гр. ЛЕВСКИ, 16.05.2016 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно
заседание на двадесети април
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №106 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.И.Ч. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №15-0938-003903/17.09.2015 г. на
Началник Сектор към ОД на МВР-гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция”-гр.Плевен.
В жалбата се твръди, че както АУАН, така и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, с което са му наложени пет отделни
административни наказания, са незакосъобразни.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от жалбоподателя
и процесуалния му представител–адв.М.С.
от ПлАК. Защитата не оспорва наказателното постановление в частта, в която на
жалбоподателя са наложени отделни административни наказания - глоба в размер на
10 лева за това, че на датата на извършената му проверка от контролните органи
не е носил СУМПС, контролен талон към него и свидетелство за регистация на МПС.
Наказателното постановление се оспорва в останалите му части.
На първо място, защитата визира наложеното на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от два месеца на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП. Счита, че така
описаното деяние не съставлява нарушение, тъй като не е извършено виновно от
жалбоподателя – нито умишлено, нито по непредпазливост. В тази връзка твърди,
че жаблоподателят не е знаел и не е могъл да предположи, че закупеният и
управляваният от него автомобил, е свален от регистрация. Позовава се на
събраните по делото доказателства, от които се установява, че регистрационните
табели, с които Ч. е управлявал продадения му автомобил, са издадени именно за
него, при неговата регистрация. Като втори довод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление в тази му част, защитата излага липсата
на описателна част в двата акта, изразяваща се в констатацията, че
жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Счита,
че всъщност описаното деяние се изразява в това, че жалбоподателят не е
представил свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, а то от своя
страна съставлява нарушение по чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП и подобно на
неносенето на СУМПС и контролен талон към него, се санкционира с глоба в размер
на 10 лева. Прави извод, че отговорността на Ч. е ангажирана за друг вид
наршение, поради което и на посочените основания, моли съда да отмени
наказателното постановление в тази му част.
На второ място, защитата оспорва наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл.179,
ал.3, т.2 от ЗДвП, като излага конкретни аргументи за отмяната на наказателното
постановление в тази му част. Счита, че законът предвижда множество хипотези в
посочената санкционна разпоредба, но в санкционния акт не е конкретизирано коя
от описаните хипотези е приложима към настоящия казус, и съгласно коя от тях е
санкциониран водача. Защитата твърди, че е допуснато съществено противоречие
със закона, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя да разбере
точно за какво наршение е санкциониран. Освен това, намира така вмененото
наршение за недоказано. Счита, че административно-наказващият орган не е
ангажирал каквито и да е доказателства за броя места за сядане, за броя на
осите на управлявания от жалбоподателя автомобил, както и има ли или няма
теглещо ремарке. Отчита тези обстоятелства като елементи от фактическия състав
на описаното в ЗДвП нарушение, като липсата им съставлява второ самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
На трето
място, защитата оспорва наложеното наказание на жалбоподателя за нарушение,
което се изразява в това, че жалбоподателят няма залепен стикер за платена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи, че съгласно чл.183,
ал.1, т.2 от ЗДвП, наказание се налага на водач, който има сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, но не носи самия документ, при положение, че е
изпълнил задължението си по чл.100, ал.3 от ЗДвП. Счита, че от описателната
част на акта и наказателното постановление следва извод, че водачът физически
не е носил самия документ, а не че няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, поради което констатираното разминаване, между обстоятелствената
и диспотивната част на санкционния акт, съставлява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, тъй като допуснатото нарушение на
процесуалните правила съществено е накърнило правото на защита на
жалбоподателя.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по
същата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 22.03.2016 г., а жалбата против
него е депозирана в Районен съд гр.Левски на същата дата, видно от входящия
номер, отбелязан върху нея, т.е. в предвидения в закона 7-мо дневен срок за
обжалване, считано от датата на връчване. Следователно, жалбата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Жалбоподателят Г.И.Ч. е роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес ***. Българин, с българско граждаство. Има завършено
средно образявание, безработен е, неженен, живее на семейни начала и няма деца.
Не е осъждан. ЕГН **********. По делото няма данни да е наказван по
административен ред за други нарушения на ЗДвП, с влезли в законна сила
наказателни постановление.
От всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, се установява по безспорен и несъмнен начин следната фактическа
обстановка:
На 06.09.2015 г., около 20:40 часа, на ПП-
Въз основа на направените констатации в хода на
проверката, свидетелят С., заемащ длъжността мл.автоконтрольор към сектор
„Пътна полиция”-гр.Плевен, в присъстивето на колегата си В.Л., в качеството на
свидетел-очевидец на нарушението, съставил против жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение №3903/06.09.2015 г. за това, че:
На 06.09.2015 г., около 20:40 часа, на ПП-
1. Непредставя СУМПС и контролен талон към него – нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
2. Непредставя свидетелство за регистрация на МПС –
нарушение
на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП;
3. Непредставя полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към датата и часът на проверката – нарушение
на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП;
4. Няма залепен винетен стикер за платена пътна
такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП – нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Свидетелят С. отразил, че като доказателства е
иззел: два броя регистрационни табели „***”, обявени за издирване. Актът
е предявен и връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, лично и
срещу негов подпис. Ч. вписал саморъчно в акта, че ще даде допълнителни
възражения, като такива не е депозирал в 3-ри дневния срок по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в хода на
извършената на жалбоподателя проверка на 06.09.2015 г. и изпратени материали от
КАТ-гр.Плевен, била образувана преписка вх.№В-5864/2015 г. по описа на РП-гр.Плевен,
преписка №316Р-23564/2015 г. по описа на 01 РУ на МВР-гр.Плевен. В хода на
извършената проверка по същата било установено, че поставените регистрационни
табели на описания товарен автомобил в съставения от свидетеля С. АУАН против
жалбоподателя, са обявени за общодържавно издирване от 01 РУ на МВР-гр.Плевен
на 08.02.2007 г., по молба на собственика на автомобила К.М.Г. ***.
С постановление от 15.12.2015 г. на прокурор при
РП-гр.Плевен е постановен отказ да се образува досъдебно производство, поради
липса на данни за извършено престъпление по чл.345 от НК от Г.И.Ч. ***, и
образуваната преписка по случая била прекратена.
В обстоятелствената част на цитираното
постановление е отразено, че в хода на проверката е установено следното: От
снетите обяснения от водача Ч. ставало ясно, че е купил товарния автомобил от
Р.Р. ***, един месец преди проверката, но все още не е платил продажната цена.
Р.Р. е заявил, че е закупил автомобила преди 4-5 години от Г.Б. от ***, като
последният заявил в писмено сведение, че го е купил от непознати лица от ромски
произход, преди около 5 години. Било установено, че за всички покупко-продажби
на процесния автомобил, не са били сключвани договори за покупко-продажба и не
са били предавани документи за собственост на автомобила. Действителните
собственици на товарния автомобил – К.М.Г. и съпругата му – Ц.И.Г., предали
през месец април-май
На 17.09.2015 г., въз основа на съставения акт
против жалбоподателя, административно-наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на Ч. пет отделни административни
наказания, както следва:
1. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – наказание глоба
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неносене на СУМПС;
2. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – наказание глоба
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неносене на контролния талон към СУМПС;
3. На
основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на 140, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрано по надлежния ред.
4. На
основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП – наказание глоба в размер на 10
лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП;
5. На
основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП - наказание глоба в размер на 1500
лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, изразяващо се в това, че няма
залепен винетен стикер за платена пътна такса.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото
доказателства – писмени и гласни, включително и от обясненията на
жалбоподателя.
Съдът намира, че
както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление, са издадени от
компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, и в
съответствие с издадената Заповед №8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на
вътрешните работа. Съставени са в предвидената в закона писмена форма, и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По
отношение на първото и второто вменено на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.100, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
На посочената дата в акта и наказателното
постановление, жалбоподателят не е представил на контролните органи документите,
визирани в посочената разпоредба на закона - СУМПС и контролен талон към него.
Показанията на разпитаните свидетели С. и Л., са последователни и
непротиворечиви относно причините за непредставянето им от водача, а именно: не
ги е носел у себе си. В тази им част, показанията на полицейските служители,
съответстват изцяло на отразената в акта констатация, че жалбоподателят е
правоспособен водач, има издадено СУМПС №*, категория „С”. Правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 пр.2 от ЗДвП, която
предвижда административно наказание глоба в размер на 10 лева за водач на МПС,
който не носи СУМПС и контролен талон към него. Наказателното постановление в
тези му две части е правилно и законосъобразно издадено, поради което следва да
бъде потвърдено.
По отношение на третото вменено на
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, съдът намира
следното:
В тази
част, наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че в
хода на извършената проверка жалбоподателят не е представил свидетелство за
регистрация на процесния автомобил, който е управлявал. Именно това деяние е описано в
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, и то по идентичен
начин в двата акта: „Не представя свидетелство за регистрация на МПС”. То от своя
страна съставлява нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП /както правилно е
квалифицирано от актосъстовителя/, и подобно на неносенето на СУМПС и контролен
талон към него, се санкционира с глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Въпреки това, административно-наказващият орган е посочил
като нарушена разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. От събраните по делото доказателства се установява, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е имал поставени регистрационни табели
на определените за това места, че същите са издадени за това МПС от надлежните
органи, както и че регистрацията на процесното МПС е прекратена, считано от
02.04.2007 г., когато и регистрационните му табели с № *** са били обявени за
общодържавно издирване. Последният факт правилно е отбелязан от актосъстовителя
при описване на иззетите регистрационни табели, издадени за този автомобил при
неговата регистрация, като доказателство за констатираното нарушение,
изразяващо се: в непредставяне на свидетелство за регистрация на МПС. Като пряко следствие от неправилното
приложение на материалния закон, с наказателното постановление на жалбоподателя
са наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание
чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Това
деяние не съставлява нарушение, тъй като не е извършено виновно – нито
умишлено, нито по непредпазливост от жалбоподателя, в каквато насока са и
възраженията на защитата. Последният нито е знаел, нито е могъл да предположи,
че закупеният и управляваният от него автомобил, е бил свален от регистрация от
неговия действителен собственик, различен от продавача по сключената неформална
сделка. Логични и непротиворечиви на
събраните по делото писмени доказателства са обясненията на жалбоподателя в
смисъл, че е закупил процесния автомобил от лицето Р.Р. от ***, както и че не е
имало нищо нередно, което да го усъмни, че автомобилът е бил бракуван или спрян
от движение в преходен момент, тъй като е бил с поставени регистрационни табели
на определените за това места и в движение. Констатираните по-горе нарушения
дават основание на съда да приеме, че отговорността на жалбоподателя неправилно
е ангажирана за друг вид нарушение, което е довело до грубо нарушаване правото
на защита на наказаното лице, до степен последното да не може да разбере за
какво точно нарушение е санкционирано. Наказателното постановление в тази част
следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По
отношение на четвъртото вменено нарушение на жалбоподателя на разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, съдът намира следното:
В
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление това нарушение е
описано словесно по следния начин: „Непредставя полица за задължителна
застраховка „ГО”, валидна към датата и часа на проверката”. От
така направеното словесно описание следват два извода: първият - че
жалбоподателя не е представил на контролните органи договор за сключена
задължителна застраховка „ГО”, защото не го е носил в себе си, и вторият – че
жалбоподателят не е имал въобще сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към датата и часа на проверката, поради което
не е могъл да представи и застрахователната полица в хода на проверката.
Съгласно санкционна разпоредба на чл.183,
ал.1, т.3 от ЗДвП, в редакцията й към 06.09.2015 г., ДВ, бр.37 от 22.05.2015
г., административно наказание глоба в размер на 10 лева се налага на водач,
който има сключенн договор за задължителна застраховка „ГО” за МПС-то, което
управлява, но не носи документът, удостоверяващ това обстоятелство.
Управлението на МПС, без сключена задължителна застраховка „ГО”, съставлява
друг вид административно нарушение, което е уредено в друг нормативен акт: Кодексът
за застраховането, като за него се предвижда далеч по-сериозна санкция от
предвидената в ЗДвП за неносене на документа, удостоверяващ сключения договор.
Действителната фактическа обдстановка се
установява от показанията на разпитаните свидетели С. и Л.. И двамата твърдят,
че процесният автомобил не е имал сключен договор за задължителна застраховка
„ГО”. Въпреки това, актосъставителят не е описал прецизно направената
констатация в акта, последното довело и до неправилна квалификация на
извършеното нарушение. Като не е проверил съставения акт относно неговата
законосъобразност, и е възпроизвел по идентичен начин съдържанието му в
санкционния акт, административно-наказващият орган е допуснал нарушение на
императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – да опише пълно,
точно и ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и правилно да
го квалифицира. Посочените съществени процесуални нарушения обективно са
попречили на жалбоподателя да осъществи пълноценно защитата си и по това обвинение,
защото последният не може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.
Наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено, като
неправилно и незакосъобразно издадено.
По отношение на петото вменено на
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, съдът намира
следното:
С оглед на изяснената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено несъответствие, между фактическото
описание на нарушението и приетата като виновно нарушена разпоредба и тази,
приложена при налагане на наказанието. В акта и наказателното постановление е
посочена като нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, която предвижда, че
движението на определените в ЗП пътни превозни средства по републиканските
пътища, се извършва след заплащане на винетната такса по чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП. В
обстоятелствената част на двата акта това нарушение е описано словесно по
следния начин: „Няма залепен винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата”. В показанията си
свидетеля С. твърди, че едно от констатираните нарушения, при извършената
проверка на жалбоподателя, се е изразявало именно в липсата на залепен винетен
стикер на процесния автомобил. От липсата на залепен винетен стикер, обаче, не
следва автоматично извод, че водачът не притежава такъв и че не е платил
винетна такса. В конкретния случай се касае за две отделени нарушения.
Задължението на водача да залепи винетен стикер за платена пътна такса на
предното стъкло на автомобила, е предвидено в разпоредбата на чл.100, ал.2 от
ЗДвП. Това задължение е различно от предвиденото в чл.139, ал.5 от ЗДвП - да
плати винетна такса, да получи валиден винетен стикер, който съгласно
разпоредбата на чл.10 от ЗП – да залепи на предното стъкло на автомобила. За
тези две задължения, законодателят е предвидил две различни наказания в отделни
санкционни норми. Допуснатото сместване на двата описани по-горе фактически
състава, са довели до съществено нарушаване правото на защитата на наказаното
лице по повдигнатото му административно обвинение, поради което наказателното
постановление на това основание следва да бъде отменено в тази му част, като
неправилно и незаконосъобразно.
От друга страна, включването в наказателното
постановление на факти и обстоятелства, които не са описани в акта, също води
до съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от наказателното
постановление е, че в пункт пети от обстоятелствената част, след описанието на
следната фактическата обстановка: „няма залепен винетен стикер”,
административно-наказващият орган е описал още, че жалбоподателят управлява по
републиканските пътища ППС с две оси или такова ППС, теглещо ремарке
без платена отделна винетна такса с максимална маса по-малка от 12 тона, за
което не е заплатил винетна такса. Приложената санкционна разпоредба предвижда
множество хипотези. В санкционния акт, освен, че са добавени, не е
конкретизирано коя от описаните хипотези е приложима към настоящия казус, и
съгласно коя от тях е санкциониран водача. Това се дължи на факта, че никое от тези обстоятелства не е отразено в съставения акт против
жалбоподателя. В текстовата част на акта не е посочено точно от кой вид от
описаните в т.2 на чл.179, ал.3 от ЗДвП е превозното средство, за което се
твърди, че е управлявано от жалбоподателя, с оглед преценката за правилно
последващо посочване на законовите разпоредби, които са били виновно нарушени.
Допуснатото съществено процесуално нарушение съставлява второ самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част, като
неправилно и незаконосъобазно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0938-003903/17.09.2015 г.
на Началник Сектор към ОД на МВР-гр.П., Сектор „Пътна полиция”-гр.Плевен, В
ЧАСТТА, в която на Г.И.Ч. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва:
1. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер
на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
2. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер
на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление
№15-0938-003903/17.09.2015 г. на Началник Сектор към ОД на МВР-гр.Плевен,
Сектор „Пътна полиция”-гр.Плевен, В ЧАСТТА, в която на Г.И.Ч. ***, ЕГН
**********, са наложени административни
наказания, както следва:
1. На основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на 140, ал.1 от ЗДвП;
2. На
основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушение
на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП;
3. На
основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1500 лева, за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: