Срещу подсъдимия М.З.Д.
***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:
На 29.08.2014 г., в
гр.Левски, обл.Плевен, пред дом на ул.”Елин Пелин” №*, причинил на А.П.Л. от
***, лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща
се разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, а именно: малка
разкъсно-контузна раничка по кожата в лявата подочна област; малка
разкъсно-контузна раничка по лигавицата на долната устна на устата; отчупване
на част от коронката на шести долен ляв зъб, който е бил предварително увреден
от кариес и пломбиран; неголяма разкъсно-контузна раничка по лигавицата на
лявата буза пред същия зъб; малко охлузване по ръба на лява ушна мида; малки
повърхностни охлузвания по предмишницата на лява ръка и прасеца на левия крак,
като цитираната телесна повреда е причинена по хулигански подбуди.
Престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия.
Излага доводи за безспорна установеност на причиненото телесно увреждане на
пострадалия Л., съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК, съгласно направените изводи от вещото лице в съдебно-медицинската
експертиза, както и че същото е причинено именно от подсъдимия Д.. Отчита като
спорен въпроса относно наличието и на признака „хулигански подбуди”. В смисъл,
че и този признак от обективна страна на престъплението, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия е налице, представителят на прокуратурата се позовава
на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: С.И., Д.И., А.И. и
на пострадалия А.Л.. Намира за безспорно установено от
сочените гласни доказателства, че преди датата на деянието подсъдимият и
пострадалият не са се познавали и не са били в никакви отношения помежду си.
Излага доводи, че причината за присъствието на свидетеля Л. пред ***, е инсценираната от последния необходимост от спешна
лекарска намеса и помощ от страна на майката към тяхното дете, с което воден
от собствени подбуди да се съберат
отново, всъщност е подвел свидетелката Д.И. да пристигне в гр.Левски. Сочи, че
без да е провокиран от пострадалия и воден от чувства на ревност, гняв и безпомощност,
подсъдимият е започнал безпричинно да нанася удари на пострадалия, да го
обижда, да го псува, да се държи агресивно, като поведението му е станало на
публично място – на улицата, и достояние на хората, които са се намирали там.
Навежда довод, че действията на подсъдимия са били преднамерени и изцяло
насочени само срещу пострадалия. За този извод, представителят на прокуратурата
се позовава отново на показанията на посочените свидетели в смисъл, че Л. не е
инициирал или провокирал конфликта по някакъв начин, с оглед на което счита, че
поведението му е било отбранително. Сочи, че присъствалите на място лица са
положили усилия да възпрат подсъдимия Д., за да могат свидетелите
безпрепятствено да си тръгнат, но въпреки тези усилия, подсъдимият, все още
ядосан и афектиран от събитията, натрошава стъклата на собствения на
пострадалия лек автомобил. Счита, че свидетелите Д., С. и А. И. не са
заинтересовани от изхода на делото, тъй като са преустановили отношенията си с
подсъдимия, не са пострадали от деянието, поради което няма причина техните
показания да не бъдат кредитирани. Счита, че констатираните противоречия в
посочените гласни доказателства касаят единствено факта: кой е влязъл в къщата
на Д., кой е излязъл и кой е останал отстрани, като те не са от естество да
внесат някакви съмнения относно причината за възникване на конфликта и неговото
развитие. Представителят на прокуратурата възприема дадените обяснения от
подсъдимия в аспекта на признание на вина за извършеното деяние. Счита, че
чувствата на подсъдимия към свидетеля Л. не са били от такъв характер, че да не
е могъл да ги преодолее и да запази мирно поведение. В този смисъл излага
съображения, че Д. е бил длъжен да стори именно това, а не безпричинно и воден
от чувство на ревност, заради информацията, че свидетеля Л. има отношения със
съпругата му, да излива гнева си върху него. Отчита поведението на подсъдимия
като грубо нарушаване на обществения ред, като неочакваната агресия на Д. е
смутила, изплашила и възмутила множеството свидетели на улицата.
Моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи предвиденото
в закона наказание, около неговия минимум. При отчитане на преходното осъждане
на Д. и незаплащане на наложеното наказание глоба, съгласно данните от
изисканите справки от ТД на НАП, пледира за липса на предпоставките по чл.78а
от НК – за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Сочи преходното осъждане на Д. като единствено
отегчаващо вината и отговорността му обстоятелство. Като смекчаващи такива
отчита: липсата на други осъждания на подсъдимия след първото му такова,
дадените обяснения, както и причината за извършване на деянието – проявената
ревност от негова страна. С оглед на изложеното, счита, че са налице
предпоставките за приложение на института на условното осъждане спрямо Д.,
което ще окаже своя превъзпитателен и възпиращ ефект.
Защитата на
подсъдимия Д., осъществена от адв.М.С. ***, след
приключване на съдебното следствие, моли съда да признае подзащитният му за
невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Излага съображения, че
обвинението не е доказано нито по безспорен, нито по несъмнен начин. Освен това
счита, че деянието, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на
пострадалия А.Л., не е съставомерно по смисъла на чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във
вр. с чл.130, ал.1 от НК, каквото е повдигнатото обвинение. При отчитане
наличието на множеството противоречия в събраните по делото гласни
доказателства, и най-вече в показанията на свидетелите Д. и С. И., което счита,
че се дължи на заинтересоваността им от изхода на делото, предвид близките им
приятелски отношения с пострадалия, защитата сочи като най-правдива и най-пълна
фактическата обстановка, описана от свидетеля М.Й., показанията на който
кореспондират на обясненията на подсъдимия, на показанията на всички останали
свидетели по делото, включително на дадените от свидетеля М.М. и от
полицейските служители, както и от проведените очни ставки с пострадалия. На
базата на посочените гласни доказателства, защитата приема за безспорно
установена фактическа обстановка, която условно разделя на два периода. Към
първия период отнася нанесения юмручен удар от подсъдимия на пострадалия в
собствения му двор, причинил лекото телесно увреждане на последния, а към вторият
– поведението на двамата, но вече извън имота на подсъдимия. Излага
съображения, че твърдените от обвинението съставомерни последици обхващат
първия период от конфликта, но по делото няма данни, които да водят на извод,
че причиненото телесно увреждане на пострадалия е било предшествано или
най-малко съпроводено от хулигански действия, които да са подтикнали
подзащитният му да причини телесното увреждане на пострадалия. В този смисъл се
позовава на задължителната съдебна практика: Постановление на ПВС №2/1957 г.,
изменено и допълнено с Постановление на ПВС №7/1987 г., както и на относима към случая съдебна
практика на ВКС: Решение №51/07.07.2014 г. по н.д. №1848/2013 г. на ІІІ НО на
ВКС. Счита, че преди причиняване на телесното увреждане на пострадалия, подсъдимият
не е имал прояви, целящи да покажат неуважение към обществото, а напротив -
действията му са били провокирани от самия пострадал, т.е. те са с изключително
личен характер, поради което наличието на личен мотив у подзащитния му за
причиняване на безспорно доказаното телесно увреждане на свидетеля Л., изключва
признака „хулигански подбуди”. В подкрепа на изложеното, защитата се позовава
на показанията на пострадалия, с които изразява претенции за търсене на
наказателна отговорност от подсъдимия евентуално за престъпление по чл.216 от
НК, при отчитане на факта, че по своята същност са израз на неприемане на
действията на Д. като хулигански. Счита, че предвид нежеланието на пострадалия
да се конституира като страна – частен обвинител и граждански ищец, не са
налице и предпоставките на чл.287, ал.5 от НПК, при определени условия да
поиска подсъдимият да бъде признат за виновен по основния състав на чл.130,
ал.1 от НК, което е престъпление от частен характер.
Подсъдимият
М.З.Д., след приключване на съдебното
следствие, поддържа изцяло изложените аргументи от защитника си. В последната
си дума, моли съда да го оправдае.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.З.Д. е роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със завършено основно
образование, неженен с едно дете, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и
свидетелката Д.И., в резултат на съвместното си съжителство, имали едно общо
родено дете. По желание на свидетелката И., двамата се разделили, като
последната напуснала дома на Д. и се прибрала при своите родители в ***. Макар и разделени, подсъдимият, воден от желанието
си отново да заживее с майката на детето си, непрекъснато търсел поводи да
осъществява контакт с нея и да се виждат. На 28.08.2014 г., детето се намирало
в дома на Д. ***. Поради наличие на здравословни проблеми на същата дата,
подсъдимият потърсил съдействие от свидетеля М. за откарването му до болницата
в града. На следващия ден състоянието на детето се подобрило. Въпреки това,
воден за поред път от желанието си да се види със свидетелката И., за да
изгладят противоречията помежду си и да заживеят отново заедно, подсъдимият й
се обадил по телефона, подавайки невярна информация, че трябва да дойде, тъй
като детето е болно и спешно трябва да се откара до болница в гр.Плевен.
Свидетелката Д.И. повярвала на обаждането и заедно с родителите си –
свидетелите М. Й. и А.Т., брат си – свидетеля С.И., и работодателят й по това
време - А.Л., когото ангажирали да ги откара до гр.Левски с личния си
автомобил, пристигнали пред дома на Д. около 23:00 часа вечерта. В двора пред
къщата ги посрещнали подсъдимия и неговата майка, поканили ги вътре и всички заедно
влезли при детето, с изключение на свидетеля Л., който останал да чака на
улицата. Свидетелите се убедили, че детето е в добро здравословно състояние и
спи, след което първо подсъдимия и свидетеля С.И., а непосредствено след тях и
свидетеля Й., излезли на двора. В къщата останали свидетелките Д.И. и нейната
майка - А.Т., за да събудят детето и да го подготвят за пътуване. След
излизането си, подсъдимият и свидетелят И. започнали да разговарят на висок
глас. Пострадалият Л. се опитал да се присъедини към тях, като влязъл без
покана в двора и застанал под астмата. Тогава за първи път подсъдимият виждал
свидетеля Л. и до този момент двамата не са се познавали. Същевременно, бил
запознат и със слуховете в населеното място, че човек на име А. е в интимни отношения
със свидетелката Д.И.. Воден от съмнения, че именно влезлият в имота му
непознат мъж е нейният приятел, Д. го попитал кой е той. На зададения въпрос
свидетеля Л. отвърнал с пренебрежителен тон, че е някой си, както и че ще
разбере кой е той. Тогава подсъдимият го попитал той ли е С., на който въпрос
пострадалият отвърнал, че не го интересува кой е, а след това потвърдил, че е
С.. Д. го попитал дали има нещо общо с майката на детето му, на което Л. отново
с пренебрежителен тон отговорил, че това не го интересува. Подсъдимият се
подразнил от отношението и тона на пострадалия. Воден от чувство на ревност и
поради факта, че точно интимният приятел на свидетелката И. си позволява да
влиза неканен в двора на къщата му и да отговаря пренебрежително, Д. му казал
бързо да напусне двора. Пострадалият от своя страна демонстрирал недоволството
си, че трябва да чака, докато изведат детето и се разпоредил на подсъдимия да
върви по-бързо да го изкарва. Подсъдимият още повече се ядосал и му нанесъл
юмручен удар в лявата част на лицето, като започнал да изтиква с ръце свидетеля
Л. на улицата. Свидетелите С.И. и М.Й. се опитали да задържат подсъдимия в
двора на къщата му, но тъй като словесния спор между тях продължил, Д. успял да
се освободи от свидетелите и излязъл на улицата, където се сбили с пострадалия.
Свидетелят С.И. отново застанал между тях и се опитал да ги разтърве. За
известно време задържал подсъдимия на земята. В този момент на улицата излезли
свидетелката И. с детето и свидетелката Т.. Пострадалият успял да се качи в
лекия си автомобил, като всички
пристигнали с него също започнали да се качват. Подсъдимият се намирал встрани
на улицата, задържан от майка си. Докато свидетелят Й. отварял предната
странична врата до шофьорското място, за да седне дъщеря му с детето,
пострадалият запалил двигателя и няколко пъти го изфорсирал. Подсъдимият
възприел това негово поведение като демонстриране на желание да го прегази,
поради което се отскубнал от майка си, засилил се срещу автомобила и ударил с
ръката си първо предното обзорно стъкло на автомобила откъм страната на
пътника, което се пукнало, а след това и страничното стъкло на автомобила от
шофьорската страна, което се счупило. Парченца от стъклото одрали лицето на
пострадалия. Последният слязъл от автомобила, откъдето взел дървена сопа и
тръгнал към подсъдимия. Двамата отново се сбили взаимно, в резултат на което
паднали на земята. В този момент, пристигнал свидетеля М., който виждайки, че
пострадалият се е надвесил и удря падналия на земята подсъдим, решил да се
намеси. Вдигнал Д. от земята и го отвел в двора на къщата му, а свидетелят Л.
влязъл в колата си, взел телефона и се обадил в РУ на МВР-Левски. С това
конфликтът бил преустановен. По повод подадения сигнал от пострадалия, пред
дома на подсъдимия пристигнал полицейски патрул в състав: В.П. и И.И.. На
място, полицейските служители установили, че се касае за битов скандал,
установили самоличността на участниците в него, след което пострадалият и
подсъдимият били отведени в полицейското управление, където и на двамата били
съставени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. На свидетеля
П.П. било възложено да извърши проверка по жалбата на свидетеля Л.. Същият
събрал и разпитал лицата, които имат отношение към случая и изпратил
преписката, ведно с изготвената справка на РП-Левски. По случая било образувано
досъдебно производство, което приключило с внасяне на настоящия обвинителен акт
против подсъдимия Д., за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130,
ал.1 от НК.
Изложената по-горе фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Разпитани са две
групи свидетели-очевидци. Към първата се отнасят показанията на свидетелите
М.Й. и М.М., които изцяло подкрепят обясненията на подсъдимия. Към втората
група се отнасят показанията на свидетелите А.Т., Д. и С. И., които са в
подкрепа на показанията на пострадалия А.Л.. В качеството на свидетели са
разпитани и полицейските служители, посетили дома на подсъдимия, по повод
подадения сигнал от свидетеля Л..
От показанията на
всички свидетели-очевидци се установява, че към момента на пристигането им в
дома на подсъдимия, последният е заварен да пие бира на маса в двора си. Лично
той и неговата майка са ги посрещнали и поканили в дома си с необходимото внимание
и уважение. До този момент, нито един от свидетелите не твърди, че подсъдимият
е бил агресивен към някого. Свидетелите М.Й. и С.И. са единствените
присъствали, освен подсъдимия и пострадалия, в момента на възникване на
конфликта. Според свидетеля Й., поводът за неговото начало е именно влизането
на пострадалия в двора на подсъдимия и начинът, по който първият е реагирал на
поставените му въпроси от Д.. В противоположен смисъл са показанията на
свидетеля С.И., които обаче са вътрешно противоречиви не само в цялост, но и в
тази им част. Първоначално твърди, че пострадалият въобще не е влизал в
двора, че подсъдимият е отворил входната
врата, ударил го е един път, а след това е затворил вратата и Л. е останал отново
на улицата. Такова събитие е възприел, докато е излизал с намерение да покани
шофьора в дома на Д.. На поставените от страните въпроси отговаря в обратния
смисъл: „С. направи две крачки в двора,
до лозата стигна.” /стр.157, последен абзац/. Осъзнавайки вътрешното
противоречие в собствените си показания, свидетелят И. потвърждава и двете си
различни твърдения като правдоподобни, като второто – влизането на пострадалия
в двора, заявява, че се е случило, защото подсъдимият го е придърпал навътре до
лозата. За разлика от разнопосочните показания на свидетеля И., показанията на
свидетеля М.Й. са последователни и логични. Същият е категоричен, че
пострадалият е влязъл в двора на къщата, без някой да го е викал, спрял се е
под лозата, в който момент подсъдимият го е забелязал. Категоричен е, че поводът
за възникване на конфликта е изненадата на подсъдимия от влизането на непознат
за него човек в двора му и пренебрежителните отговори на свидетеля Л., по повод
поставените му въпроси от подсъдимия. При проведената очна ставка с
пострадалия, свидетелят И. за пореден път заявява: „Оттам става цялата кавга” /стр.69/. По време на същата очна
ставка, явстват и вътрешните противоречия в дадените от свидетеля Л. преди това
показания, с които отрича да е провокирал по някакъв начин конфликта,
включително и чрез влизането му в двора на подсъдимия. Докато продължава да
твърди, че е стоял само на улицата, до входната врата, признава и обратния
факт: „Аз съм стоял една минута на двора”.
Времетраенето на престоят му в двора, съвсем не е от естество да го изключи
въобще, поради което, съдът намира, че отричането на този факт не почива на
логични обяснения. Наред с това, показанията на пострадалия в смисъл, че още
при първия удар е паднал на земята и е загубил съзнание, не кореспондират на
показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели. Категорично е
заявлението на свидетеля Й. относно нанесения удар на пострадалия в двора: „С. не е падал на земята” /стр.66, на
гърба/. Липсата на такива данни по делото и от други източници, освен
твърденията на Л., са дали основание на вещото лице да направи извод в
изготвеното заключение по съдебно-медицинската експертиза, че не е била налице
реална опасност за неговия живот. Според експертното заключение липсват
убедителни данни и за причинна връзка, между травмата от инкриминираната дата и
установеното след инцидента лекостепенно двустранно намаление на слуха, поради
което и съобразно данните от медицинската документация приема, че най-вероятно
се касае за предшестващо увреждане на слуха, свързано с професионални вредности
/шум, вибрации/. Горните констатации дават основание на съда да приеме, че е
налице опит от страна на пострадалия значително да преувеличава действително
получените увреждания от подсъдимия и механизмът на тяхното получаване.
Противоречията в показанията му са разбираеми и насочени към прикриване на
собственото му поведение и проявеното негативно отношение към подсъдимия в
собственият му двор, подтикнали последния да му нанесе пръв юмручен удар в
лявата част на лицето. По делото не са събрани доказателства, които да оборват
обясненията на подсъдимия, че поведението му на инкриминираната дата е било
продиктувано единствено и само от наличието на личен мотив - внезапно проявено чувство на ревност при
появата на пострадалия, свързвайки неговата личност с тази на интимния приятел
на свидетелката Д.И.. Няма спор, че подсъдимият е бил употребил и алкохол, но
без появата и провокативното поведение на пострадалия, алкохолното му опиване
на инкриминираната дата, не може да изключи личния му мотив да причини
телесното увреждане само на това лице.
Безспорно се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че конфликтът се е
пренесъл и на улицата, където е продължил под формата на взаимно сбиване,
боричкане, псуване и обиждане. Физическата саморазправа е протекла на два етапа
– до и след счупването на стъклата на автомобила на пострадалия от подсъдимия.
Последователни в тази насока са показанията на свидетеля Й. в смисъл, че след
удара по стъклата е „станал един бой.., и
започна едно дърпане…, едно почти сбиване…, кой кого удря, аз не мога да кажа,
защото беше в тъмната част” /стр.66, на гърба/. В тази насока са и
показанията, дадени от свидетеля М., от които се установява, че именно неговата
намеса е преустановила окончателно конфликта между двамата, като подсъдимият е
избутал в двора на дома му, а пострадалият се е обадил именно тогава в
полицията. Че става въпрос за повторно взаимно сбиване на улицата, след
счупването на стъклата от подсъдимия, се установява и от проведената очна
ставка между свидетелите М. и Л.. Уклончиви са отговорите на пострадалия,
включително и когато отрича, че забелязаната дървена сопа от свидетеля М., е
всъщност изпадналата малка стъргалка за лед, с дървена дръжка, от вратата на
лекия му автомобил. Данни за взаимно сбиване и взаимно отправяне на обиди между
подсъдимия и пострадалия, се съдържат и в показанията на свидетелките А.Т. и
Д.И.. Това обстоятелство дава основание на съда да не кредитира, като изолирани
от доказателствената съвкупност по делото, показанията на свидетеля С.И. в смисъл,
че пострадалият е стоял безучастно, докато само Д. го е удрял, ритал, блъскал и
псувал. Макар първоначално да твърди, че след счупването на стъклата конфликтът
е приключил, свидетелят С.И. заявява уклончиво впоследствие, че си спомня „пак за някакви дърпаници” /лист 157, на
гърба/. Причина за тези му твърдения очевидно са не само близките
приятелски отношения между свидетелите И. и Л., но и личната неприязън на брата
на Д.И. към подсъдимия, изразена открито и при разпита му в съдебно заседание.
Съдът намира, че именно на тези два факта се дължи липсата на обективност и
логичност в показанията му, включително и относно факта кое точно стъкло на
лекия автомобил е счупил подсъдимия, че и полицейските служители се е наложило
да ги разтървават, каквито данни не се съдържат в показанията им, че е
присъствал по време на проведения разговор между подсъдимия и свидетелката Д.И.
и лично е чул отправени заплахи към семейството му, а впоследствие отрича
личното си присъствие по време на този телефонния разговор и личното
възприемане на такива заплахи.
Подсъдимият не
отрича, че е ударил с ръка и счупил първо предното обзорно стъкло, а след това
и страничното стъкло на шофьорската врата на лекия автомобил на пострадалия.
Дава обяснения, че е направил това като съответна реакция на демонстрираното
поведение от свидетеля Л., че ще го сгази, чрез умишлено форсиране на
двигателя, още преди неговите спътници да се качат в автомобила. Независимо от
причините за счупването на стъклата, съдът констатира, че подсъдимият умишлено
е причинил противозаконно повреждане на лекия автомобил, собственост на
пострадалия, в каквато насока са и претенциите на последния, отправени в
съдебно заседание към съда и прокуратурата. Деянието е описано в обвинителния
акт и не се явява новоустановено обстоятелство в хода на съдебното следствие,
което от своя страна препятства възможността на прокуратурата да направи
изменение на обвинението. Липсата на повдигнато обвинение срещу подсъдимия за
престъпление по чл.216 от НК, възпрепятства и съдът да се произнесе по същество
с присъдата си по тази фактология.
Съдът приема за
безспорно установено по делото, че на инкриминираната дата подсъдимият е
причинил телесно увреждане на пострадалия, което по своите медико-биологични
характеристики, съгласно заключението на вещото лице, изготвило приетата и
неоспорена от страните съдебно-медицинската експертиза, съставлява разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Съгласно заключението на вещото лице,
уврежданията са резултат от тъпи травми, като разкъсно-контузната раничка по
кожата в лявата подочна област и ухлузването по ръба на лява ушна мида, е
възможно да са получени от парченца счупени стъкла, а станалите – от удари с
ръце.
За да е осъществен
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК,
е необходимо увреждането, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК, да е причинено по хулигански подбуди. Безспорно се
установява по делото, че описаните в обвинителния акт съставомерни последици
обхващат първия период от конфликта. Безспорно се установява по делото и
обстоятелството, че причиненото телесно увреждане на пострадалия не е било
предшествано, или най-малко съпроводено от хулигански действия на подсъдимия,
които да са го подтикнали да му причини лека телесна повреда. В този смисъл се
явява относима цитираната от защитата задължителната съдебна практика:
Постановление на ПВС №2/1957 г., изменено и допълнено с Постановление на ПВС №7/1987
г., както и съдебна практика на ВКС: Решение №51/07.07.2014 г. по н.д.
№1848/2013 г. на ІІІ НО на ВКС. Безспорно се установява по делото, че
действията на подсъдимия на инкриминираната дата са от изключително личен
характер, тъй като са били провокирани от самия пострадал, като преди
причиняване на телесното увреждане Д. не е имал прояви, целящи да покажат
неуважение към обществото. Именно наличието на личен мотив у подсъдимия за
причиняване на безспорно доказаното телесно увреждане на свидетеля Л., изключва
признака „хулигански подбуди”. Защитата основателно се позовава и на
показанията на пострадалия, с които изразява претенции за търсене на
наказателна отговорност от подсъдимия само за престъпление по чл.216 от НК, при
отчитане на факта, че с тези си показания пострадалият не определя действията
на Д. като хулигански. Основателни са и изложените съображения от защитата, че
поради нежеланието на пострадалия да се конституира като страна по делото:
частен обвинител и граждански ищец, не са налице и предпоставките на чл.287,
ал.5 от НПК, при определени условия да поиска от съда да се произнесе с
присъдата за престъпление от частен характер, каквото е престъплението по
чл.130, ал.1 от НК.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.304, пр.4 от НПК – деянието не съставлява
престъпление, съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК.
При този изход на
делото, съдът е постановил, направените на досъдебното производство разноски в
размер на 60 лева, както и направените в съдебната фаза на процеса в размер на
109.98 лева, да останат за сметка на държавата.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: