гр. ЛЕВСКИ, _19.01._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _деветнадесети декември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното
от съдия Атанасова а.н. дело № _409_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В
районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Ю.П. против НП № 15-0000216 от
25.08.2016 г. на Д „ИТ” гр. Плевен.
В
жалбата се твърди, че неправилно административно наказващия орган е наложил
административно наказание „глоба” вместо предвидената „имуществена санкция”,
тъй като е земеделски производител, а не физическо лице.
Твърди
се също така, че отразеното в декларацията на Е.Г. не е вярно, че същия е с
умствено заболяване и не разбира дори какво го питат, както и, че при
проверката той не е заварен да пасе стадото, а е бил на центъра на селото.
Твърди се, че Г. при проверката е накаран от инспекторите да подпише
декларация, че работи за П., но това не е вярно.
Моли
се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
За
ответника по жалбата – редовно призован, представител не се явява в съдебно
заседание. Не е изразено становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество – жалбата е основателна по следните съображения:
Видно
от представения АУАН № 15-0000216 от 11.07.2016 г. е, че същия е съставен на
земеделски производител Ю.Й.П. ***, затова че при извършена проверка на
06.07.2016 г. в 16.00 часа в обект ферма за кози, намираща се в *** със
собственик Ю.П. и по документи в ДИТ гр. Плевен на 11..07.2016 г. е установено,
че Ю.П. е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: допуснал
е до работа като пастир лицето Е.Г.Г. без отношенията между него и работодателя да са уредени като трудови
правоотношения – няма сключен трудов договор двустранно подписан в писмена
форма, с което е нарушил чл. 1 ал.2 от КТ във връзка с чл. 62 ал.1 от КТ.
Въз
основа на издадения АУАН е издадено НП № 15-0000216/25.08.2016 г., с което за
посоченото в акта нарушение на ЗП Ю.Й.П. ***, в качеството му на работодател е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Както
в акта, така и в НП е отразено, че нарушението е потвърдено и от събраните
писмени доказателства /приложени към административно наказателната преписка и
към делото/: копие от зелена карта на земеделски производител, декларация от Е.Г.
и обяснения от Ю.П..
Видно
от посоченото обяснение от Ю.П. е, че в същото той е заявил, че Е.Г. има свои
кози, които ходи да пасе. Дадените обяснения от П. пред административно
наказващия орган са в съответствие както с отразеното в жалбата, така и с
дадените от него обяснения в съдебно заседание.
В
съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя – Х.Р.
и участвалата при извършване на проверката, негова колежка В.Н..
От
показанията на тези свидетели се установява, че при извършената проверка в ***
на място в козарника не са установили посоченото в акта и НП лице да упражнява
трудова дейност. Св. Р. заявява, че при разговор с полицая попитали „ дали има
някакъв пастир на тези кози”, а той им споменал, че „има някакво момче”. Св. Р.
заявява, че след това намерили момчето в селото. Св. Н. дори не си спомня от
кого в селото са разбрали за момчето, което пасе козите, но помни, че не са го
намерили в обора при козите, а на центъра на селото.
От
изложените по-горе свидетелски показания може да се направи категоричния извод,
че към момента на осъществяване на проверката на мястото на упражняване на
дейността на земеделския производител не е установено свидетеля Е.Г. да
упражнява какъвто и да било труд.
И
двамата свидетели заявяват, че Г. е попълнил собственоръчно декларация, в която
е заявил, че упражнява труд при земеделския производител без да има сключен
трудов договор.
Във
връзка с твърденията на жалбоподателя и оспорването на констатациите в акта, в
съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан и Е.Г.Г. /посочен в АУАН
и НП като лице упражняващо трудова дейност при земеделеския производител, без
отношенията им да са уредени с двустранно подписан трудов договор/.
В
показанията си този свидетел заявява, че декларациите /приложени на л. 23 и 24
от делото и предявени му в съдебно заседание/ са написани и подписани от него,
но под диктовката на една жена. Свидетеля заявява „Една жена до мен ми казваше
това да го напиша”. Той обяснява, че не получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 200 лв., че общо стадото с кози които пасе е около 81 броя, че
козите са на различни хора от селото, като 47 от тях са на „чичо Ю.”/жалбоподателя/,
а самия той има 3 кози. Свидетеля посочва имената и на други хора от селото
като имащи в стадото съответно по 1, 2 или 3 кози и обяснява, че не работи
всеки ден, че си имат график по който се ходи да се пасат козите, а когато
замества някой му плащат по 10 лв. Свидетеля пояснява, че по 10 лв. получава
както от „чичо Ю.” така и от други баби и дядовци, които замества, както и че
не е подписвал документ с Ю. или другите баби и дядовци, че ще им пасе козите.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля Г.. Обичайна практика в малките населени
места е, хората отглеждащи животни /кози, овце, крави/ е да ги изкарват в общо
стадо на паша, като се редуват по посочения от свидетеля начин, а в случай, че
някой е стар, болен или по друга причина не може да излезе с животните – да
заплати на някой, който е съгласен да го замести.
Предвид
всички свидетелски показания, съдът приема, че при извършената проверка на
място не е установено действително жалбоподателя да е допуснал св. Е.Г. да
упражнява труд по трудово правоотношение, без да е подписан между тях трудов
договор. Очевидно е, че се касае до граждански договорни отношения между св. Е.Г.
***, имащи кози в селото /измежду които и Ю.П./ с уговорката, че всички
собственици на кози ще ги водят на паша по график, а в случай, че някой от
собствениците е в невъзможност да отиде с козите по график,
то той е бил заместван от Г., за което съответно Г. е получавал сумата от 10
лв. – т.е. касае се за сключен между тях устен договор за услуга.
Като
не е установено по един несъмнен и категоричен начин посоченото нарушение,
съдът приема, че издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-0000216 от 25.08.2016 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, с което
на ЗП Ю.Й.П. ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Й.П. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.
416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 414 ал.3 от КТ за нарушение по чл. 1 ал.2 от КТ
във връзка с чл. 62 ал.1 от КТ – затова, да е допуснал до работа като „пастир”
във фермата си за кози лицето Е.Г.Г. без отношенията между тях да са уредени
като трудово правоотношение – няма сключен трудов договор, двустранно подписан
в писмена форма.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: