МОТИВИ към присъда, постановена по н.о.х.д. №81/2016 година по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато от РП – Левски по отношение на подсъдимия Ж.А.Ж., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, работи като * във фирма ***, неосъждан, ЕГН **********, е по чл.343, ал.3, пр.6, б. «а», във вр.с ал.1, във вр. с чл.342 от НК, затова, че

на 27.07.2015г., около 13.05ч., в гр.Левски, обл.Плевен, на кръстовище на улиците ”Елин Пелин” и ”Александър Стамболийски”, при управление на МПС – товарен автомобил „***” с рег.№ ***, собственост на ******, като нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно:

Чл.5 (1) от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата:

1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл.20 от ЗДвП: (Изм. – ДВ, бр.43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г.).

(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Чл.102 от ППЗДвП: При приближаване на кръстовище, водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване, във вр. с чл.47 от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовището, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Чл.104 (1) от ППЗДвП: На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, във вр. с чл.50 от ЗДвП (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Чл.123 (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

2. когато при произшествието са пострадали хора:

а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;

б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;

в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 53 от 2014 г.) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;

г) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., бр. 53 от 2014 г.) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието,

по непредпазливост причинил ПТП, в следствие на което причинил средна телесна повреда на А.Д.Г.,***, изразяваща се в:

- глава – натъртване (контузия) на главата, разкъсно – контузна рана челно в ляво, подлежащо счупване на черепа и контузия на главния мозък – черепно – мозъчна травма с проникване в черепната кухина;

- крайници – открито (с рана) счупване на костите на дясната подбедрица (голям и малък пищял), което е довело до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за срок от около 5-6 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес и деецът е избягал от местопроизшествието.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия Ж. така както е предявено. Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да го признае за виновен по така повдигнатото обвинение, като пледира за наказание по справедливост по размер и вид на предвиденото такова, като съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства, като се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК.

Частният обвинител Г. лично и чрез поверениците си адв. С. и адв. И. счита, че направеното самопризнание от подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебната фаза на процеса писмени и гласни доказателства. Пледира наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, Като съдът намали наказанието с 1/3.

Защитникът на подсъдимия адв. Й. счита, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, като пледира за налагане на леко наказание по отношение на неговия подзащитен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС. Свидетелят С.С.Н. е управител на ******, като фирмата развива транспортна дейност. Дружеството е собственик на т.а. ” ***” – технически изправен и със сключена застраховка „гражданска отговорност”.

Свидетелката П.П.Г. е управител на ЕТ „***.”***. Основната дейност на фирмата е търговия с петролни продукти, като същата се развива от съпруга й – св. А.Д.Г.. Фирмата е собственик на т.а. „***”, управляван от св. Г., който е правоспособен водач. Т.а. е технически изправен към 27.07.2015г. и със сключена застраховка „гражданска отговорност”.

На 27.07.2015 г. подсъдимият Ж. управлявал т.а. „***”, натоварен с пшеница, като пътувал за гр. Павликени през с. Аспарухово. Към 13:00 часа навлязъл в гр. Левски, завил на първата улица вляво, за да продължи по обиколния път.

На същата дата около 13:00 часа свидетелят Г. пътувал с т.а. „***” от гр. Левски, към с. Морава, където следвало да достави гориво, което превозвал.

Товарен автомобил „***”, управляван от св. Г. се движел по платното за двупосочно движение по посока север – към с. Козар Белене. В същото време по ул. „Елин Пелин” към кръстовището се движел т.а. „***”, управляван от подсъдимия Ж., който започнал да пресича пътното платно, без да спира на знак „стоп”. Т.а. „***” продължил движението си напред, върху източната лента на пътното платно на ул. „Александър Стамболийски”. Двете превозни средства са се приближили едно към друго, и е настъпил сблъсък. Първоначалният контакт е бил осъществен между предната част на т.а. „***” и дясната странична лента на т.а. „***”. Последвало е ударно силово взаимодействие, от което са настъпили деформации. С действията на ударните сили са настъпили промени в движението на двата автомобила. Т.а. ***” е променил ударно големината и посоката на скоростта, като е бил отблъснат по посока изток, Градище, косо надясно. От своя страна след удара, т.а. „***” продължил движението си напред с отклоняване наляво. Т.а. „***” спрял на 200 м. след кръстовището, като непосредствено след това подсъдимият Ж. избягал от местопроизшествието с автомобила по посока с. Градище.

Преди и по време на настъпване на пътнотранспортното произшествие други участници на платното за движение, които да са оказали влияние за настъпването му, не е имало. Свидетел на произшествието станал св. Л.М. ***.

В резултат на произшествието на подсъдимия Ж. не били причинени съставомерни телесни повреди.

В този интервал от време от с. Козар Белене към гр. Левски пътувал св. С.П.К. – брат на св. П.П.Г.. Свидетелят видял, че е станало пътнотранспортно произшествие. След като приближил, видял, че едното превозно средство – участник в произшествието е собственост на сестра му, поради което спрял. Св. К. видял, че водачът на МПС, зет му – св. Г. е в безсъзнание, а главата му е опряна на шофьорската врата. Залял го с вода през счупеното стъкло, като св. Г. помръднал, но не го познал. Имал и обилно кръвотечение.

Съседи сигнализирали за настъпилото произшествие, а св. К. се свързал със сестра си. На място се отзовал екип на ФСМП Левски, като пристигнали и полицейски служители на РУМВР Левски. Бил извършен оглед на пътнотранспортното произшествие, за което е съставен протокол и изготвен фотоалбум, иззета е и тахошайба от т.а „***”. Превозното средство е предадено за съхранение в база Л, – Петролна база гр. Левски с управител Л. И..

Във връзка с получените вследствие на произшествието увреждания свидетелят А.Г. *** в Клиника по ортопедия и травматология, където претърпял оперативна интервенция.

Около 13:30 часа свидетелят Н.Н. – автоконтрольор при РУМВР – Левски получил сигнал от дежурния на ОДЧ при същото управление за настъпилото на кръстовище ул.”Александър Стамболийски” и ул. „Елин Пелин” пътнотранспортно произшествие. На място установили само т.а. „***”, като пострадалият – св. Г. бил в съзнание, но целият бил в кръв не мърдал, тъй като бил заклещен в кабината. Не бил в състояние да отговаря на въпроси. От дежурната част на полицейското управление св. Н. разбрал, че другият водач на МПС – участник в произшествието избягал от местопроизшествието си и продължил движението си в посока „Елин Пелин”. По тази причина св. Н. ***, след това по ул. „Райко Даскалов”, като видял следи от триене по асфалта. На кръстовището на ул. „Райко Даскалов” и ул.”К. и Методий” имало следи на десен завой. Свидетелят Н. *** в посока към с. Градище и видял същите следи. Продължил по ул. „К. и Методий” към изхода на гр. Левски. На около 200-300 метра след излизане от града видял МПС – т. а. „***, с великотърновска регистрация, който бил спрял на пътното платно. Св. Н. спрял пред автомобила, легитимирал се и поискал документите на водача. Констатирал, че автомобилът е ударен в дясната част. На въпроса към водача защо не е спрял на местопроизшествието, отговорът на подсъдимия бил, че леко са се одраскали с друг камион и е мислел, че няма щети по превозните средства и затова е продължил пътя си. От разследващ полицай при РУМВР Левски е извършен оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум, при което е иззета 1 бр. тахошайба.

От двамата водачи на процесните превозни средства е взета кръвна проба за лабораторно изслуедване. Видно от протокол за химическа експертиза е, че в изпратените за изследване проби от кръв, взети от А.Д.Г. не се доказало наличие на етилов алкохол.

Видно от протокол за химическа експертиза е, че в изпратените за изследване проби от кръв, взети от Ж.А.Ж. не се доказало наличие на етилов алкохол.

От назначената по делото съдебно – химическа (токсилогочна) експертиза е видно, че от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от Ж.А.Ж. не се установява наличие на алкохол, наркотични /упойващи вещества/ и медикаменти.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза е видно, че при станалото ПТП, на А.Д.Г. е причинена съчетана механична травма:

- глава – натъртване (контузия) на главата, разкъсно – контузна рана челно в ляво, подлежащо счупване на черепа и контузия на главния мозък;

- крайници – открито (с рана) счупване на костите на дясната подбедрица (голям и малък пищял).

Уврежданията са резултат на тъпа травма, в условията на станало ПТП (водач на товарен автомобил, челен ляв удар) са получени от удари върху прилежащите вътрешни части на кабината пир рязката промяна скоростта на автомобила и инерционното движение на тялото.

Относно здравното значение на причинените увреждания:

- по налични данни, черепно – мозъчната травма представлява нараняване, което прониква в черепната кухина (разкъсно – контузна рана челно вляво, с подлежащо счупване на черепа);

- счупване на костите на дясната подбедрица е довела до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за срок от около 5-6 месеца , при нормално протичане на оздравителния процес.

Получените телесни увреждания на А.Г. се намират в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.

От заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза се изяснява механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, скоростта, с която са се движели автомобилите, техническото им състояние, мястото на удара, имали ли са техническа възможност водачите на процесните МПС да предотвратят произшествието, взаимното разположение на участниците в произшествието, както и стойността на причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди върху двете превозни средства.

Кръстовището е регулирано с пътни знаци, ул. „Александър Стамболийски” преди кръстовището е с поставени пътни знаци Б3 „Път с предимство”. За ул. „Елин Пелин” преди кръстовището са поставени пътни знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Пътните знаци са поставени на метални тръби. Кръстовището е открито, няма храсти и крайпътни дървета, които да ограничават видимостта на водачите към знаците. Техническите действия от водача на т.а „***”, задействал спирачната система, са правилни, но това е станало вече в областта на кръстовището, когато е възприел автомобил „***” в кръстовището. Техническите действия от водача на „***” са закъснели.

Водачът на т.а. „***” е управлявал автомобила на път с предимство, той не е имал техническа нагласа за намаляване на скоростта или спиране пред кръстовището. Щетата по автомобил „***”, с рег. № ***е ТОТАЛ, като стойността на щетата е 7000 лв. Стойността на щетите по автомобил „*** е 250.00 лв.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият Ж. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Ж.А.Ж., който при управление на МПС – товарен автомобил „***”, собственост на *** ЕООД е нарушил разпоредби на ЗДвП: чл. 5, ал.1 чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 102 от ППЗДвП, чл. 104 от ППЗДвП, чл. 123 от ППЗДвП. С нарушаването на цитираните разпоредби подсъдимият е причинил ПТП, вследствие на което е причинил средна телесна повреда на А.Д.Г..

Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият Ж.А.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.3, пр.6, б. «а», във вр.с ал.1, във вр. с чл.342 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Ж.А.Ж. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното производство, критичното отношение към стореното, изразеното съжаление към вредоносния резултат.

Предвид изложеното съдът приема, че следва наказанието по отношение на подсъдимия Ж.А.Ж. да бъде определено при условията на чл. 2, ал.2 от НК, при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства. Предвид изложеното съдът осъжда подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца. Следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, и съдът да намали с 1/3 така определеното наказание, поради което му определя наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

Подсъдимият не е осъждан, наложеното наказание е под три години, като съдът счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложение на чл. 66 от НК, поради което отлага изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

Съдът прилага и разпоредбата на чл. 343 г, във вр. с чл. 37, т.7 от НК, като лишава подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година.

При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 371.94 лв. и в съдебното производство в размер на 44.32лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: