Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 13.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на  шестнадесети май 2016 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря Я.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №151 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Т.К.Т. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №024/11.04.2016 г. на Директор на ОДБХ-гр.Плевен. 

            В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Излага следните съображения:

            На първо място, жалбоподателят сочи, че не са съобразени специалните правила, съдържащи се в чл.9 и чл.10 от Регламент №1169/2011 г. на Съвета на европейския съюз и Европейския парламент, които предвиждат задължителните данни за продукта, който следва да бъде продаден след кулинарна обработка, да фигурират върху предварителната опаковка или прикачения към нея етикет, или в търговските документи. В тази връзка твърди, че етикета на български език, съпровождащ процесната стока „замразени картофи”, не се намира върху тяхната опаковка, тъй като е залепен върху предварителната такава – кашон, в уверение на което прилага копие от същия към жалбата. В тази връзка счита, че е съобразил дейността си с чл.3 от Наредбата за изискванията за етикирането и представянето на храните, във вр. с Глава ІІІ, чл.8, т.7, б.”б” от Регламент №1169/2011 г., и не е извършил вмененото нарушение.

            На второ място, жалбоподателят излага доводи за нарушение на материалния закон. Твърди, че актосъставителят е квалифицирал липсата на етикет на български език като нарушение по чл.3 от цитираната наредба, във вр. с чл.41, ал.1 от ЗХ. Счита, че тъй като разпоредбата на чл.3 от наредбата е материалноправна, а тази на чл.41, ал.1 от ЗХ - санкционна такава, с посочването и на втората от актосъставителя, на практика са иззети функциите на административно-наказващият орган, което съставлява нарушение на чл.42 от ЗАНН.

            На трето място, жалбоподателят отчита като абсолютно незаконосъобразно поведението на административно-наказващият орган, с което се е произнесъл по депозираното от него възражение, и с което го кани да заплати наложената глоба, твърдейки, че наказателното постановление е влязло в законна сила, но преди същото да е придобило качеството на изпълнително основание, съгласно ДОПК, тъй като към настоящият момент все още е висящо. Отчита като процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.10 и чл.59, ал.1 от ЗАНН, довело до нарушаване правото му на защита и погрешното посочване на районния съд, пред който санкционният акт подлежи на обжалване.

            На изложените основания, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.       

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но взема допълнително писмено становище по същата. Отчита, като неоснователни твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че вмененото нарушение е доказано, а при издаването на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени процесални нарушения, като е спазен и материалния закон. Моли съда да потвърди наказателното постановление.    

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.04.2016 г., видно от приложената обратна разписка, а жалбата е депозирана чрез административно-наказващия орган на 18.04.2016 г., видно от пощенското клеймо на плика, т.е. в законоустановения 7-мо дневен срок, считано от датата на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

От събраните по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 19.02.2016 г., свидетелката Р.Б., на длъжност инспектор в Отдел „Контрол храни” към ОДБХ, и свидетелят А.А., също длъжностно лице към ОБДХ-гр.Плевен, посетили с цел извършване на текущ контрол, търговски обект за обществено хранене - павилион, находящ се в ***, стопанисван от ***, със седалище и адрес на управление ***, с управител и законен представител Т.К.Т., ЕГН **********. При пристигането си на място, контролните органи заварили в обекта да работи законния представител на търговеца: жалбоподателят. В хода на проверката констатирали, че във фризера се съхраняват два пакета замразени картофи, предназначени за обработка /единият отворен, а другият-запечатан/, на опаковките на които нямало поставен етикет на български език. Проверяващите изискали от жалбоподателя съответните търговски документи или външна обща опаковка на стоката, съдържаща етикет със задължителните данни за наименование на храната, срок на годност, условия за съхранение, наименование и адреса на стопанския субект, доставил стоката, но такива не им били представени от управителя на фирмата. Последният обяснил, че стоката е имала поставен етикет на български език на външната опаковка - кашона, с който е била доставена, но тъй като не го е запазил и го е изхвърлил, не може да представи такъв. Заявил, че при последваща доставка на стоката, ще изиска такъв етикет. Контролните органи установили още, че в обекта не се водят коректно записите по програма по приемане на храните, по програма за термична обработка и обучение на персонала, съгласно разработената система за самоконтрол. В тази връзка установили, че в дневника за входящ контрол липсват данни за всички групите храни, които са били приети в обекта, включително и за процесните замразени картофи. Поради липсата на такива данни, длъжностните лица към ОБДХ-гр.Плевен, не могли да установят кога картофите са били приети в обекта, в какво количество /цял кашон или по-малко/, и с какъв търговски документ са били придружени.

За направените констатации в хода на проверката, свидетелката Б., в присъствието на свидетеля А. и жалбоподателя, съставила на 19.02.2016 г. констативен протокол №0021860/19.02.2016 г. В същия отразила, че в обекта се съхраняват и обработват замразени картофи, които са в опаковки, без етикет на български език. Вписала и обстоятелството, че не се водят коректно записите по съответните програми за самоконтрол, във връзка с което издала задължителни предписания до търговеца. Жалбоподателят бил поканен да се яви в 7-мо дневен срок в сградата на ОБДХ-гр.Плевен. Същият се явил лично на 01.03.2016 г., и тъй като отново не представил търговски документи или търговски етикет на стоката, съдържащ задължителните данни, свидетелката Б., в присъствието на свидетеля А.А., съставила акт за установяване на административно нарушение с бланков №0001010/01.03.2016 г., против Т.К.Т., ЕГН **********, с месторабота: павилион на ***, затова, че:

На 19.02.2016 г., при извършена проверка в павилион на фирма ***, с удостоверение за регистрация по ЗХ с №1958/14.11.2012 г. и рег.№152700269, е установено следното:   

В обекта са приети и се обработват храни, които не са етикирани в съответствие с изискванията на наредбата и Регламент ЕС №1169/2011 г. – на етикета на „замразени картофи” няма информация, представена на български език.

Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на чл.3 от Наредба за изискванията за етикирането и представянето на храните /ДВ.бр.10  от 2014 г./, във вр. с чл.41, ал.1 от ЗХ. Отразил в акта, че нарушението е извършено за първи път. Актът бил предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис. Същият саморъчно вписал в него, че има възражения по направените констатации.

На 08.03.2016 г., жалбоподателят депозирал пред административно-наказващият орган писмени възражения по направените констатации в акта. В тях оспорил по същество извършването на нарушението, като се позовал на факта, че актосъставителят не е отправил изрично нареждане да предостави документите, съпровождащи стоката. Ако е направил това, щял е да представи, освен търговските документи, но и етикета на български език, намиращ се върху предварителната опаковка – кашон, в който се доставя въпросната стока, предназначена за обработка, а не за директна употреба.

Административно-наказващият орган не приел за основателни направените възражения и на 11.04.2016 г., въз основа на направените констатации в акта, издал против жалбоподателя, в качеството му на физическо лице, процесното наказателно постановление, с което на основание чл.41, ал.1 от ЗХ му наложил административно наказание глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл.3 от Наредбата за изискванията за етикирането и представянето на храните, в съответствие с Регламент /ЕС/ №1169/2011 г.

Съдът намира, че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно представените писмени доказателства по делото: Заповед на изпълнителния директор на БАБХ за преназначаване на Д-р И.Х.Й. на ръководна длъжност – Директор на ОБДХ-гр.Плевен, както и два броя длъжностни характеристики по отношение на административно-наказващият орган и актосъставителя, съобразно заеманата от последната длъжност, включваща контролни функции. Актът и наказателното постановление са съставени в предвидената в закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълно и неясно описание на фактическата обстановка, а оттам - и в неправилно посочване на нарушената разпоредба. В акта и наказателното постановление е отразено първо, че в проверения обект са приети и се обработват храни, които не са етикирани в съответствие с нормативните изисквания, а непосредствено след това е вписано, че етикета на замразените картофи няма информация на български език. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че в хода на извършената проверка в търговския обект са констатирали всъщност липсата на поставен етикет на български език върху опаковката на замразени храни – картофи, съхранявани във фризер, а не че на етикета няма информация на български език.  Като виновно нарушена в акта е посочена разпоредбата на чл.3 от Наредба за изискванията за етикирането и представянето на храните /отм. ДВ. бр.102 от 2014 г./. Цитираната наредба е приета на основание чл.10, ал.4 от ЗХ, но посочената норма на чл.3 от същата, съвсем не описва състава на вмененото нарушение, а визира продукти, за които този подзаконов нормативен акт не намира приложение.

От друга страна, задължението за предлагане на потребителите в страната на храни, етикирани на български език, се съдържа в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗХ. Задължението е вменено на производителите и търговците на храни, а неизпълнението му е скрепено със санкция - за физически лица в разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗХ, и в ал.2  на същата – за юридически лица и еднолични търговци. В настоящия случай, доколкото в акта и наказателното постановление е посочено, че проверката е извършена в търговски обект, стопанисван от едноличен търговец, съдът намира, че субект на административно-наказателна отговорност е именно търговеца. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управител и представляващ едноличния търговец, вероятно и продавач в обекта, но не е търговец на храни по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в параграф 1, т.61 от ДР на ЗХ. Не е и производител на храни по смисъла на легалната дефиниция и на това понятие, дадена в параграф 1, т.48 от ДР на ЗХ. С други думи, жалбоподателят не е носител на задължението по чл.9, ал.1 от ЗХ, поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността му в качеството на физическо лице, с месторабота в проверения обект, съгласно отразените обстоятелства в акта и наказателното постановление. Субектът, който притежава качеството търговец на храни в настоящия случай, и на когото е следвало да се наложи имуществена санкция на основание чл.41, ал.2 от ЗХ, а не глоба, е ***.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила са особено съществени, тъй като са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, до степен последното да не може да разбере за какво точно нарушение и в какво си качество е наказан. Те не само, че не могат да бъдат отстранени от съда в настоящото производство, но и затрудняват съда да осъществи адекватен контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен акт.

По изложените по-горе съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено. 

Водим от горните мотиви, съдът

 

          Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №024/11.04.2016 г. на Директор на ОДБХ-гр.Плевен, с което на Т.К.Т. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.41, ал.1 от Закона за храните, административно наказание глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл.3 от Наредба за изискванията за етикирането и представянето на храните, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: