гр.
ЛЕВСКИ, 31.05.2016 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на шестнадесети
май 2016 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №150 описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.Р.А. ***,
ЕГН **********, чрез упълномощеният му защитник–адв.М.С. от ПлАК, против
наказателно постановление №15-0241-000141/09.10.2015 г. на Началник РУП към ОД
на МВР-Плевен, РУ Белене.
В жалбата се твърди, че както наказателното
постановление, така и АУАН, са съставени в противоречие със закона. Жалбата се
поддържа изцяло в съдебно заседание от процесуалния представител на А., който
излага конкретни основания за цялостна отмяна, и алтернативно-за изменение на
санкционния акт в някои негови части, както следва:
По отношение на описаното в обстоятелствената част на
наказателното постановление нарушение, изразяващо се в управление на пътно
превозно средство - мотопед, без жалбоподателят да е правоспособен водач,
защитата сочи, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
процесното превозно средство е тип „педалетка”. С оглед на това счита, че за да
бъде съставомерно деянието, административно-наказващият орган е следвало да
докаже, че управляваният мотопед е бил не само с двигател с вътрешно горене, но
и с конструктивно максимална скорост на движение, по-висока от
По отношение на наложеното на А. административно наказание
на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл.140
от ЗДвП, защитата излага доводи, че приложената санкционна разпоредба, обхваща
множество хипотези /общо три/, но цифровото й отразяване е довело до липса на конкретна
констатация в обстоятелствената част на наказателното постановление от една
страна, и от друга страна - не става ясно за коя от трите хипотези е наказан
жалбоподателя, което е довело до нарушаване правото му на защита. Моли съда да
отмени санкционния акт и в тази му част.
По отношение на наложеното наказание на А. на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
защитата изразява становище, че не само не са описани каквито и да е
съставомерни щети или нараняване и смърт на хора, за да е налице
пътнотранспортно произшествие по смисъла на дадената легална дефиниция в § 6,
т.30 от ЗДвП, но не е спазено изискването на закона,
административно-наказващият орган да посочи конкретната причина, довела до
твърдяното пътнотранспортно произшествие, доколкото в санкционната разпоредба
са описани няколко такива хипотези. Счита, че пропускът е от съществено
значение за правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да
разбере кое нарушение на правилата за движение е довело до настъпване на
пътнотранспортно произшествие. На посоченото основание, моли съда да отмени
наказателното постановление и в тази му част.
Защита оспорва като недоказано вмененото на А. административно
нарушение, изразяващо се в неизползване на защитна каска по време на управление
на МПС. Твърди, че няма нито един посочен свидетел-очевидец, при извършване на
самото нарушение, който да твърди, че на посочените в акта дата, час и място,
жалбоподателят е управлявал мотопеда без каска. Позовава се на показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, които са пристигнали в един по-късен
момент, и поради това не свидетелстват в този смисъл. Счита, че житейски е
твърде вероятно, с оглед описаната фактическа обстановка – удряне на главата и падане
на земята, носената предпазна каска от жалбоподателя да е отхвръкнала настрани.
Моли съда да отмени на посоченото основание наказателното постановление и в
тази му част, а в случай, че счете това обвинение за доказано – да го потвърди.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 15.04.2016 г., а жалбата против него е депозирана в
Районен съд гр.Левски на 20.04.2016 г., видно от датата на поставения входящ
номер върху нея, т.е., в законоустановения 7-мо дневен срок за обжалване,
считано от датата на връчването. С оглед на горното, жалбата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На
14.08.2015 г. в дежурната част
на РУ на МВР-Белене постъпил сигнал от тел.112, за паднал мъж от мотор в
центъра на с.Деков, общ.Белене. Сигналът бил подаден от свидетели-очевидци на
случилото се – З.Н. и П.П.. На мястото пристигнали полицейските служители,
заемащи длъжността младши полицейски инспектори: К.А. и Д.Б.. Двамата установили жалбоподателя, който лежал на
пътното платно с дълбока рана на главата. Пристигналият екип на ФСМП-Белене
откарал пострадалия до гр.Белене, откъдето същият бил незабавно транспортиран
до СПО-Плевен, за оказване на спешна медицинска помощ. Полицейските служители установили
като свидетели на случилото се лицата, подали сигнала на тел.112: З.Н.,
ползвател на процесния мотопед, тип „педалети”, и П.П.. От снетите сведения от
очевидците констатирали, че А. е управлявал мотопеда по ул.”Неделчо Георгиев”
от кръстовището ул.”Христо Ботев”, към кръстовището с ул.”Странджа”, когато
загубил контрол над превозното средство, блъснал се с предна гума в бордюра и
си ударил главата в тръба на крайпътна ограда. Свидетелите А. и Б. докладвали
за случая в дежурната част на управлението и уведомили близките на
жалбоподателя. Констатирали, че процесния мотопед – *, * на цвят, е без
поставена регистрационна табела, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, както и обстоятелството, че А. е неправоспособен
водач.
На
18.08.2015 г. били изпратени резултатите от изследването на взетата кръвна
проба от жалбоподателя в СПО-гр.Плевен, обективирани в протокол за химическа
експертиза №454/18.08.2015 г., съгласно който етиловия алкохол в кръвта на
жалбоподателя е 1,4 промила на хиляда. Събраните материали по случая били
изпратени на РП-Левски, където било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.343б от НК.
След
изписване на жалбоподателя от болничното заведение, на 26.08.2015 г.,
свидетелят А. посетил домът му в *, съвместно с колегата си П.П., с цел
връчване на призовка за явяване в РУ на МВР-Белене и съставяне на АУАН.
Жалбоподателят отказал да получи призовката, за което свидетелят А. изготвил
докладна записка, а свидетелят П. удостоверил отказа му с подписа си.
На
01.09.2015 г., свидетелят К.А. съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. В него вписал жалбоподателя, като единствен участник в
пътнотранспортното произшествие – Участник №1. Отразил, че А. е водач на ППС - марка
*, модел *, рама №*, двигател №*, без регистрационна табела, без свидетелство
за регистрация, без застраховка „Гражданска отговорност” и без видими щети по
него, собственост на П.И.Н. от ***. Вписал, че водачът не притежава СУМПС,
както и положителния резултат от направеното медицинско изследване за наличие
на етилов алкохол в кръвта му над 1,2 промила на хиляда, а именно 1,4 промила,
за което е заведено досъдебно производство ЗМ №100/17.08.015 г. по описа на РУ
на МВР-Белене. Посочил М.Р.А. и като пострадало лице от пътнотранспортното
произшествие, като описал следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана на главата, вдясно, фронтално, счюпена дясна ключица и охлузване по
дясната подбедрица. Вписал следния механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие: при движение по ул. „Неделчо Георгиев” в
с.Деков от кръстовището с ул.”Христо Ботев”, към кръстовището с ул. „Странджа”,
участник №1, след употреба на алкохол, губи контрол над мотопеда, блъска се в
бордюр, вдясно по посока на движението и си удря главата в тръба на крайпътната
ограда.
При
повторното призоваване, жалбоподателят се явил на 10.09.015 г. в местното
полицейско управление. Свидетелят А., в присъствието на колегата си Д.Б., вписан
в качеството на свидетел-очевидец и присъствал при установяване на нарушението,
и на колегата си К.Р., вписан в качеството на свидетел, присъствал при
съставяне на акта, съставил против М.Р.А. АУАН №15-0341-000141/10.09.015 г. за
това, че:
На 14.08.015 г.,
около 00:03 часа, в с.Деков, ул. „Неделчо Георгиев”, посока с.Бяла вода, до
сграда на Кметство-с.Бяла вода, управлява мотопед *, * на цвят, с рама №* и
двигател №*, под въздействието на алкохол с концентрация 1,4 промила,
установено с протокол за химическа експертиза №454/18.08.2015 г. на
ФСМП-Плевен, същият не е правоспособен водач и управлява мотопед, без поставена
регистрационна табела на определеното за това място. Водачът губи контрол над
мотопеда, блъска се с предна гума в бордюр, вдясно по посока на движението и
предизвиква пътнотранспортно произшествие. Същият е без поставена защитна каска
по време на движение.
Актосъставителят
посочил като виновно нарушени следните разпоредби: чл.5, ал.3, т.1, чл.150,
чл.140, чл.20, ал.2 и чл.137е от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя,
срещу подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения от негова страна
по направените констатации.
Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият
орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на А. административни наказания, както следва:
1.
На основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП;
2.
На основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.140 от ЗДвП;
3.
На основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на
150 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
4.
На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.137е от ЗДвП.
Съдът
констатира, че както акта, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно
представената Заповед №8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните
работи. Издадени са в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Съдът
констатира наличие на допуснато съществено процесуално нарушение от
актосъставителя на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, което е
довело до опорочаване на цялото административно производство, още в началната
му фаза – на съставяне на акта. Съгласно цитираната разпоредба, актът се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на административното нарушение. Законът допуска
актът да бъде съставен в присъствието на други свидетели, т.е. на такива, които
не са очевидци на нарушението, но само ако няма свидетели-очевидци. С други
думи, при наличие на лица, присъствали при извършване на нарушението, те
задължително следва да бъдат вписани като свидетели в акта, а не други лица. Видно
от приложените писмени материали по делото е, че като свидетел-очевидец в
съставения акт против жалбоподателя, е посочен полицейския служител Д.Б., и то
без последния действително да е такъв. Както се установява от събраните гласни
доказателства по делото, свидетелят Б., заедно с актосъставителя, са посетили
местопроизшествието по-късно, след подадения сигнал на тел.112. Като свидетел
при съставяне на акта е вписан полицейския служител К.Р., който дори не е бил
включен в състава на патрулиращия екип, натоварен с посещение на
местопроизшествието. Това щеше да бъде достатъчно, ако в конкретния случай, както
явства от приложените писмени материали по делото, не бяха установени от
актосъставителя двама преки свидетели-очевидци: З.Н. и П.П.. От тях са снети
писмени сведения, въз основа на които актосъставителят е описал механизма на
деянието в съставения протокол за ПТП, а впоследствие и в съставения акт против
жалбоподателя. Съгласно задължителната съдебна практика, и по-конкретно т.10 от
Постановление №10/28.09.1973 г. по н.д. №9/73 г. на Пленум на ВС, нарушаването
на правилото по чл.40, ал.1, във вр. с ал.3 от ЗАНН, винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, а като такова и основание за цялостна отмяна
на санкционния акт. Задължителните указания в този съдебен акт предвиждат, че
при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на
същото, следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури
разкриването на обективната истина. Следователно, вписването им в акта има за
цел доказване на самото нарушение, чрез разпита им пред съда, при евентуално
оспорване на наказателното постановление.
Въпреки
изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да отбележи и конкретно
допуснати други нарушения на процесуалните правила, които наред с посоченото
по-горе, са довели до неправилно приложение на материалния закон.
По
отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
От
описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка става ясно,
че жалбоподателят е загубил контрол над мотопеда, блъснал се с предна гума в
бордюр, вдясно по посоката на движението и предизвиква ПТП. Като причина за
загубване на управлението от жалбоподателя над управляваното пътно превозно
средство в съставения протокол за ПТП е описана от актосъставителя употребата
на алкохол, последната, предвид установената стойност над 1,2 промила, е обусловила
образуване на наказателно производство за извършено престъпление по чл.343б от
НК.
При
така описаната фактология в акта, установена изключително от дадените писмени
сведения от двамата свидетелите-очевидци, актосъставителят е приел като
нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тази правна норма визира понятието
„съобразена скорост”, като са изброени примерно факторите на пътната
обстановка, които имат значение при избирането на скоростта на движение. За така описаното нарушение, жалбоподателят е
санкциониран на основание разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, която предвижда
да се наказва водач с глоба от 100 до 200 лева, който поради движение с
„несъобразена скорост”, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 /където
са изброени множество хипотези/, причини пътнотранспортно нарушение.
Отделно от това, че няма надлежно приобщени
по делото преки доказателствени източници, установяващи изложената фактология,
прави впечатление, че нито актосътавителят, нито административно-наказващият
орган са отразили понятиято „несъобразена скорост” в издадените от тях актове.
Но дори и да бяха сторили това, в нито един от двата акта не е посочено, с кои
точно от изброените фактори на пътната обстановка, водачът не е съобразил
скоростта си на движение. Това е равнозначно на липса на задължителен реквизит
по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в какъвто смисъл се явяват
основателни направените от защитата възражения. Доколкото е използвано понятието
„изгубил управлението”, то следва да се отбележи, че задължението на водачите
да контролират непрекъснато управляваното пътно превозно средство, е предвидено
в разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а не в посочената като виновно нарушена
от жалбоподателя – разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Освен това, вмененото деяние е
несъставомерно. Обективен признак на нарушението, изразяващо се във виновно
причинено пътнотранспортно произшествие, съгласно легалната дефиниция на това
понятия, дадена в параграф 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, е
настъпването на някой от изброените резултати: нараняване или смърт на хора,
повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По
смисъла на ЗДвП /чл.123 и следващите от специалния закон/, изчерпателно
изброените вреди от пътнотранспортно произшествие трябва да са настъпили за
друг
участник в движението, който е различен от нарушителя. В конкретния
случай, жалбоподателят е не само единствен участник в описаното пътнотранспортното
произшествие, но и лицето, на което са причинени телесни увреждания, т.е., и
пострадал, съгласно направените констатации в съставения протокол за ПТП. Жалбоподателят,
обаче, не може да съвместява и двете качества. Горното обяснява липсата на посочени
в акта и наказателното постановление: друг участник в движението, на който да
са причинени съставомерни вреди, липсва
конкретизация на причинените вреди, в какво точно се изразяват и на кого са
причинени, което е задължително, както с оглед изясняване механизма на
причиняване на пътнотранспортното произшествие, така и с оглед определяне
характера на извършеното, като административно нарушение или престъпление. Ето
защо, съдът намира, че наказателното постановление не е съобразено със закона,
поради което следва да бъде отменено и на посочените основания в тази му част.
По
отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.137е от
ЗДвП, съдът намира следното:
Основателно е направеното възражение от
защитата за недоказаността му в хода на съдебното следствие. Тази недоказаност
е пряко следствие от допуснатото нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗДвП. От
показанията на свидетелите А. и Б. се установява обстоятелството, че при
пристигане на местопроизшествието са заварили жалбоподателя паднал на земята, с
дълбока рана на главата. Те обаче не са установили с лични възприятия факта, че
по време на управлението А. действително е бил без поставена предпазна каска.
Същевременно, по делото липсват надлежно ангажирани гласни доказателства от
свидетели-очевидци, от показанията на които по безспорен начин да се установява
така направената констатация в акта. Неподкрепена от годни доказателства,
последната почива единствено на предположения, доколкото е житейски вероятно, с
оглед установения от писмените доказателства по делото механизъм на
произшествието: блъскане на предна гума в бордюр, удряне на главата в тръба на
крайпътна ограда и падане на земята, носената предпазна каска от жалбоподателя
да е отхвръкнала настрани, вследствие на удара.
Освен
това, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП. Посоченото пр.1 от своя страна визира неизпълнение на задължението за
неизползване на предпазен колан, а не на предпазна каска, каквото е вмененото
задължение на водачите с посочената в двата акта като нарушена разпоредба на
чл.137е от ЗДвП. Налице е съществено процесуално нарушение, довело до
визираното несъответствие, между направената констатация в акта и наказателното
постановление и посочените, като нарушена и санкционна разпоредба, което
накърнява правото на защита на наказаното лице, до степен да не може да разбере
за какво точно нарушение е наказано. И на това самостоятелно основание,
наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част.
По
отношение на вмененото нарушение на жалбоподателя на разпоредбата на чл.150 от
ЗДвП, съдът констатира следното:
В акта и наказателното постановление е посочено
само, че жалбоподателят е неправоспособен водач. Същият е санкциониран на
основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - за управление на МПС, без да
притежава съответно СУМПС. В обстоятелствените части и на двата акта липсва
посочване на онези обстоятелства, които са релевантни за квалифициране на
нарушението, а именно: дали се касае за изначална липса на правоспособност,
дали същата е била налична, но е изгубена впоследствие и на какво основание. Налице
е съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Релевантните обстоятелства за правилната квалификация на деянието,
освен че следва да се посочат задължително в двата акта, подлежат и на
доказване от ответната страна, каквито доказателства в настоящото производство
не са ангажирани, а това е пречка за съда да прецени правилно ли е приложен
материалния закон. Разграничителният критерий, между правилото по чл.150 и
чл.150а от ЗДвП е в обстоятелството, дали деецът има придобита правоспособност
по предвидения в закона ред или не, съгласно т.6 от Постановление №1/1983 г. по
н.д. №8/82 г. на Пленума на ВС. Като не са представени доказателства в този
смисъл, съдът не може да провери дали не става въпрос за нарушение на
разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, доколкото последната конкретизира общата
забрана, че водачът няма право да извършва тази дейност, без свидетелство за
управление на МПС от съответната категория.
От друга страна, съдът констатира, че процесният
автомобил е индивидуализиран в акта и наказателното постановление по вид и
модел, с номер на рама и номер на двигател. Но в двата акта нито е описано,
нито са представени надлежни доказателства от административно-наказващият
орган, относно консруктивната максимална скорост на процесния мотопед. В този
смисъл се явява основателно направеното от защитата възражение, че за
съставомерността на деянието, административно-наказващият орган е
следвало да докаже, освен че
управлявания мотопед е бил с двигател с вътрешно горене, но и факта, че
е с конструктивно максимална скорост на движение по-висока от
И на посочените самостоятелни основания, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част, като
незаконосъобразно издадено.
По отношение на вмененото на жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, съдът намира следното:
Допуснато е съществено процесуално нарушение на
императивните процесуални правила. В обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление е направено следното словесно описание: „Управлява
мотопед, без поставена регистрационна табела на определеното за това място”. Безспорно,
тази хипотеза съставлява самостоятелен състав на нарушение, описан в
разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, за което е предвидено съответно наказание в
разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. За така описаното нарушение,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, без да е
конкретизирана конкретната хипотеза от общо трите, съответстваща на направената
констатация в акта и наказателното постановление, което е довело до нарушаване
правото му на защита, до степен последния да не може да разбере за какво точно нарушение
е наказан. Ето защо и на това самостоятелно основание, наказателното
постановление следва да бъде отменено в тази му част.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0241-000141/09.10.2015 г.
на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Белене, с което на М.Р.А.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от
ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.150 от ЗДвП;
2.
На основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.140 от ЗДвП;
3.
На основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на
150 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
4.
На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.137е от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: