Мотиви към решение от 26.05.2016г., постановено по а.н.д. №120/2016г. по описа на РС гр. Левски.

В РС Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Х.Н.Х. ***, ЕГН ЕГН **********, за извършено деяние по чл.296, ал.1 от НК за това, че на 27.11.2015 г. в ***, не изпълнил Заповед за защита №2 на Районен съд гр. Левски от 17.07.2015 г., издадена по гражданско дело №392/2015 г. по описа на Районен съд гр. Левски за налагане на мярка за защита срещу домашно насилие, с която е задължен на основание чл. 5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие, да се въздържа от домашно насилие, като със същата заповед му е забранено за срок от 18 месеца да приближава Д.С.С. и малолетните й деца М.Х.Н. и Р.Х.Н., жилището, в което живеят.

Обвиняемият Х. е редовно призован за съдебното заседание, явява се, дава обяснения.

Представителят на РП гр. Левски поддържа внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на административно наказание. Счита, че в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на съдебното следствие и след изслушване показанията на разпитаните свидетели деянието е изяснено по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Пледира съдът да признае обвиняемия за виновен, като му наложи административно наказание.

Служебният защитник на обвиняемия счита, че подзащитният й е извършил деянието от обективна страна, но въпросът, който поставя, е дали има умисъл от субективна страна. Според защитника обвиняемият има най – обща представа за тази заповед, но не е наясно с нейното съдържание. Счита, че следва на обвиняемия да се даде последен шанс, да му се наложи глоба и да осъзнае неправомерното си поведение. Счита, че деянието е извършено при форма на вина евентуален умисъл.

Пледира по отношение на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х.Н.Х. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със завършен трети клас, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Обвиняемият и св. Д.С.С. живеели на семейни начала до 2011 година, когато се разделили поради влошаване на отношенията. От съвместното им съжителство се родили децата М.Х.Н. и Р.Х.Н.. Обвиняемият Х. упражнявал физическо и психическо насилие спрямо Д.С. и децата. Д.С. се преместила да живее на адрес *** в ***, заедно с децата. Обвиняемият останал да живее в дома им в ***.

През 2015 г. свидетелката Д.С. подала молба в Районен съд гр. Левски за защита срещу домашно насилие. Във връзка с подадената молба от св. Д.С. *** била издадена Заповед за незабавна защита №1 от 09.07.2015 г. Районен съд гр. Левски, по гр.д. №392/2015 г. по описа на съда, издал решение №88/17.07.2015 г., влязло в сила на 24.07.2015 г. за издаване на Заповед за защита №2/17.07.2015 г., с която били постановени мерки за защита на основание чл. 5, ал.1, т.1, т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие. С цитираната заповед обвиняемият Х. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.С.С. и малолетните й деца М.Н. и Р.Н., като му било забранено да приближава С. и малолетните деца, както и жилището, в което живеят, за срок от 18 месеца.

На 27.11.2015 г. около 14:30 часа обвиняемият Х.Н.Х. отишъл в двора на къщата в ***, в която знаел, че към този момент живее Д.С. с децата им. Обвиняемият влязъл в двора на къщата. Отишъл до прозореца на къщата и започнал да говори на висок тон „излез навън”, като думите му били адресирани към Д.С.. Последната отказала, изплашена от възможните за нея последствия. Обвиняемият започнал да блъска по прозореца, като употребявал груби и нецензурни думи спрямо нея: „майка ти ще ***”; ще се лее кръв, ако не излезеш”; „ще ти счупя главата”. Децата, които били в стаята, станали свидетели на случващото се, включително и на агресивното поведение на баща им. Обвиняемият останал при тях в продължение на около 15-20 мин. Свидетели на случилото се станали К.П. и М.Н.. През това време св. С. успяла да подаде сигнал в дежурната на РУ МВР Левски, че обвиняемият се намира в дома й на *** и нарушава Заповед №2/17.07.2015 г. по гр. д. №392/2015 г. по описа на РС Левски, по Закона за защита от домашното насилие.

Полицейските служители П.Б.П. и С.Ц.С. посетили дома на депозралата сигнала Д.С.С. и установили, че обвиняемият вече си бил отишъл.

Така описаната фактическа обстановка се установява от представените по досъдебното производство №ЗМ 287/2015 г. по описа на РУМВР – Левски, пр. пр. №1386/2015 г. по описа на РП гр.Левски доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото: Решение №88/17.07.2015 г.на РС – Левски, Заповед за защита №2/17.07.2015 г.; справка за съдимост, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.С., К.П., М.Н., С.Ц.С. и присъединените чрез прочитането им показания на св. П.Б.П..

Показанията на свидетелите са последователни, логични, непротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и със събраните писмени доказателствени средства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка и доказателствата по делото се налага изводът, че с деянието обвиняемият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от до пет хиляди лева.

По отношение на посочения от свидетелката С. порок при издаване на заповедта с вписаната *** в ***, следва да се отбележи, че заповедта е издадена да не се посещава жилището, в което живее Д.С.. За обвиняемия е ясно, че със св. С. са във фактическа раздяла и че тя е заживяла на адреса на майка си и сестра си. Макар и изписан друг адрес, а не този, на който живеят св. С. и дъщерите й, не е налице съмнение, че е извършено престъпление, тъй като е безспорно, че обвиняемият няма право да ги доближава.

Обвиняемият Х. е отишъл до дома на С. и малолетните деца, като по този начин е нарушил издадената от съда заповед и не я е изпълнил, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК. Х. е бил уведомен за издадената заповед, която е получил лично. Въпреки това обвиняемият е нарушил заповедта, отивайки до дома на С. и децата.

Обвиняемият Х.Н.Х. е пълнолетен и към момента на извършване на деянието не е осъждан. Към момента на извършване на деянието не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което се изяснява от приложената справка за съдимост. С деянието не са причинени имуществени вреди.

От изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия Х..

При определяне размера на наказанието по отношение на обвиняемия съдът взе предвид съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението,.

Предвид изложеното съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства.

С оглед на горното съдът приема, че следва по отношение на обвиняемия Х.Н.Х. да бъде наложена глоба в минималния размер, предвиден в НК, а именно – хиляда лева.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

СЪДИЯ: