Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 20.05. 2016 г.
Районен съд – Левски, в съдебно заседание на двадесет и
първи април две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _В.Д._
и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.дело №_132_ по описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Т.А.С. ***, ЕГН **********, против
наказателно постановление №16-0293-000056/25.02.2016г. на ВНД началник РУП към
ОДМВР Плевен, РУ Левски.
Жалбоподателят
е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с
което са му наложени следните наказания: глоба от 20 лв., глоба от 10 лв.,
глоба от 10 лв., глоба от 10 лв. Счита, че наложеното му наказание е
несправедливо, незаконосъобразно и необосновано; че констатациите, отразени от
служителите в АУАН не отговарят на истината. Твърди в жалбата, че в акта не е
посочен пълният му адрес. Сочи, че на 05.02.2016 г., в 11:30 часа бил на работа
в офиса и имал няколко клиенти, които внасяли вноски по застраховки в ГО. В
офиса влязъл униформен полицай и без да се представи, поискал всички водачи на
автомобили пред офиса да си вземат документите и да отидат до патрулния
автомобил пред офиса. Тъй като жалбоподателят работел с клиенти и пари, отишъл
по – късно до полицията, където му бил съставен АУАН и му бил предоставен за подпис,
който акт отказал да подпише. Счита, че е допуснато грубо процесуално
нарушение, тъй като му е съставен АУАН с №060928, а НП било посочено, че се издава предвид на
съставен му АУАН №60928.; в НП е посочено като водач, като към момента на
полицейската проверка не е бил в качеството на водач, а автомобилът е бил
паркиран пред офиса му.
Моли
съда да отмени издаденото против него наказателно постановление.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Против
жалбоподателя е съставен АУАН затова, че като водач на МПС лек автомобил „***с
рег. № ***, негова собственост паркира срещу посоката на движение на двупосочен
път. При извършената полицейска проверка водачът С. не представя СУМПС и КТ към
него, СРМПС част ІІ и документ за сключена застраховка „гражданска
отговорност”, с което е нарушил чл. 94, ал.3, чл. 100, ал.1, т..1, т.2 и т.3 от
ЗДвП.
За
нарушенията, констатирани с АУАН, е издадено НП, с което за нарушение на чл.94,
ал.3, чл. 100, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, на основание
1.
чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП на Т.С. е
наложена глоба в размер на 20 лв.;
2. на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.;
3. на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.;
4.
чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
В съдебно заседание са разпитани
свидетелите В.Н.С. и В.А.Х. – служители в РУМВР - Левски.
От показанията
им се установява, че изпълнявайки задълженията си и минавайки покрай
управлението, констатирали наличие на много автомобили, нарушили знака за
паркиране, като са паркирали неправилно срещу движението. Поискани били
документите на всички водачи, които са паркирали автомобилите си. Един от тях
бил жалбоподателят, който се намирал на работното си място в офиса, другият
водач бил при него клиент. Жалбоподателят бил единственият водач, който отказал
да даде документите си. Поради отказа му да предостави документите си, били
съставени два акта, които категорично отказал да подпише. Според свидетеля
жалбоподателят управлява автомобила, никой друг не го карал, освен него.
Свидетелят
И.А.М. *** заявява, че е свидетел на отказа. В управлението влезли колегите му
В.С. и нарушителят. Колегата му С. го уведомил, че нарушителят отказва да
подпише акта, поради което той подписал на отказа.
По
отношение на възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в изписване на номера на издадения АУАН в НП.
При
изписването в НП на номера на съставения АУАН е пропусната първата цифра „0”,
като е налице съвпадение на останалите цифри от бланковия номер на АУАН, поради
което съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, предвид което и възражението се явява
неоснователно.
Установи
се от събраните по делото доказателства, че свидетелят И.А. е уведомен от
колегата си за отказа на нарушителя да подпише АУАН, но жалбоподателят не
отрича, че е отказал да подпише издадения против него АУАН.
Безспорно
тежестта на доказване е изцяло върху административнонаказващия орган.
Актът
по отношение на жалбоподателя е издаден затова, че като водач на МПС е извършил твърдените нарушения.
Както
се установи от показанията на разпитаните свидетели – служители в РУМВР –
Левски, никой от тях не е възприел пряко и непосредствено жалбоподателят да
управлява МПС.
Нещо
повече, възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата, подадена срещу
наказателното постановление, че същият е изпълнявал трудовите си задължения в
офиса за застраховки, находящ се срещу входа на ***, се
потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели С. и Х..
Освен
горното, жалбоподателят твърди в жалбата, че живее на адрес, ***,
който адрес е вписан и в жалбата и фигурира и в съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП и който адрес се намира (по твърдения на жалбоподателя,
които не са опровергани от АНО), срещу офиса за застраховки по местоработата на
жалбоподателя.
Поради
изложеното съдът счита, че липсват доказателства, от които да се направи
категоричен и безпротиворечив извод, че на 05.02.2016 г. жалбоподателят е бил
„водач” на въпросното МПС, т.е. на лице, на което са вменени задълженията при
паркиране да спре по посока на движението, както и да носи СУМПС и КТ към него,
СРМПС част ІІ и документ за сключена застраховка „гражданска отговорност”.
Съдът
намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от страна на жалбоподателя нарушение, като ответникът не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е
извършено административно нарушение.
На основание изложеното издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление
№16-0293-000056/25.02.2016г. на ВНД началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски, с
което на Т.А.С., ЕГН**********,***,
на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лв.;
на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 10 лв.; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лв.; на основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 10 лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: