиш, с което е нарушил чл. 23, ал.1 и чл. 171, т.1, б.”Д” от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, е издадено НП, с което за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП на К.К. е наложена глоба в размер на 100 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Н.Н. и С.С. ***.

От показанията им се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил се блъснал в каруца с дърва близо до прелеза на гр. Левски. Извършена била проверка. Констатирано било, че каруцата не е била оборудвана с никакви светлоотразители и лампи по изискванията.

Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите. Същите са без родство, в този смисъл незаинтересовани от изхода на делото. Дават показанията си добросъвестно. Показанията им са последователни, логични, непротиворечиви, съответстват на писмените доказателства.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по  същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че липсват категорични доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 23, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В обясненията си жалбоподателят сочи, че се е прибирал по тъмно, в началото на града срещу него са се движели коли, което е причината да види каруцата пред него в последния момент, тъй като по каруцата не е имало светлоотразители. По тези причини жалбоподателят не счита, че има вина за настъпилото ПТП.

Обясненията на жалбоподателя кореспондират с показанията на свидетелите – служители на РУМВР, на които съдът дава вяра. Обясненията кореспондират и на писмените доказателства, събрани по делото, поради което съдът ги кредитира.  

Съдът счита, че в конкретния случай жалбоподателят не е могъл да възприеме движещото се в тъмната част на денонощието ППС, теглено от животинска тяга, което не е било оборудвано със светлоотразители и лампи, каквито са изискванията на чл. 71, ал.1 от ЗДвП, още повече, че жалбоподателят се е разминавал с движещи се в насрещното платно МПС, поради което водачът не е имал време за реакция и за съобразяване на поведението си с тази пътна обстановка.   

И в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е вписано, че жалбоподателят прави ПТП с материални щети. Безспорно е, че в резултат на ПТП са настъпили имуществени вреди, но не е ясно какви са настъпилите вреди и за кого са настъпили те. В случая и в АУАН, и в НП бланкетно е изписан текстът на закона, че има настъпили от пътнотранспортно произшествие материални щети. Приложеният протокол за ПТП не санира допуснатото нарушение, тъй като обстоятелствата следва да са описани в акта. Следва да се отбележи, че щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

На основание изложеното издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

 

                                                      РЕШИ:

 

          На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №№ 16-0293-000003/20.01.2016г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ Левски, с което на К.Д.К., ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на СТО ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: