Мотиви към присъда №12/11.05.2016 г., постановена по н.о.х.д. №128 по описа за 2016 г. на Районен съд гр.Левски;

Срещу подсъдимата Г.Г.П. е повдигнато и предявено обвинение за това, че:

На 18.12.2014 г., около 17:30 часа, на пътен участък от Републиканската пътна мрежа, път І-301, от гр.Левски, в посока с.Козар Белене, общ.Левски, км.5+0.14, при управление на МПС – товарен автомобил „Фиат *” с рег.№ ***, нарушила правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на А.И.Г. ***, изразяваща се в:

- изкълчване на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок около 1-1,5 месеца;

- и счупване на дясната подбедрица /голям и малък пищял в горната трета/, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок около 5-6 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.

Престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

По искане на подсъдимата и упълномощения й защитник – адв.М.С. от ПлАК, с изричното съгласие на частния обвинител и неговия повереник – адв.Р.Р. от ВТАК, в хода на откритата процедура по предварително изслушване на страните, съдът е одобрил изразеното съгласие от страните да не се провежда разпит на всички свидетели и на вещите лица по изготвените на досъдебното производство експертни заключения, и производството по делото е протекло по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата, така както е предявено. Моли съда да отчете, като противоречящи на събраните по делото доказателства, единствено обясненията на подсъдимата. В този смисъл, счита, че обвинението се доказва по безспорен начин от всички останали събрани на досъдебното производство доказателства. Твърди, че допуснатите от подсъдимата нарушения на ЗДвП, са в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резулат: причиняване на описаните телесни увреждания на пострадалия, съставляващи средна телесна повреда. Пледира за осъдителна присъда. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на П., предлага да бъде определено по справедливост, съобразно предвиденото в състава на извършеното престъпление, а чистото й съдебно минало да бъде отчетено, като смекчаващо вината и отговорността й обстоятелство.

Частният обвинител А.И.Г., след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез повереника си – адв.Р.Р. от ВТАК, изразяват съгласие с изложените доводи от представителя на прокуратурата, относно съставомерността на деянието, наличието на причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, както и по отношение индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, при отчитане на чистото й съдебно минало и другите факти и обстоятелства, които имат значение при неговото определяне.

Подсъдимата Г.Г.П., след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си – адв.М.С. от ПлАК, моли съда да постанови присъда, с която да я признае за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение. Защитата счита, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, и то не само с оглед дадените обяснения от подзащитната му, но и от показанията на разпитаните свидетели, включително и тези на пострадалия. Излага доводи, че приетите експертни заключения, също не дават еднозначен отговор за причинно-следствена връзка, между поведението на П. като водач на МПС, и действията на пострадалия, като пешеходец и участник в ПТП, както и действията на шофьора на тежкотоварния автомобил.

Алтернативно, защитата моли съда, в случай, че признае подзащитната му за виновна по повдигнатото й обвинение, да осъществи правомощията си по чл.305, ал.5 от НПК, като я освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Излага доводи, че деянието попада в хипотезата на чл.78а от НК, тъй като П. е с чисто съдебно минало, извършеното деяние е по непредпазливост и за същото не е предвидено наказание лишаване от свобода за срок повече от пет години. Позовава се и на факта, че от престъплението не са причинени имуществени вреди. Моли съда да наложи на П. административно наказание глоба към законовия минимум /в размер на 1000 лева/, при съобразяване с превеса на смекчаващите вината и отговорността й обстоятелства, а именно: подсъдимата е безработна, майка на две непълнолетни деца, за които се грижи, същата е образцов водач на МПС и до момента не е допускала други нарушения на ЗДвП и правилника за приложението му, налице е съпричиняване на престъпния резултат от пострадалия, и не на последно място – конкретната пътна обстановка, времето на извършване на деянието и факта, че се касае за управление на МПС с несъобразена, а не с превишена скорост. На посочените основания, защитата, моли съда да упражни и правомощията си по чл.78а, ал.4 от НК и да не налага на подсъдимата кумулативно предвиденото в състава на извършеното престъпление административно наказание: лишаване от правоуправление за определен срок. В този смисъл се позовава на задължителната съдебна практика: Постановление №7/1985 г. на Пленума на ВС, т.9 от същото. В последната си дума, подсъдимата П. изразява искрено съжаление за инцидента.

Съдът, като прецени приложените доказателства към досъдебното производство, събрани при условията и реда, предвиден в НПК, и приобщени в настоящото производство чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, във вр. с чл.283 от НПК, и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата Г.Г.П. е родена на *** г. в гр.***, с постоянен и настоящ адрес:***, българка, с българско гражданство. Завършила е висше образование и не работи. Подсъдимата е неомъжена, живее на семейни начала и две непълнолетни деца. Не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. ЕГН **********.

Подсъдимата П. е правоспособен водач на МПС. Притежава издадено свидетелство за управление на МПС с №*, валидно до 17.11.2021 г. и контролен талон към него №*, с регистрирани категории „В”, „М” и „АМ”. Води се на отчет към ОД на МВР-*. До момента няма нито едно наложено наказание по административен ред, с влезли в законна сила наказателни постановление или фишове, за извършени нарушения на ЗДвП и правилника за неговото приложение.

Във връзка с осъществяване дейността на „***” ООД – гр.***, обл.*** - почистване на обекти, фирмата предоставила на подсъдимата за ползване собствения си товарен автомобил, марка „Фиат *” с рег.№ ***. Автомобилът бил технически изправен и имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за 2014 г.

На 18.12.2014 г., през деня, подсъдимата П. и свидетелката С.Н. - работничка в „***” ООД, били на работа в обект, находящ се в гр.***. След приключване на работния ден /след 17:00 часа/, двете отпътували с процесния автомобил към с.***, където живеела свидетелката Н.. Подсъдимата управлява автомобила, движейки се по път І-301. Около 17:25 часа вече било тъмно. По това време, П. и свидетелката Н. се намирали в района на „Пътна служба” – гр.Левски, където настигнали товарен автомобил „Даф”, седлови влекач, с рег.№ ***, натоварен с дърва и управляван от свидетеля И.А.Г. ***. След десен завой, преди входа на „Пътна служба”, водачът на движещият се пред тях товарен автомобил подал десен мигач, че ще отбива и спира. Преди предприемане на маневрата, свидетелят И.Г. погледнал в лявото странично огледало и забелязал фаровете на приближаващия го автомобил. П. подала ляв мигач и предприела маневра изпреварване, като управлявания от нея автомобил бил със включени къси светлини.

На същата дата, около 17:30 часа, пострадалият А.И.Г., излязъл от южната страна на входната врата на двора на „Пътна служба” гр.Левски. Преди да стъпи на пътното платно се огледал първо наляво, но не видял светлини от приближаващо пътно превозно средство. Погледнал надясно и забелязал само фаровете на управлявания от * – свидетеля И.Г., товарен автомобил „Даф”, с прикаченото полуремарке. Започнал да пресича пътното платно. Направил няколко крачки, когато видял на няколко метра, вдясно от него, фаровете на приближаващия го автомобил, управляван от подсъдимата П., която вече осъществявала маневрата изпреварване, съответно навлязла в лявата лента за движение на пътното платно. Подсъдимата възприела пешеходеца и предприела аварийно спиране, но не успяла да преустанови движението на автомобила до мястото, на което се намирал пострадалия, в резултат на което настъпил удар, между пешеходеца и процесния автомобил. След преустановяване движението на превозното средство, подсъдимата слязла от автомобила и заедно със свидетеля И.Г., отишли до падналия на земята пострадал, който първоначално не бил контактен. Свидетелят Г. се обадил на тел.112. Няколко минути след това пристигнал екип на ФСМП-гр.Левски, който транспортирал пострадалия до гр.Плевен, в „Клиника по ортопедия и травматология”. В клиниката, свидетеля А.Г. претърпял оперативна интервенция и лечение. На място пристигнали органите на МВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие, за което процесуално-следствено действие бил съставен протокол, с приложен към него фотоалбум и скица на пътно-транспортното произшествие, а по случая било образувано досъдебно производство. По нареждане на полицейски служители, подсъдимата дала кръвна проба за медицинско изследване, като резултатът от него не показал съдържание на алкохол в кръвта й. От пострадалия била взета кръвна проба, като резултатът от направеното експертно изследване не показал съдържание на алкохол в кръвта му.

Вследствие на пътнотранспортното произшествие на пострадалия А.Г. са причинени травматични увреждания, които според изготвената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза, съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от протокол за оглед на ПТП от 18.12.2014 г., с приложен фотоалбум и скица към него, от заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза и допълнителната петорна съдебна автотехническа експертиза, писмените доказателства: справка за съдимост на подсъдимата, справка за нарушител от региона, два броя протоколи за химическа експертиза, справка за собствеността на управлявания от подсъдимата автомобил, както и гласните доказателства - показанията на пострадалия А.Г., на свидетелите И.Г. и С.Н., обясненията на П., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1, във вр. с чл.283 от НПК.

Спорен по делото се явява въпроса относно мястото на удара, а от там и относно момента, от който подсъдимата е имала обективна възможност да възприеме пострадалия и да реагира на критичната пътна ситуация. По делото са събрани гласни доказателства от свидетелите-очевидци, включително и от пострадалия. Позицията на подсъдимата, която не се признава за виновна, става ясна от показанията на свидетелката С.Н.. Последната твърди, че след предприемане на маневрата изпреварване, внезапно усетила удар „на нещо” в колата, като именно това станало причина П. да задейства спирачната уредба, непосредствено след удара. Едва след спирането на автомобила, видяла, че са блъснали човек. Свидетелят И.Г. също възпроизвежда възприятията си първо за удар, а след това и за спирачките на автомобила, управляван от подсъдимата. Относно мястото на удара, на пострадалия са поставени допълнителни въпроси при повторния му разпит, на които последният твърди, че на посочените дата и час, е излязъл от тази страна на портата на „Пътна служба”, която е по-близо до металния стълб /южната/, в посока гр.Левски, спрял на около два метра, преди да пресече пътното платно, за да се огледа, след което тръгнал да го пресича перпендикулярно.

Очевидно е, че всеки един от посочените свидетели излага собствените си субективни впечатления от инцидента, поради което съдът намира, че най-точен отговор на основните спорни въпроси по делото, дава заключението на вещите лица по допълнителната петорна съдебна автотехническа експертиза.

Съгласно това заключение, на 18.12.2014 г., около 17:30 часа, в тъмната част на денонощието, товарен автомобил „Даф” с рег.№ ***, заедно с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, се е движел от юг на север, по път І-301, при км.5+0,14, в посока от гр.Левски към с.Козар Белене. Водачът му, след подаване на десен пътепоказател, предприема извършване на маневра престрояване, източно спрямо платното за движение, върху изграденото уширение, с цел преустановяване на движението си. Движещият се след него товарен автомобил „Фиат *”, предприема извършването на маневра изпреварване, като навлиза в западната пътна лента, с цел продължаване на движението си в северна посока – с.Козар Белене. По същото време, пешеходецът А.Г. предприема пресичане на платното за движение, пред товарния автомобил „Фиат *”, от запад към изток, отляво на дясно, спрямо посоката на превозното средство. Вследствие на пресичане траекториите на движение на товарен автомобил „Фиат *” и пешеходецът, настъпва удар с предната част на автомобила и дясната странична част на пешеходеца, въпреки предприетото интензивно спиране от страна на водача на товарния автомобил. След удара, в процес на оставяне на спирачни следи по платното за движение, автомобилът спира с предната си част към север-североизток, върху платното за движение, а пешеходецът се установява на около 17,1 метра пред автомобила /доказателство за което вещите лица сочат намереното при огледа петно от червена течност и свидетелските показания/, върху изграденото уширение, на 5,15 метра източно от прекъснатата разделителна линия.

Според вещите лица, по време на огледа и изготвяне на протокола за оглед, не са открити доказателства, които еднозначно и по категоричен начин да определят мястото на удара. Затова, за точното определяне мястото на първоначалния контакт, експертите се позовават на свидетелските показания, получените увреждания от пострадалия, нанесените щети по автомобила и установяването му след удара, както и по описаните трайно оставени спирачни следи по платното за движение, завършващи до предните колела на товарния автомобил, намерените петна от червена течност, дясна мъжка обувка и пластмасова, кръгла, черна капачка, описани при извършения оглед на местопроизшествието. Вещите лица излагат категорично становище, че така описаните обективни находки, определят по безспорен начин разположението на автомобила, върху платното за движение по време на удара. Тези данни са им дали основание да направят извод, че мястото на удара в напречното направление е по средата на пътя, на около 3,4 метра от западния ръб /границата/ на пътното платно. Надлъжно на платното за движение, ударът се осъществява северно, спрямо приетия ориентир /помощната права/, на разстояние около 2 метра. Вещите лица приемат за категорична постановката, че пешеходецът е излязъл от портала на „Пътна служба” гр.Левски, в каквато насока са и неговите показания. От техническа гледна точка, ударът на пешеходецът е станал на платното за движение, именно пред южната страна на портала на „Пътна служба”. Пред него и южно от него, са намерени и описани в протокола за оглед спирачни следи, поради което вещите лица обосновават извод, че ударът на пешеходеца е станал при движение на автомобила в района на портала, и при вече задействана спирачна система и изразени спирачни следи, т.е., в процес на интензивно спиране на товарния автомобил. Въз основа на горното, вещите лица правят обоснован извод, че водачът на товарния автомобил е възприел пешеходеца и е задействал спирачната система, когато се е намирал южно от мястото на удара на разстояние около 53,8 метра. Този експертен извод опровергава като достоверни показанията на свидетелите И.Г. и С.Н., че първо са чули удар, а след това – звук от спирачките на процесния автомобил.

Според заключението, всички части, възли и агрегати, касаещи безопасността на движението на товарен автомобил „Фиат *”, преди и по време на произшествието, са били технически изправни, годни за експлоатация, и същите не са в причинно-следствена връзка с произшествието. Скоростта на движение на товарния автомобил „Фиат *” в района на произшествието е била около 74,9 км./ч., а към момента на удара - 54,7 км./ч. Скоростта на движение на пешеходеца Г., при бърз ход за възрастни от 50 години до 60 години, е от порядъка на 6 км./ч., изминато за 1,67 м./с. При така определените стойности, вещите лица стигат до извод, че необходимото разстояние за спиране на товарния автомобил или т.нар. „опасна зона” се разпростира на разстояние 74,1 метра. Критичната пътна ситуация възниква в момента, в който пешеходецът е навлязъл върху западната пътна лента, с цел перпендикулярно пресичане на пътното платно. Страничната осветеност на фаровете на товарния автомобил, според вещите лица еднозначно определя осветяването на движещ се пред товарния автомобил пешеходец с фронта на осветената зона на къси светлини, най-малко на разстояние от 50 метра. Като се вземе предвид изминатия път от пешеходеца по платното за движение в порядъка на 3,4 метра, вещите лица стигат до извод, че водачът на товарния автомобил е възприел пешеходеца като опасност и е реагирал, преди Г. да навлезе върху пътното платно – на разстояние около 1,19 метра от западния ръб на пътя. Граничната максимална числена стойност на скоростта на автомобила от условието за спиране от момента на реагиране от страна на водача на разстояние 53,8 метра е 60,1 км./ч. Но със скоростта от 74,9 км./ч., с която се е движел „Фиат *”, водачът му е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, чрез аварийно задействане на спирачната система, от момента на възприемане на пешеходеца като опасност и реакцията му. Водачът е управлявал автомобила със скорост по-висока от граничната за спиране в зоната на своята видимост, като това действие е реализирано от него без помощта на други обстоятелства, или водачът сам се е поставил в това положение. Експертите стигат до обоснован извод, че ако водачът на товарния автомобил се е движел със скорост до 60,1 км./ч., а пешеходецът е осъществявал перпендикулярно пресичане със спокоен или бърз ход, то при движение на къси светлини и от момента на предприетото спиране от водача, то същият би спрял до мястото на удара, с което да предотврати пътнотранспортното произшествие. Съгласно експертното заключение, пострадалият А. е имал техническа възможност да възприеме посоката и направлението на процесния автомобил, преди да навлезе върху платното за движение, и като преустанови движението си или промени посоката, така че да бъде извън коридора на движение на автомобила, с тези свои действия е имал техническата възможност за предотврати пътнотранспортното произшествие. Вещите лица посочват още, че характерно за „Фиат *” е, че е с ляв волан и водачът се намира в лявата част на кабината. Това разположение на водача създава възможност в началото на отклоняване наляво в подготовка за маневра изпреварване, да има неограничена видимост за посоката си на движение, т.е. в областта на лявата лента и пространството пред портала на пътната служба. Видимостта за водача се е увеличила и от предприетата маневра на товарен автомобил „Даф” да спира върху уширението, срещу портала на службата.

Съдът изцяло възприема изводите на вещите лица по изготвената съдебно автотехническа експертиза. Същите почиват преди всичко на обективните находки, намерени при огледа на пътното платно, при запазено местопроизшествие. От него съдът стига до следните правни изводи: Подсъдимата е имала обективна възможност да възприеме пешеходеца като опасност, още преди последният да навлезе върху пътното платно, т.е. докато се е намирал на разстояние около 1,19 метра от западния ръб на пътя. При технически изправна осветителна система на управлявания товарен автомобил и нормални зрителни възприятия от страна на подсъдимата, макар и при намалената контрастност на пострадалия, П. е имала възможност да забележи пешеходеца в рамките на осветената само от късите светлини на фаровете зона, на разстояние не по-малко от 50 метра, напред и напред вляво на автомобила. Така указаното в експертното заключение разстояние на видимост в тъмната част на денонощието, безспорно е позволявало на подсъдимата, ако се е движела със съобразена с конкретните пътни условия скорост, съобразно предписанията на чл.20, ал.2 от ЗДвП, да спре до мястото на удара и да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Съгласно Тълкувателно решение №28/28.11.1984 г. по н.д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС, задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. Специалният закон определя пешеходците, като уязвими участници в движението по пътищата, поради което в цитираното тълкувателно решение се застъпва становището, че за начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато пешеходецът се е насочил към пътното платно, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Следователно, за подсъдимата пострадалият пешеходец е представлявал препятствие на пътя, и то още преди да навлезе върху платното за движение. От този момент П. е имала обективна възможност и е следвало да го възприеме от разстояние от 50 метра, което съвпада с осветената зона на фаровете. Поради това е следвало да очаква и внезапното пресичане на пътното платно от негова страна. Пострадалият също е имал техническа възможност да възприеме посоката и направлението на процесния автомобил, преди да навлезе върху платното за движение, като преустанови движението си или промени посоката, така че да остане извън коридора на движение на автомобила. Като не е осъществил нито едно от тези действия, пострадалият също не е изпълнил законово предписаните задължения, в качеството му на участник в движението по пътищата. Неправомерно движещият се пешеходец, обаче, е представлявал не само предвидимо препятствие на пътя, но и несъмнена и очевидна опасност за движението, изискваща от подсъдимата намаляване на скоростта на движение от 74,9 км./ч., макар и същата да е била в границите на разрешената скорост извън населеното място/, и спиране на превозното средство. Вещите лица са категорични, че ако подсъдимата е управлявала автомобила със скорост от 60,1 км./ч., при конкретните условия на видимост, същата е имала обективна възможност, чрез задействане на спирачната система в момента на възникване на критичната пътна ситуация, да спре до мястото на удара. Доколкото, неправомерното движение на пострадалия е съставлявало за подсъдимата предвидимо негово поведение, съдът намира, че същото следва да бъде отчетено единствено като принос от негова страна за настъпване на произшествието, но не и като основание за оневиняване на подсъдимата за нарушение на правилата за ЗДвП.

Съгласно съдебно-медицинската експертиза на пострадалия са причинени телесни увреждания, изразяващи се в изкълчване на дясна раменна кост и счупване на дясната подбедрица. И двете увреждания, по своя медико-биологичен характер, съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, тъй като са довели до трайно затрудняване на движението дясната раменна кост, съответно на десния долен крайник, първото за срок от 1-1,5 месеца, а второто – за срок около 5-6 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Описаните в обвинителния акт телесни увреждания на пострадалия, отговарят да са причинени в условията на ПТП. Между допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение, формулирани в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Налице е и субективният елемент на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата. Поведението й е било виновно. П. е извършила деянието по непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целяла пряко настъпването на престъпния резултат и не е предвиждала обществено опасните последици, но е бил длъжна и обективно е могла да ги предвиди. В тази връзка, неоснователно се явява възражението на защитата, че извършеното деяние не е виновно, което следва да изключи наказателната отговорност на подсъдимата. Правната норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП е задължавала подсъдимата да се движи със съобразена с пътната обстановка и условията на видимост скорост, за да може да намали или да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което последната не се е съобразила, макар да е управлявала с разрешената скорост извън населено място. Пешеходецът не се е появил внезапно на пътното платно. Подсъдимата е имала възможност своевременно да го възприеме, а това обстоятелство налага категоричен извод за предвидимо, и дори за очевидно препятствие на пътя, изискващо съобразяване на скоростта на движение на МПС с него, при което поведение пътнотранспортното произшествие не би настъпило. Като не се е съобразила с правилото, формулирано в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, П. сама се е поставила в невъзможност да избегне удара. Ето защо, съдът с присъдата си е признал П. за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по 343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Доколкото в обвинителния акт са посочени като нарушени и разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съдът констатира, че първата от тях - на чл.5 от ЗДвП е обща, а тази на чл.20, ал.1 от ЗДвП се намират в съотношение на обща към специална по отношение на нарушената такава на чл.20, ал.2 от ЗДвП, доколкото първата визира неразрешена скорост, а втората – несъобразена такава, каквато е била и скоростта на движение на подсъдимата. Поради тази причина, тези правни норми не могат да се прилагат едновременно, поради което съдът с присъдата си е оправдал подсъдимата по тези текстове от специалния закон.

Подсъдимата следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. Налице са предпоставките за приложение на чл.78а от НК. За извършеното престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или пробация, т.е. не повече от пет години за този вид наказание при непредпазливо престъпление, както и лишаване от правоуправление за срок до три години. По делото няма установени по основание и размер имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Към момента на извършването на престъплението, П. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /видно от приложената по делото справка за съдимост/, поради което са налице условията за освобождаването й от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание при условията на чл.78а от НК.

При определяне вида на административното наказание, съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност, която разкрива извършеното деянието, обусловена от значителния принос на пострадалия за настъпване на престъпния резултат, както и ниската степен на обществена опасност, обусловена от добрите характеристични данни за личността на подсъдимата. Налице са смекчаващи вината и отговорността й обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: висок образователен ценз – завършено висше образование, затрудненото семейно и имотно положение на П. – същата е безработна, майка на две непълнолетни деца, за които полага грижи. Не на последно място следва да се отчете като смекчаващо вината и отговорнотта й обстоятелството, че същата не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Видно от справката за нарушител от региона е, че по отношение на П. няма отразени влезли в законна сила наказателни постановления или фишове. Това дава основание на съда да направи извод, че подсъдимата е образцов водач на МПС, а пътнотранспортното произшествие, предмет на разглеждане в настоящото производство, има инцидентен характер в нейния живот. Предвид гореизложеното, съдът с присъдата си, след като е признал подсъдимата Г. П. за виновна по повдигнатото й обвинение, на основание чл.305, ал.5 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, я е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК, като е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в минималния размер, предвиден в закона, а именно: в размер на хиляда лева, при превес на смекчаващите вината и отговорността й обстоятелства.

Съдът намира, че по отношение на подсъдимата не би било целесъобразно налагане на кумулативно предвиденото административно наказание в състава на извършеното престъпление – лишаване от право да управлява МПС за определен срок. Съобразно предвидената възможност в разпоредбата на чл.78, ал.4 от НК, и при отчитане на обстоятелството, че подсъдимата не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, а извършеното деяние се явява случаен и изолиран факт в живота й, настъпил с изключителния принос на пострадалия, съдът не е наложил този вид административно наказание. Съгласно задължителната съдебна практика: Постановление №7/1985 г. на Пленумът на ВС на РБ, при налагане на административно наказание на виновния, съдът може да не го лиши от правото да упражнява отделна професия или дейност и в случаите, когато за съответното престъпление в НК е предвидено задължително лишаване от тези права, какъвто е и настоящия случай. В тази връзка, изложените аргументи от защитата, че с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца, целите на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на административно наказание и без лишаване от права, като административна мярка, се явяват напълно основателни.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така определеното на П. административно наказание, ще окаже своето поправително и възпитателно въздействие върху нея самата, като ще съдейства в пълна степен и за постигане на целите на генералната превенция.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимата П. да заплати направените в досъдебната фаза разноски в размер на 2594,40 лева по сметка на ОД на МВР-Плевен, както и в размер на 10 лева лева по сметка на ХЛ към ЦСМП-гр.Плевен.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: