О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 16.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски в ЗАКРИТО съдебно заседание на шестнадесети март 2016 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря_ и прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д. №87 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.1 и следващите от НПК.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от З.И.П. ***, в качеството на пълномощник на Б. З. П., против постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.02.2016 г. по досъдебно производство №ЗМ-112/2015 г. по описа на РУ на МВР гр.Белене, пр.пр. №936/2015 г. по описа на Районна прокуратура-Левски.

Упълномощеният представител на жалбоподателката изразява несъгласие с направените изводи в постановлението за прекратяване. На първо място оспорва извода, че в хода на разследването са оформени две групи свидетели, които дават противоречиви показания относно датата, на която Д. Т. е взел детето си от гр.******. Излага доводи, че датата на вземане на детето е била 18.07.2015 г., а датата, на която е следвало бащата да го върне е 19.08.2015 г. Твърди, че последната дата съвпада с датата, на която е подал сигнал в прокуратурата. Твърди, че като не е върнал детето на 19.08.2015 г., Д. Т. не е изпълнил Решение №411, постановено по гр.д. №516 на ПлОС, влязло в законна сила на 02.10.2015 г., съгласно което бащата има право да взема детето при себе си за един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката. Твърди, че след като Т. е взел детето, майката Б. П. заминава на гости в европейска столица, за да направи покупки за детето си, което е записано в * клас в СОУ „***** *****” гр.******, както и да участва в конкурс за специализация и обучение в чужбина, в която връзка последната е упълномощила З.П. да я представлява в образуваното наказателно производство. Твърди, че обясненията на Д. Т. за вземане на детето на друга дата, различна от 18.07.2015 г. са безпочвени, неоснователни, напълно измислени и клеветнически. Излага доводи, че след 19.08.2015 г. е предприел действия по вземане на детето: образувано е изпълнително дело при ЧСИ с район на действие ПОС, но бащата отказал да го върне, въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение, с мотив, че майката следва да дойде да си го вземе от гр.*****. След организирано посещение от З.П. на 27.08.2015 г. в дома на Т., последният прескочил оградата и започнал да му нанася удари, подписал протокол, че няма да върне детето, като отново настоявал майката да дойде да си вземе детето. Твърди, че по желание на майката е потърсил съдействие от медиите, с които на 01.09.2015 г. посещава отново домът на Т. в гр.****. Пристигайки там, дядото на детето по бащина линия е заявил, че синът му е отпътувал за гр.****, за да върне детето. Направени са опити да се свържат с бащата по мобилния телефон, но отговор не последвал, откъдето П. прави извод, че бащата умишлено е избягал от обитаваната от него къща и съзнавайки, че извършва престъпление, съчинява изключително грозен и срамен сценарий, използвайки малолетното си дете, карайки го да говори измислици и клевети. Счита, че и при двете си посещения в гр.****, не е имало дори и намек за осъществено физическо, психическо и всякакво насилие върху детето в гр.****. Извежда извод, че бащата не е имал никакво намерение да върне детето, след като въобще не е бил възпрепятстван да стори това от организирания медиен екип. Твърди, че по жалби на Т. са правени проверки от институциите, при които не са констатирани нарушения. Тъй като бащата дължи около 3200 лева за издръжка на детето си, пълномощникът на жалбоподателката прави извод и за липса на финансови възможности у Т. да плаща такава, а чрез детето си иска да накара майката да се върне и да живее в гр.****. Твърди, че заведеният от Т. иск по чл.127, ал.3 от СК е предявен, след подаден такъв от майката пред Районен съд гр.Левски, производството, по който още продължава. Счита, че определение №886/2.10.2015 г. по гр.д. №564/2015 г. е в сила от 04.09.2015 г. и по никакъв начин не го освобождава от отговорност да изпълни влязлото в законна сила решение. Счита, че с действията си Т. застрашява интересите на детето си, манипулира го, неспособен е да се грижи за него, което налага вземане на мярка за закрила, чрез ограничаване на родителските му права.

Моли съда да отмени обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, а делото да бъде върнато на прокуратурата за установяване на извършителя и налагане на наказание за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателката Б. З. П., като майка на малолетното дете Г. Д. Т., има качеството на пострадал от престъплението, поради което е надлежно легитимирано лице да обжалва постановлението на РП-Левски, съобразно разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК. З.И.П. се явява надлежно упълномощен да я представлява, съгласно пункт трети от приложеното на лист 11 от досъдебното производство, нотариално заверено пълномощно.

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.243, ал.3 от НПК, видно от датата на получаване на разписката за прекратяване на досъдебното производство -29.02.2016 г., и датата на изпращане на жалбата по пощата – 02.03.2016 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическата обстановка:

Б. З. П. и Д. Г. Т. живели на съпружески начала. От съвместното им съжителство на * г. се родило детето им Г. Д. Т.. Към настоящият момент двамата са във фактическа раздяла. С решение №28/25.03.2014 г., постановено по гр.д. №409/2013 г. по описа на РС-Левски, родителските права били предоставени на майката Б. З. П., бил определен режим на лични отношение на бащата Т. с детето, като Т. бил осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 85 лева, чрез неговата майка и законен представител. С решение №401/24.07.2014 г., постановено по в.гр.д. №516/2014 г. по описа на Окръжен съд гр.Плевен, горецитираното решение на РС-Левски е потвърдено в частта за определената ежемесечна издръжка, като са внесени промени в определения режим на лични контакти. Въззивната инстанция отменила решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част изцяло, в която е определен режим на лични отношения на бащата Д. Г. Т. от гр.***** с малолетното дете Г. Д. Т, като вместо него е постановила и определила следния режим на лични отношения: бащата има право на лични контакти с детето, като взема детето при себе си от адреса на майката в гр.******, ***, всяка първа и трета събота и неделя на месеца с приспиване в неговия дом, за времето от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, след който час да връща детето на адреса на майката в гр.*******. Постановено е бащата да има право да взема детето при себе си един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката. Решението е влязло в законна сила на 02.10.2014 г. Въз основа на влязлото в законна сила решение е издаден Изпълнителен лист на 07.01.2015 г. от РС-Левски.

На същата дата – 07.01.2015 г., майката на детето Б. П., упълномощила баща си З.И.П. да извършва всякакви правни и фактически действия от нейно име и за нейна сметка, и/или от името и за сметка на детето си Г. Д. Т., както и да представлява нея и детето й пред всички лица, органи, организации, институции и учреждения, включително съдилища, прокуратура, както и да предава от нейно име детето на неговия баща или на родителите му, съгласно влязлото в сила решение, да приема от нейно име детето от неговия баща или от неговите родители, както и да се ползва от всички права, предоставени й по силата на горното решение и да предприема необходимите правни и фактически действия да защитава тези й права. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Б. З. П.. След тази дата майката заминала за чужбина. Грижи за детето полагали нейните родители – свидетелите З.И.П. и Р. Б. П., баба и дядо на детето по майчина линия.

На 18.07.2015 г., свидетелят Т. взел детето от дома на майката в гр.****** за един месец през лятото. Детето му било предадено от неговия дядо – свидетелят П.. За времето, през което детето пребивавало при баща си, последният останал с убеждението, че върху него е упражнено физическо и психическо насилие от неговия дядо по майчина линия, поради което не върнал детето на 18.08.2015 г. на адреса на майката в гр.*****. Същия ден, вечерта след 19:00 часа, свидетелят П. сигнализирал Отдел „Закрила на детето” – ****** и ги уведомил, че Д.Т. не е върнал детето. На 19.08.2015 г. подал сигнал в Районна прокуратура гр.Левски, като по случая била възложена и извършена проверка от органите на РУ на МВР-Белене. Свидетелят П. предприел действия по принудително вземане на детето, сезирайки частен съдебен изпълнител. Било образувано изпълнително дело, като при посещение на адреса на Д. Т. в гр.*****, след изпратена показана за доброволно изпълнение в 7-мо дневен срок, последният отново отказал да върне детето с мотив, че не е изтекъл едномесечния срок за лични контакти през лятото.

На 01.09.2015 г., Д. Т. тръгнал към гр.****, заедно с детето и майка си - свидетелката В. Г. Т.. Стигайки до гр.**** *****, на отбивката за гр.*****, забелязал свидетеля П. с организиран от него медиен екип на телевизия ***. Т. продължил към гр.*****, но поради получен SMS на личния си мобилен телефон от един от репортерите, решил да се върне. Забелязаният от него медиен екип, заедно със свидетеля П. се намирали пред дома му в гр.*****. Пред един от репортерите на цитираната телевизия, малолетното дете Г. разказало за извършени блудствени действия по отношение на него от дядо му по майчина линия, като заявило, че не желае да се върне в гр.******. Констатираното преди това от бащата въздействие върху малолетното дете Г. Т. станало обществено достояние - заснетият репортаж бил излъчен на * г. по телевизията. Въз основа на него районната прокуратура в гр.****** била сезирана от Отдел „Закрила на детето” – гр.******. По случая било образувано досъдебно производство, изпратено по компетентност на РП-Левски, за престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Поради тази причина, както и факта, че майката на детето от дълго време се намирала в чужбина и фактически не осъществявала непосредствено грижите за детето Г., а същото било отглеждане на практика от нейните родители, Д. Т. взел решение незабавно да сезира съда за изменение на режима за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете. В началото на месец септември 2015 г. предявил иск по чл.127, ал.3 от СК. С определение №886/20.10.2015 г., постановено по гр.д. №564/2015 г. по описа на РС-Левски, били определени привременни мерки, като упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Д. Т. били предоставени на неговия баща Д. Г. Т., като било определено местоживеенето на детето на адреса на бащата: в гр.*****, ***. Със същото определение, майката на детето Б. З. П. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете в размер на 95 лева, платима чрез неговия баща, считано от 04.09.2015 г., до настъпване на причини за изменение или прекратяване на дължимостта на издръжката. Определението на съда е влязло в законна сила на 20.10.2015 г.

На 16.09.2015 г. било образувано досъдебно производство пр.пр. №936/2015 г. по описа на РП-Левски, ЗМ-112/2015 г. по описа на РУ на МВР-Белене, срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, затова, че:

На 18.08.2015 г., в гр.*****, обл.*****, като родител – баща на детето Г. Д. Т., ЕГН **********, не изпълнил съдебно решение от 24.07.2014 г. на ПлОС по гр.д. №516/2014 г. по описа на ПлОС, относно режима на лични отношения на малолетното дете с бащата, като след допуснато осъществяване на личен контакт не върнал детето.

С постановление от 22.02.2016 г. на прокурор в Районна прокуратура гр.Левски, наказателното производство по образуваното досъдебно производство е прекратено на основание чл.199, във вр. с чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна. Изложени са следните доводи в тази насока: неизпълнението на влязлото в законна сила съдено решение от бащата се дължи изцяло на обективни причини, насочени към защита интересите и живота на детето, което поведение не е престъпно укоримо, а морално, тъй като разкрива висока степен на родителска отговорност у бащата; бащата е предприел изискуемите по закон мерки, чрез сезиране на правораздавателните институции, за да внесе по законно предвидения ред промяна в упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г.; от субективна страна, в постановлението е прието, че бащата не е съзнавал общественоопасните последици, не е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици, като не е целял неизпълнение на съдебното решение; желанието на Т. да осигури нужното спокойствие и грижа за детето, не може да се цени като пряк умисъл за нарушаване режима на лични контакти по влязлото в сила съдебно решение, а като правомерно и законосъобразно поведение.

В хода на разследването са събрани гласни, както и множество писмени доказателства, относими към случая. В своята съвкупност, те са достатъчни да обосноват изложената по-горе фактическа обстановка. От същите се установява по безспорен начин, че свидетелят Д. Т. и Б. П. имат едно родено от съвместното си съжителство дете – Г. Д. Т., с ЕГН **********, сега на * навършени години. Налице е влязло в законна сила на 02.10.2014 г. решение №28/25.03.2014 г., постановено по гр.д. №409/2013 г. по описа на РС-Левски, изменено с решение №401/24.07.2014 г., постановено по в.гр.д. №516/2014 г. по описа на Окръжен съд гр.Плевен, с което са внесени промени в определения режим на лични контакти, а именно, че бащата има право на лични контакти с детето, като взема детето при себе си от адреса на майката в гр.*****, ***, всяка първа и трета събота и неделя на месеца с приспиване в неговия дом, за времето от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, след който час да връща детето на адреса на майката в гр.*******, както и че бащата има право да взема детето при себе си един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката. Обективен факт е и издаденият изпълнителен лист на 07.01.2015 г. от Районен съд гр.Левски, въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение.

Безспорно се установява от събраните доказателства и най-вече от изготвените социални доклади на Отдел „Закрила на детето” в гр.****** и гр.*******, че родителите на детето са във фактическа раздяла, както и че двете семейства – това на Т. и на П., са били и все още са в изключително и непоправимо влошени отношения. Установява се и обстоятелството, че майката на детето Б. П., на която по силата на съдебното решение е предоставено фактическото упражняване на родителските права, от дълго време не пребивава на адреса в гр.*******, тъй като се намира в чужбина. Установява се още, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете са осъществявани не от неговата майка, поради обективна невъзможност да стори лично това, а от неговите баба и дядо по майчина линия.

Установява се и датата, на която бащата Д. Т. е посетил адреса на майката в гр.*******, за да вземе детето си за един месец през лятото, въпреки констатираното в постановлението за прекратяване противоречие, между свидетелските показания на свидетелите З. и Р. П., според които детето е взето на 18.07.2015 г., с показанията на свидетелите Д., Г. и В. Т., които твърдят, че това е станало на 01.08.2015 г. В тази насока показанията на първата група свидетели се потвърждават от показанията на други незаинтересовани от изхода на делото свидетели – В. К. и Р. Д.. Първата свидетелка, в качеството си на ръководител на ЦОП-******, който детето Г. е посещавало от началото на месец февруари до 15.07.2015 г. /последното му посещение/, твърди, че е била уведомена лично от свидетеля П. по телефона, че детето е взето от баща му Д. на 18.07.2015 г. за полагащия се един месец личен контакт през лятото, поради което същото няма да посещава центъра, до завръщането му в гр.****** на 18.08.2015 г. От показанията на свидетелката Р. Д. – социален работник в Отдел „Закрила на детето” към ДСП при Община-*******, се установява, че директорката на отдела е била сезирана лично от свидетеля П. на 18.08.2015 г., че детето Г. не е върнато в установения срок, след като е било взето от бащата на 18.07.2015 г. за един месец през лятото. Свидетелката Д. твърди, че при проведен телефонен разговор от началника на отдела с Д. Т. по настояване на П., именно на тази дата – 18.08.2015 г., бащата лично е заявил, че не е върнал детето, защото родителските права са предоставени на майката и ще го върне лично на нея, когато тя се прибере в гр.******. Последното кореспондира изцяло на дадените показания от Д. Т. относно една от причините, които сочи за невръщането на детето, а именно: майката я няма, намира се в чужбина. Така пресъздадения от свидетелката Д. телефонен разговор с бащата на дата 18.08.2015 г., както и заявленията на последния тогава относно причините за невръщане на детето, дават основание на съда да приеме, че твърденията на свидетелите Д., Г. и В. Т., в смисъл, че детето е взето от адреса на майката на 01.08.2015 г., не отговарят на обективната истина. Разбираемо е защо същите са депозирани - с цел да обусловят извод за спазване на едномесечния срок на лични контакти на бащата с детето през лятото, респективно за спазване на влязлото в законна сила решение на съда, включително и чрез фактически предприетото пътуване от тях към гр.****** точно на дата 01.09.2015 г., с цел връщане на детето на адреса на майката. Следва да се има предвид, че тези свидетели са от кръга на лицата, от които не би могло да се очаква да дават показания, уличаващи тях самите или близък техен родственик в извършване на престъпление от общ характер.

Безспорно се установява и факта, че след вземане на детето от гр.******* на 18.07.2015 г., тревогата на бащата будели, както дългото отсъствие на майката от страната и невъзможността същата да упражнява непосредствено родителските права, така и спонтанно споделения разказ на детето за осъществено физическо насилие и извършени блудствени действия спрямо него от дядо му по майчина линия, последните заявени от него и пред репортери на телевизия * на * г., по който повод станали обществено достояние и достатъчно основание за сезиране и образуване на наказателно производство за престъпление по чл.149, ал.1 от НК в РП-*******, впоследствие изпратено по компетентност на РП-Левски. Считайки, че връщането на детето на адреса на майката, където за същото всъщност ще се грижи дядо му З.П., противоречи изцяло на интересите на детето, свидетелят Д. Т. не изпълнил определения с цитираното съдебно решение режим на лични контакти.

Установява се по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и факта, че организирания от свидетеля П. медиен екип на * г., когато констатираното от бащата психическо въздействие върху детето Г. станало обществено достояние, последният взел решение незабавно да сезира съда за промяна на родителските права. На 04.09.2015 г. Д. Т. предявил в РС-Левски иск срещу Б. П. с правно основание чл.127, ал.3 от СК. С определение №886/20.10.2015 г., постановено по образуваното гр.д. №564/2015 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 20.10.2015 г., /приложено заверено копие/, съдът определил следните привременни мерки: предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Д. Т. на неговия баща – Д. Г. Т., и определил местоживеене на детето на адреса на бащата в гр.******, ***. Предоставена е възможност на майката да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца, в присъствието на специалист от ЦОП-гр.******, за времето от 08:00 часа до 12:00 часа. Със същия съдебен акт, съдът осъдил майката да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 95 лева, платима чрез неговия баща, считано от датата на завеждане на делото - 04.09.2015 г., до настъпване на причини за изменение или прекратяване на дължимостта на издръжката. Видно от приложеното по делото удостоверение за настоящ адрес, издадено на 26.10.2015 г. от Община-гр.****** е, че считано от тази дата и на основание влязлото в сила определение на съда, детето Г. Д. Т. е с настоящ адрес – адреса на бащата в гр.*******.

Съдът намира, че при правилно установената в постановлението на прокурора фактическа обстановка, направените правни изводи в прекратителния акт, не съответстват на изводимите от събраните доказателства факти и обстоятелства

С поведението си Д. Т., в качеството си на родител на детето Г. – негов баща, поради което и годен субект на престъплението по чл.182, ал.2, пр.2 от НК, изразяващо се в невръщане на детето на адреса на майката, след изтичане срока за осъществяване на лични контакти през лятото, с което не изпълнил волята на съда относно определения режим на лични контакти, безспорно е осъществил от обективна и субективна страна състава на това престъпление. За времето от 18.08.2015 г., когато е следвало да върне детето на адреса на майката в гр.******, до 04.09.2015 г. - датата на завеждане на гражданския иск по чл.123, ал.3 от СК пред РС-Левски, не са били налице обективни причини, които да са възпрепятствали бащата да изпълни определения с влязлото в законна сила съдебното решение режим на лични контакти с детето. Субективната преценка на родителя, в случая – на бащата, че връщането на детето на адреса на майката в гр.******, след изтичане срока на лични контакти през лятото, вече не е интерес на детето – защото майката е в чужбина, защото не желае дядо му да се грижи за него, тъй като го биел и блудствал с него, заради което детето е психически разстроено, няма правно значение на обективна причина, изключваща обективната и субективната съставомерност на престъплението по чл.182, ал.2, пр.2 от НК. Това е така, защото в съответното гражданско производство по реда на чл.127 от СК, точно тези въпроси – за интереса на детето и най-подходящия режим на контакти с другия родител, вече са били обсъдени от съда и по тях се е произнесъл с решение по гр.д. №409/2013 г. на РС-Левски, последното проверено и изменено по надлежния ред с решение, постановено по в.гр.д. №401/2014 г. на ПлОС, и влязло в законна на сила на 02.10.2014 г. Да се приеме противното, означава да се предостави на изпълняващия решението правото на собствена преценка дали да го изпълни, с оглед мнението му за неговата правилност. Последното би било в противоречие с прогласения принцип за задължителната сила на влезлите в законна сила съдебни актове. Становището на бащата, че така определения режим на лични контакти в цитираното решение вече не е в интерес на детето, поради настъпила промяна в обстоятелства, следва да бъде скрепено с волята на съда и обективирано в ново съдебно решение, в каквато насока безспорно Т. е предприел съответно поведение – заведено дело за промяна на родителските права и режима на лични контакти с другия родител, но след датата на която е следвало да върне детето на адреса на майката в гр. ****, т.е. след осъществяване на изпълнителното деяние, чрез бездействие.

В конкретния случай, обаче, съдът счита, че степента на обществена опасност на деянието и дееца е явно незначителна. Налице са предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, поради което деянието не е престъпно. Несъмнено режима на лични контакти с децата имат за цел, както защита правата на родителите да поддържат връзка с детето, което е присъдено на другия родител, така и преди всичко да защитят интересите на детето да има осигурена грижа и издръжка от двамата родители, да не са лишени от нормална семейна среда, включително и да не се разкъсва емоционалната връзка между детето и двамата родители. С деянието си, бащата на детето Г., еднократно и за кратък период от време е лишил майката на детето от възможността да упражнява родителските права, възложени и със съдебното решение. Но фактът, че майката на детето е допринесла за този резултат, тъй като сама се е лишила от тази възможност, поведението на бащата, изразяващо се в неизпълнение на съдебното решение, не е засегнало нейните правата, във връзка с поверените й от съда функции. Интересите на детето Г., свързани с нуждата от поддържане на постоянна емоционална връзка с майката, с нуждата да живее и да бъде обгрижвано в безопасна и спокойна семейна среда, предвид ниската му възраст, очевидно също са били засегнати явно малозначително. Не се установява бащата да е нарушавал и друг път режима на лични контакти, поради което извършеното от него се явява изолиран случай. Т. не е осъждан. Видно от справката му за съдимост е, че същият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но на основание привилигирования състав в ал.3 на същата разпоредба, съдът не му е наложил наказание. Няма данни по делото за други противообществени прояви. Т. е трудово ангажиран, успешно си е намерил и започнал работа, получава трудово възнаграждение, както се установява от изготвения социален доклад от Отдел „Закрила на детето” към ДСП при Община-гр.******. Съвсем разбираема и житейски оправдана е бащината обич и загриженост. Т. е осъществявал пълноценно и всеотдайно грижите за детето си през инкриминирания период, осигурил е безопасна семейна среда за отглеждането и възпитанието му, и понастоящем продължава да ги осъществява, след постановената от гражданския съд промяна в упражняване на родителските права и режима на лични контакти. Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме, че характеристичните данни за личността на бащата са много добри.

Поради своята малозначителност на основание чл.9, ал.2 от НК извършеното деяние не може да се квалифицира като престъпление по чл.182, ал.2, пр.2 от НК. Постановлението за прекратяване следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Предвид посоченото основание в постановлението за прекратяване, а именно: чл.24, ал.1, т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление, и предвид факта, че то не съставлява такова и когато формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, но поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, съдът намира, че не се налага изменение относно основанието за прекратяване на досъдебното производство.

Водим от горните мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК Постановление на Районна прокуратура гр.Левски за прекратяване на наказателното производство от 22.02.2016 г. по досъдебно производство №ЗМ-112/2015 г. по описа на РУ на МВР гр.Белене, пр.пр. №936/2015 г. по описа на същата прокуратура, образувано и водено срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 7-дневен срок, считано от получаване на съобщението от жалбоподателката, упълномощеният й представител и Районна прокуратура гр.Левски, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: