Мотиви по Наказателно дело 77/2016г.

Мотиви към присъда №8/13.04.2016 г., постановена по н.о.х.д. №77/2016 г. по описа на Районен съд гр.Левски;

Срещу подсъдимия Л.С.М. е повдигнато и предявено обвинение затова, че:

За периода от 23:30 часа на 21.06.2015 г. до 08:00 часа на 22.06.2015 г., в с.Брест, обл.Плевен, с.Брегаре, обл.Плевен и с.Ставревци, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Ж.И.Ж., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на технически средства и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1507.85 лева, от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение притивозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен, поради независещи от дееца причини, както следва:

За времето от 23:30 часа на 21.06.2015 г. до 08:00 часа на 22.06.2015 г., в с.Брест, ***, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Ж.И.Ж. – ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство /отвертка/ и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /взломяване на патрона на ключалката на предна лява врата/, отнел чужда движима вещ – л.а. марка „***” модел „***” с рег.№ ***, на стойност 1377.00 лв. /хиляда триста седемдесет и седем лева/, собственост на М.П.М., ЕГН **********,***, от владението на Е.А.С., ЕГН **********,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

Престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

За времето от 23:30 часа на 21.06.2015г. до 08:00 часа на 22.06.2015г., в с.Брест, обл.Плевен, ***, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Ж.И.Ж., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство /щанга/ и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртване на декоративна решетка/, отнел чужда движима вещ – 1бр. метална каса на стойност 18.00 лв. и 60.00 лв. в монети, всичко на обща стойност 78.00 лв., от кафе-автомат, собственост на М.Р.П., ЕГН **********,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

Престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

На 22.06.2015 г., около 04:00 часа, в с.Брегаре, обл.Плевен, ***, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Ж.И.Ж., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство /щанга/ и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртване на декоративна решетка/, направил опит да отнеме чужди движими вещи – вафли „Маца мини” с тахан халва, разфасовка 22 гр. – 60 бр. х 0.11 лв. на стойност 6.60 лв. и меденка „Любимка” – разфасовка 50 бр. х 0.50 лв. на стойност 25.00 лв., всичко на обща стойност 31.60 лв., от владението на собственика ЕООД „Т..”***, без съгласието на техен представителен орган с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.

Престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

За времето от 21:00 часа на 21.06.2015 г. до 06:30 часа на 22.06.2015 г., в с.Ставерци, обл.Плевен, ***, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Ж.И.Ж., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство /щанга/ и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на прозоречно стъкло/, отнел чужди движими вещи – парична сума от 14.00 лева и хранителни продукти – пилешки бут /с част от гърба/ 1 кг, 3 бр. х 4.75 лв., на стойност 14.25 лв., всичко на обща стойност 28.25 лв., от владението на собственика ЕТ „Б.”***, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия Ж.И.Ж. е повдигнато и предявено обвинение затова, че:

За периода от 23:30 часа на 21.06.2015 г. до 08:00 часа на 22.06.2015 г., в с.Брест, обл.Плевен, с.Брегаре, обл.Плевен и с.Ставревци, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Л.С.М., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на технически средства и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1507.85 лева, от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение притивозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен, поради независещи от дееца причини, както следва:

За времето от 23:30 часа на 21.06.2015 г. до 08:00 часа на 22.06.2015 г., в с.Брест, ***, при условията на опасен рецидив, в съучастие с Л.С.М., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство /отвертка/ и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /взломяване на патрона на ключалката на предна лява врата/, отнел чужда движима вещ – л.а. марка „***” модел „***” с рег.№ ***, на стойност 1377.00 лв. /хиляда триста седемдесет и седем лева/, собственост на М.П.М., ЕГН **********,***, от владението на Е.А.С., ЕГН **********,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

За времето от 23:30 часа на 21.06.2015г. до 08:00 часа на 22.06.2015г., в с.Брест, обл.Плевен, ***, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Л.С.М., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство /щанга/ и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртване на декоративна решетка/, отнел чужда движима вещ – 1бр. метална каса на стойност 18.00 лв. и 60.00 лв. в монети, всичко на обща стойност 78.00 лв., от кафе-автомат, собственост на М.Р.П., ЕГН **********,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

На 22.06.2015 г., около 04:00 часа, в с.Брегаре, обл.Плевен, ***, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Л.С.М., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство /щанга/ и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртване на декоративна решетка/, направил опит да отнеме чужди движими вещи – вафли „Маца мини” с тахан халва, разфасовка 22 гр. – 60 бр. х 0.11 лв. на стойност 6.60 лв. и меденка „Любимка” – разфасовка 50 бр. х 0.50 лв. на стойност 25.00 лв., всичко на обща стойност 31.60 лв., от владението на собственика ЕООД „Т..”***, без съгласието на техен представителен орган с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.

За времето от 21:00 часа на 21.06.2015 г. до 06:30 часа на 22.06.2015 г., в с.Ставерци, обл.Плевен, ***, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в съучастие с Л.С.М., ЕГН **********, като извършител, чрез използване на техническо средство /щанга/ и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на прозоречно стъкло/, отнел чужди движими вещи – парична сума от 14.00 лева и хранителни продукти – пилешки бут /с част от гърба/ 1 кг, 3 бр. х 4.75 лв., на стойност 14.25 лв., всичко на обща стойност 28.25 лв., от владението на собственика ЕТ „Б.”***, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.

По искане на двамата подсъдими и назначените им служебни защитници, делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу двамата подсъдими, така както е предявено и повдигнато с обвинителния акт. Моли съда за осъдителна присъда. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода по отношение на всеки един от двамата подсъдими, при условията на чл.58а, във вр. с чл.54 от НК, като намали наложените наказания с 1/3.

Подсъдимият Л.С.М., както лично, така и чрез защитиника си – адв.Т.И. от ***, след приключване на съдебното следствие, моли съда за по-леко наказание, определено при отчитане като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства - оказаното съдействие в хода досъдебното и съдебното производство, тежкото му семейно и имотно положение.

Подсъдимият Ж.И.Ж., както лично, така и чрез защитника си – адв.И.И. от ***, след приключване на съдебното следствие, моли съда за определяне на минимално по размер наказание, което да бъде намалено с 1/3. Пледира да бъдат отчетени като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства - оказаното съдействие в хода досъдебното и съдебното производство, тежкото му семейно и имотно положение.

Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от двамата подсъдими, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Л.С.М. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора–гр.Враца, ром, български гражданин, със завършен седми клас, не работи, неженен, живее на семейни начала с три малолетни деца, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Ж.И.Ж. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, понастоящем преведен в Затвора–гр.Плевен с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета на досъдебното производство, ром, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, не живее на семейни начала, с едно малолетно дете, осъждан, ЕГН **********.

В началото на лятото 2015 г., подсъдимият Ж. се заселил в ***, при свои роднини. Прехранвал се от парите, които изкарвал при инцидентното му наемане на работа от местни жители. По това време се запознал подсъдимия М., който се бил заселил в ***. М. живеел в дома на сестра си, като се издържал със средства с неустановен произход. След запознаството им, инициирано от общи познати, в процеса на опознаване, двамата подсъдими стигнали до решението да се сдобиват със средства, чрез извършване на престъпления. Нямали ясна визия за бъдещата си престъпна дейност, нито обмисляли конкретни деяния, но М. обяснявал на Ж. как от кражби правел много пари.

На 19.06.2015 г., Ж. бил предупреден да напусне ***, тъй като нямал регистрация и документи за самоличност. Същият взел пари назаем и с автобус се прибрал в родното си село – с.***, обл.***.

На 20.06.2015 г., Ж. получил обаждане по телефона от подсъдимия М., който му предложил да се видят, за да разговарят за извръшване на престъпление, от което щели да изкарат много пари. Срещата следвало да стане в ***, и същия ден следобяд, подсъдимият Ж. се върнал в ***. Веднага отишъл в дома на сестрата на М., където двамата се срещнали. При тази среща М. казал на Ж., че има идея да разбиват магазини и че има предвид конкретен магазин, но не му казал за кой обект става въпрос, нито в кое населено място се намира магазина, нито каква роля ще изпълнява всеки от тях.

На следващи ден – 21.06.2015 г. /неделя/, около 20:00 часа, подсъдимият М. отишъл в дома на роднините на Ж., където двата се срещнали. Заедно се качили в автомобил, ууправляван от зетя на М. ***. На влизане в селото двамата слезли и след като останали сами се скрили в малка горичка в близост до селото, за да изчакат да се стъмни. Около полунощ излезли от горичката и навлезли в селото. М. извадал предварително укрити инструменти и дрехи от скривалище, находящо се под един мост. Двамата тръгнали пеша през селото и когато стигнали пред дом ***, видели паркиран лек автомобил „***”. Подсъдимият М. взел решение да откраднат автомобила и разпоредил на Ж. да наблюдава за хора, докато той се заел с привеждане на автомобила в движение. Взел предварително подготвения инструмент – отверка, с бяла дръжка и счупил патрона на предна лява врата. По този начин проникнал в купето на автомобила. Двамата подсъдими го избутали на 15-20 метра от мястото на паркирането, след което М. се опитал да запали двигателя, използвайки отверка, вместо контактен ключ. По този начин не успял да запали колата, поради което демонтирал корите на контактния пакет, извадил кабелите и след като ги свързал по подходящ начин, запилил двигателя. Разпоредил на Ж. да се качва и подкарал автомобила, като водач. По този начин стигнали до ***, където пред дом №* имало монтиран кафе-автомат. М. решил да разбие монетника на кафе-автомата и да присвои монетите, съхранявани в него от продажбите на кафе. Разпоредил на Ж. да го охранява, а първия, чрез използването на права щанга, с която разполагал предварително, взломил декоративната решетка на автомата и през направения отвор извадил металната каса, съдържаща монети на обща стойност 60 лева. Прибрал касата и монетите в купето на автомобила и отново потеглили.

Подсъдимият М. надочил автомобила към магазин в центъра на с.Брест, но присъствието на нустановени лица в близост до обекта, го мотивирали да се откаже от опита да извърши кражба в този магазин. Подкарал автомобила по пътя за с.Байкал. Преминали през ***, без да спират и след като стигнали разклона на с.Байкал, тръгнали в посока за с.Крушовене. Подминали това село и спрели в центъра на с.Брегаре, където се насочили към хранителен магазин. По указание на М., Ж. слязъл от автомобила и оставил вратата отворена. Задачата му и този път била да охранява М., докато последния прониквал в помещението на обекта. Използвайки щанга от набора с инструменти, М. счупил двата катинара, с които били заключени решетъчната врата и вратата на магазина. С помощта на същата щанга изкъртил и бравата на входната врата и проникнал в помещението, където приготвил за изнасяне два пълни кашона с вафли „Маца” и меденки „Любимка”. В това време, патрул на РУ на МВР-гр.Долна Митрополия преминал случайно през центъра на с.Брегаре изабелязали спрелия през магазина автомобил. Свидетелят Л.Х., заедно с колегата си – полицай А.Т., изгасили фаровете на служебния автомобил и направили обратен завой, за да проверят ситуацията. Подсъдимият Ж. сигнализирал М., като двамата се качили в автомобила и бързо се отдалечили от мястото на престъплението. Свидетелят Х. забелязал единствено стоповите светлини на отдалечаващото се МПС. Следа като направили проверка, двамата полицаи констатирали проникването в магазина, уведомили дежурния в на МВР-гр.Долна Митрополия и предприели действия по запазване на местопроизшествието. Появата на полицейските служители по време на извършване на изпълнителното деяние, предотвратило довършването на започнатото престъпление.

Двамата подсъдими продължили по пътя, пристигнали до следващото село и отново по същата схема, прели пред поредния хранителен магазин. Ж. слязъл да пази, а М., използвайки щанга, счупил витринното стъкло и проникнал в помещението, откъдето взел паричната сума от 14 лева и хранителни продукти. След това се качили в автомобила и отпътували за гр.Искър, обл.Плевен. Тъй като нямало от къде да си купят кафе и цигари, продължили към гр.Койнаре, откъдето си закупили продуктите. Продължили в посока гр.Червен бряг и стигнали до с.Девинци, където спрели да си починат в гората. След това потеглили към с.Телиш, където били спрени за проверка от свидетеля И.Г., който се усъмнил и уведомил органите на полицията. Подсъдимият М. решил да избегне по-задълбочена проверка и избягал от мястото, докато Ж. останал в автомобила и бил задържан от полицията.

След установяване самоличността на М. и разкриване самоличността на извършителите на престъпните деяния, подсъдимият М. бил обявен за издирване и по-късно задържан. В различни съдебни райони били образувано няколко досъдебни производства – в РП-Никопол и РП-Плевен, които с постановление на прокурор при РП-Никопол били обединени в едно, заведени под №158/2016 г. по описа на същата прокуратура.

Изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали – протоколи за оглед на местопроизшествие, три оценителни експертни заключения, както и от показанията на разпитаните свидетели. Доколкото доказателствата по делото подкрепят признатите от двамата подсъдими факти, така както са описани в обвинителния акт, съдът намира, че по отношение на повдигнатото обвинение за взломна кражба на МПС, включено и като отделно деяние в рамките на едно продължавано престъпление, същото не разкрива от субективна страна признаците на това престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния се съдържа описание на следните факти: двамата подсъдими отнели противозаконно процесния автомобил, чрез използване на техническо средство – отверка, с цел да да го ползват за извършване на други престъпления против собствеността. Видно от съдебно-оценителната експертиза, изготвена на досъдебното производство е, че вещото лице е дало заключение и относно стойността на причинената повреда за пътното превозно средство в резултат на ползването, т.е. същите са установени по основание и по размер - 198 лева. Съответно, в обвинителния акт такива нито са описани, нито са посочени в диспозитива на обвинението. Последното изключва възможността да се приеме изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК, тъй като данните от експертното заключение не съставляват ново обстоятелство, което да не е било известно на разследващите. Описаните факти водят на извод, че е допуснато нарушение при приложение на материалния закон, а именно: деянието не съставлява престъпление взломна кражба на МПС, а престъпление по чл.346 от НК, защото безспорно се установява от външно обективираните действия на двамата подсъдими, че са отнели автомобила – чужда собственост, с цел само да го ползват: да се придвижват и намират подходящи търговски обекти /магазини/ в различни населени места, за да извършват кражби от тях. Извършеното деяние разкрива наличие и два квалифициращи признака – използване на техническо средство – отверка, т.е. извършено е при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК, както и последвала повреда на МПС-то, поради което и правилната правна квалификация на деянието е по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.4 от НК. Става въпрос за еднакво наказуеми престъпления, но от различен вид – по повдигнатото обвинение: против собствеността, а действително извършеното: против транспорта, но липсата на възможност за съда да приеме изменение на обвинението, е обусловило и единствената процесуална възможност за съда – да постанови оправдателна присъда. Поради това, и на основание чл.304, пр.4 от НПК – деянието е несъставомерно от субективна страна, съдът е признал двамата подсъдими за невинни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление взломна кражба на МПС, като ги е оправдал по него.

По отношение на останалите три деяния, включени в едно продължавано престъпление, съдът намира следното:

С деянието си подсъдимият Л.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимият М. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, след като е осъждан с влязла в законна сила присъда за умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, което е изтърпял ефективно и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието. Подсъдимият М. е извършил деянието при условията на опасен рецидив и по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, след като е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, които е изтърпял ефективно в затвор при строг режим.

Деянието е извършеното от подсъдимия М. и при условията на продължавано престъпление, поради което следва да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Всяко едно от трите деяния, включени в продължаваното престъпление, е извършено от него през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка. Две от деянията осъществяват поотделно основния състав на престъплението кражба, а едно – недовършен опит, но то не се отразява значително върху характера на цялата престъпна дейност, поради което същата следва да се квалифицира като едно довършено престъпление.

Подсъдимият М. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл и при еднородност на вината, при което второто и третото деяния се явяват и от субективна страна продължение на първото, както и при наличие на съзнание за извършването им, след като е бил осъждан на наказание лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер против собствеността, което е търпял в затвор. Осъществил е деянието при общност на умисъла – в съучастие с подсъдимия Ж., като М. е реализирал по-тежката форма на съучастие – извършителство. Прякото му участие в изпълнителното деяние обуславят и правилното приложение по отношение на този подсъдим на разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият М. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съобразно проведената диференцирана процедура за разглеждане на делото пред първата инстанция – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът е определил наказанието на подсъдимия М. по правилата на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, при отчитане на факта, че наличните смекчаващи обстоятелства не удовлетворяват изискването по чл.55 от НК за многобройност и изключителност, доколкото не излизат извън типичните смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Към тази категория се отнасят само две: тежкото семейно и имуществено положение на този подсъдим. На досъдебното производство са били събрани значителен обем доказателства, чрез които са изяснени повечето въпроси от кръга по чл.102 от НПК, без никакво съдействие от страна на М.. При налична доказателствена основа в хода на досъдебното производство, вследствие на ефективната дейност на разследващите органи, съдът не може да приеме, че с направените самопризнания подсъдимия М. има своевременен и съществен принос за разкриване на престъпното деяние и неговия автор. Съгласно т.7 на Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, само при обратен извод на направения по-горе, самопризнанието от досъдебното производство може да се третира в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл.55 от НК. Същевременно са налице отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Такива са обективираните данни в справката за съдимост на М., които не се обхващат от квалификацията на извършеното като опасен рецидив. Фактът, че М. е извършил деянието по настоящото дело в съвкупност с други две престъпни деяния /по н.о.х.д. №326/2015 г. и по н.о.х.д. №436/2015 г./, за които е била осъден, и към момента търпи наложеното му ефективно наказание по първата присъда, считано от 09.12.2015 г., обосновават извод за интензивен характер на проявената от него престъпната деятелност. Освен това, цитираните престъпления, включително и последното - предмет на настоящото дело, М. е извършил в изпитателния срок, след като е бил предсрочно условно освободен от изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода. Горните обстоятелства свидетелстват за престъпна упоритост и за трайно възприет от подсъдимия модел на незаконосъобразно поведение, което от своя страна дава основание за извод, че личната му обществена опасност съвсем не е незначителна. Не може да се игнорира и факта, че макар предмета на престъплението да е на ниска стойност, не е възстановена паричната равностойнот на отнетите движими вещи на техните собственици.

Наличието на двете, посочени по-горе смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия М. обстоятелства, са мотивирали съда да му определи наказание лишаване от свобода малко над предвидениа минимален размер от три години, при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно: за срок от пет години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал, като е намалил с 1/3 и е постановил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, при първоначален строг режим в затвор от закрит тип на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът намира, че определеното на М. наказание в този размер ще способства за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му, като счита, че намаляването му под предвидения минимум в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 от НК, би било в противоречие с изискванията на чл.55 от НК, и би довело до неоправдано снизхождение към този подсъдим.

По отношение на подсъдимия М. са налице предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК. Видно от справката за съдимост М. е осъждан по н.о.х.д. 326/2015 г. по описа на РС-гр.Козлодуй, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, за извършено престъпление кражба, при условията на опасен рецидив, и на основание чл.70, ал.7 от НК е постановено да изтърпи отделно неизтърпения остатък в размер на три месеца и двадесет и седем дни, тъй като е извършил деянието в определения му изпитателен срок от шест месеца, след като е бил предсрочно условно освободен с определение на Окръжен съд-гр.Враца. По отношение на М. е налице и осъждане по н.о.х.д. №436/2015 г. по описа на РС-гр.Червен бряг. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от три години и два месеца за извършено престъпление кражба, при условията на опасен рецидив, което следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. Деянието по настоящата присъда е извършено през периода 21.06.2015 г. до 22.06.2015 г., а деянията по н.о.х.д. №326/2015 г. по описа на РС-гр.Козлодуй и по н.о.х.д. №436/2015 г. по описа на РС-гр.Червен бряг са извършени, както следва: на 01.04.2015 г. и на 02.07.2015 г. Първата цитирана присъда е влязла в законна сила на 23.11.2015 г., а втората - на 28.01.2016 г. От горното следва извод, че трите деяния са извършени от М. преди да има влязла в законна сила присъда за което и да е от тях, поради което съдът му е определил едно общо наказание, измежду наложените му с цитираните присъди, най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.

На основание чл.70, ал.7 от НК, съдът е постановил, подсъдимият М. да изтърпи отделно от определеното му общо, най-тежко наказание, наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца и двадесет и седем дни, за което е бил условно предсрочно освободен с определение, постановено по ч.н.д. №467/2014 г. по описа на Окръжен съд-гр.Враца, влязло в законна сила на 08.10.2014 г., при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.

На основание чл.25, ал.2 от НК, съдът е постановил, при изтърпяване на така определеното на подсъдимия М. едно общо, най-тежко наказание, да се приспадне фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. №326/2015 г. по описа на РС-гр.Козлодуй, считано от 09.12.2015 г. – датата на привеждането му в затвор за изтърпяването му.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал, при изтърпяване на така определеното на подсъдимия М. едно общо, най-тежко наказание, времето, през което същият е бил задържан на досъдебното производство по настоящото дело с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 14.07.2015 г. до 08.12.2015 г. включително.

С деянието си подсъдимия Ж.И.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимият Ж. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, след като е осъждан с една влязла в законна сила присъда за умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, което е изтърпял ефективно, и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието – по н.о.х.д. №567/2011 г. по описа на РС-гр.Троян, влязла в законна сила на 08.12.2011 г. Видно от справката му за съдимост е, че от изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода по осаналите преходни осъждания са изтекли пет години, последното от които е изтърпяно на 29.08.2008 г., поради което не е налице втората хипотеза на опасен рецидив. На това основание, съдът е постановил с присъдата оправдателен диспозитив по повдигнатото му обвинение за извършване на деянието, при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

Деянието е извършеното от подсъдимия Ж. и при условията на продължавано престъпление, поради което следва да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Всяко едно от трите деяния, включени в продължаваното престъпление, е извършено от него през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка. Две от деянията осъществяват поотделно основния състав на престъплението кражба, а едно – недовършен опит, но то не се отразява значително върху характера на цялата престъпна дейност, поради което същата следва да се квалифицира като довършено престъпление.

Подсъдимият М. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл и при еднородност на вината, при което второто и третото деяния се явяват и от субективна страна продължение на първото, както и при наличие на съзнание за извършването им, след като е бил осъждан на наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер против собствеността, което е изтърпял в затвор. Осъществил е деянието при общност на умисъла – в съучастие с подсъдимия М., но Ж. е реализирал по-леката форма на съучастие – помагачество, тъй като не е участвал в изпълнителното деяние, а само е пазел извършителя, като е наблюдавал за хора, които могат да го забележат и сигнализират органите на реда. Горното обуславя приложението по отношение на този подсъдим на разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК, поради което съдът е го е оправдал по повдигнатото му обвинение за съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият Ж. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съобразно проведената диференцирана процедура за разглеждане на делото пред първата инстанция – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът е определил наказанието на подсъдимия Ж. по правилата на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, при отчитане на факта, че наличните смекчаващи обстоятелства не удовлетворяват изискването по чл.55 от НК за многобройност и изключителност, доколкото не излизат извън типичните смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Към тази категория се отнасят тежкото имуществено положение на този подсъдим, както и съществения му принос за разкриване на обективната истина по делото. Безспорно се установява, че оказаното от него съдействие е подпомогнало в значителна степен разследващите органи за изясняване на повечето въпроси от кръга по чл.102 от НПК, още към момента на задържането му, а дадените от него обяснения в началния етап на разследването, са способствали за установяване самоличността на другия подсъдим и неговото задържане. Затова, съдът приема, че направеното самопризнание от Ж. още на досъдебното производство, може да се третира в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК като смекчаващо обстоятелство.

Същевременно са налице отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Такива са обективираните данни в справката за съдимост на Ж., които не се обхващат от квалификацията на извършеното като опасен рецидив. Те свидетелстват за престъпна упоритост и за трайно възприет от подсъдимия модел на незаконосъобразно поведение – да си набавя средства за препитание по престъпен начин, което от своя страна дава основание за извод, че личната му обществена опасност също не е незначителна. Не може да се игнорира и факта, че макар предмета на престъплението да е на ниска стойност, не е възстановена паричната равностойнот на отнетите движими вещи на техните собственици.

Наличието на посочените по-горе смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Ж. обстоятелства, както и факта, че е осъществил по-леката форма на съучастие – помагачество, са мотивирали съда да му определи наказание лишаване от свобода към предвидения минимален размер от три години, при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно: за срок от три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал, като е намалил с 1/3 и е постановил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим в затвор от закрит тип на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът намира, че определеното на Ж. наказание в този размер, ще способства за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му, като счита, че намаляването му под предвидения минимум в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 от НК, би било в противоречие с изискванията на чл.55 от НК, и би довело до неоправдано снизхождение към този подсъдим.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е постановил с присъдата, при изтърпяване на така определеното наказание на подсъдимия Ж., да се приспадне времето, през което е бил задържан на досъдебното производство с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 25.06.2015 г.

При този изход на делото и на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е постановил да се отнемат в полза на държавата, приложените по делото като веществени доказателства: 1 бр. черна плетена шапка с прорез за очите; 1 бр. ключ за джанти №17; 1 бр. ключ за джанти №19; 1 бр. кухненски нож с черна дръжка; 1 бр. метална щанга – 48 см.; 1 бр. метална щанга – изкривена – 47 см.; 1 бр. метални клещи „резачки”; 1 бр. отвертка с червена дръжка; 1 бр. отвертка с черно-жълта дръжка; 1 бр. отвертка с жълта дръжка; 1 бр. отвертка с жълта дръжка – прерязана и огъната и 1 бр. клещи с жълтеникаво-розова изолация. Всички те са били предварително приготвени и укрити от подсъдимия М., принадлежат му и са му послужили за извършване на престъплението.

Приложените по делото като веществени доказателства: 2 бр. метални катинара, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 22.06.2015 г., съдът е постановил да се върнат на собственика: М.Р.П. ***.

Приложените по делото като веществени доказателства: 1 бр. халка от катинар; 1 бр. тяло от катинар и 1 бр. катинар /цял/, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 22.06.2015 г., съдът е постановил да се върнат на собственика: ЕООД „Т..”***.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати ½ от направените деловодните разноски на досъдебното производство в размер на 52,44 лева по сметка на ОД на МВР-гр.Плевен, както и ½ от направените деловодни разноски в съдебното производство в размер на 17,27 лева по сметка на РС-гр.Левски.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Ж. да заплати ½ от направените деловодните разноски на досъдебното производство в размер на 52,44 лева по сметка на ОД на МВР-гр.Плевен, както и ½ от направените деловодни разноски в съдебното производство в размер на 17,27 лева по сметка на РС-гр.Левски.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: