В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _двадесет и трети февруари_ две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_36_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.В.К. ***, ЕГН **********, против НП №15-0293-000270/11.12.2015г., на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ Левски.

В жалбата се твърди, че на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя К. е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Сочи, че НП е издадено въз основа на АУАН №060731/ 22.11.2015 г., в който се твърдяло, че на същата дата в гр. Левски е управлявал МПС, като не е спрял на подаден сигнал със стоп палка. Счита, че както актът, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление се явяват незаконосъобразни.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, а в случай, че не намери основание за това – да измени, като определи наказанията към предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно, преценявайки деянието в светлината на чл. 28 от ЗАНН като маловажно. В случай, че не съгласи с предложението за маловажност, да упражни правомощията си по чл. 63 от ЗАНН, като го измени и определи както наказанието глоба, така и наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС към предвидения предвидения в закона минимум.

За административно-наказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложените наказания.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 22.11.2015г. против жалбоподателя е съставен АУАН за това, че на същата дата в 21:30 ч. в гр. Левски, на ул. „***”, като водач на лек автомобил „***”, при подаване на ясен и видим сигнал със стоп палка по образец, не спира и продължава по ул. „***”, като е преследван с полицейски автомобил и спрян за проверка, с което е нарушил чл.103 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление №15-0293-000270/11.12.2015 г., издадено от началник група към ОДМВР - Плевен, РУ Левски, видно от което е, че за извършеното нарушение на М.В.К., на основание чл. 175, ал.1, т.4 т ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

От показанията на разпитания свидетел – служител в РУМВР – Левски, се установява, че на посочената в акта дата е изпълнявал служебните си задължения, като е подал на водача сигнал със стоп палка за спиране. Водачът не спрял, продължил движението си по улицата, което наложило да го преследват с полицейския автомобил. Впоследствие водачът спрял, извършена му била проверка и бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Показанията на свидетеля са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетеля А. като достоверни.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му, като в него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Управлявал е моторно превозно средство и не е спрял на подаден сигнал със стоп палка по образец от полицейски служител. Водачът е възприел сигнала, но въпреки това не е изпълнил полицейското разпореждане, а е продължил движението си.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Размерът на наказанието обаче не е съобразен с тежестта на нарушението. Жалбоподателят е в млада възраст. От деянието не са настъпили общественоопасни последици. Установи се от показанията на разпитания свидетел, че АУАН е съставен за това, че водачът не е спрял на подаден сигнал със стоп палка. При извършената проверка не са констатирани други нередности и неизправности нито по автомобила, нито по изискуемите от ЗДвП документи, представени от жалбоподателя по време на проверката. Видно от представения трудов договор, К. е трудово ангажиран, като полага труд в полза на обществото.

Предвид изложеното съдът счита, че наказанията, наложени на К. на основание чл. 175, ал.1,т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца следва да бъдат определени към минималния предвиден в закона размер, като следва да бъде намален размера на глобата на 50 лв., а лишаването от правоуправление – за срок от един месец.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП №15-0293-000270/11.12.2015г., на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ Левски, с което на М.В.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 лв. на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и срока на лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца на ЕДИН МЕСЕЦ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: