Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 13.01. 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_438_ по описа на съда за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от ЕТ „А.”, ЕИК:*********, с адрес на управление: ***, представлявано от О.М.Д., против наказателно постановление №2016-0041285/ 30.09.2016г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към  ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите.

            Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с което му е наложено „наказание глоба 300 лв.”. В жалбата се твърди, че наложеното наказание е несправедливо, незаконосъобразно и необосновано и че констатациите на служителите на КЗП, отразени в констативния протокол и АУАН не отговарят на истината.

Сочи, че е бил повикан около месец след съставяне на констативния протокол в Ловеч, където жалбоподателят е бил накаран да подпише документи, като му е било заявено, че няма да има глоба, а само предупреждение. Жалбоподателят подписал и си тръгнал, като не му било връчено копие от подписаните то него документи и че няма АУАН.

Твърди, че в деня на проверката получил стока и всички стоки, изложени на рафта са били с цени, поставени непосредствено до тях и че стоките, на които не е посочена бройката в наказателното постановление са се намирали в кашони и стекове, но не са били изложени за продан.

Счита, че деянието с оглед липсата на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Според жалбоподателя, на първо място всички констатирани и описани в КП, АУАН и НП стоки били с продажни цени, но същите не са били поставени в непосредствена близост до тях, като не било посочено на какво точно разстояние са се намирали от стоките етикетите с продажните цени.

На второ място се сочи, че предлагането на процесните стоки не по установения начин, не води до съществено увреждане или застрашаване правата и законните интереси на потребителите – касаело се за обект  - лавка с редовна клиентела, наясно с цените в обекта, поради което самата санкция, макар и в минималния размер, се явява прекомерна и в разрез с нормата на чл. 27 от ЗАНН.

            Моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, а ако съдът счете, че е нарушил закона, моли съдът да измени НП в наказателната му част и да наложи справедливо наказание по преценка на съда и съобразно финансовите му възможности.

  За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

От ответника по жалбата е представено писмено становище, с което моли съда да остави без уважение като неоснователна жалбата и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Сочи се в писменото становище, че на 27.04.2016 г. е извършена проверка в обекта, стопанисван от търговеца. В обекта се предлагали за продажба стоки, без предварително поставени на видно място в непосредствена близост до тях продажни цени, с което е нарушен чл. 15, ал.1 от ЗЗП. По този начин е нарушено правото на информация на потребителя да разбере на каква цена се продават стоките, за да може да направи разумен избор при покупка.

Ответникът по жалбата изразява становище, че нарушението не е маловажен случай          , като при издаването му наказващият орган е направил преценка за обществената му опасност на деянието; че нарушението на чл. 15, ал.1 от ЗЗП е на формално извършване, като в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат. Твърди, че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславяща по–ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи.    

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 27.04.2016 г. служители на КЗП извършили проверка в обект – павилион в ***, стопанисван от търговеца, където се предлагали за консумация безалкохолни напитки, захарни и шоколадови изделия, ядки, тостери. Констатирано било, че се продават подробно описани в КП стоки без предварително поставени на видно място в непосредствена близост до тях продажни цени: вафли „Хипер” – около 20 бр., вафли „Арбанаси” – 3 броя, солети – три вида, чипсове, снаксове, желирани бонбони, пакетирани ядки: микс, царевица, семки, белени семки; натурални сокове „Queens”, напитка „Самърсби”, вафли „Чудо”, вафли „Варна”, натурални сокове „YIPPY”, шоколадови яйца, студен чай, безалкохолни напитки „Кактус”, бонбони „MIK MAKI”, близалки, кроасани, желирани бонбони.

Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол №2016 №К - 0216084, приложен към делото.

За констатираните нарушения бил съставен АУАН в присъствие на жалбоподателя. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, като написал възражение.

За нарушенията, констатирани с АУАН, директорът на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен е издал на 30.09.2016г. наказателно постановление против ЕТ „А.”, с което за нарушение по чл. 15, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

Фактите, описани в обстоятелствената част на наказателното постановление се установяват безспорно и непротиворечиво от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателствени средства и разпита на свидетелите И. и Н., чиито показания съдът кредитира като достоверни като непротиворечиви, незаинтересовани от изхода на делото, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства, приложени към преписката. 

АУАН е съставен от гл. инспектор в КЗП и видно от приложената заповед от 22.04.15г. на председателя на КЗП, актосъставителят е лице, което разполага с правомощие да съставя АУАН. 

И в АУАН и в НП са посочени както датата – 27.04.2016г., така и мястото на извършване на нарушението – ***, посочени са обстоятелствата, при които е осъществено. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Нарушението е описано ясно, което позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило.

 Фактическите констатации отразени в акта се потвърждават от събраните гласни и писмени доказателствени средства, като жалбоподателят не ангажира доказателства, които да обосноват извод, че отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.15 от ЗЗП задължава всеки търговец предварително да поставят на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.

Подробно са описани стоките, които са били без продажна цена. Съдът счита, че за пълното описание на нарушението не е необходимо да се конкретизира точния брой на всеки артикул, тъй като изискването на цитираната разпоредба на чл. 15 от ЗЗП е цената да е поставена на видно място в непосредственна близост до стоката, а не върху всяка бройка. 

По изложените съображения съдът приема, че фактическата обстановка, възприета в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление се установява по несъмнен и категоричен начин.

Нарушението е формално, доколкото не е предвиден в закона като елемент от състава настъпването на вредоносен резултат, поради което при липса на поставени цени в непосредствена близост до стоката на нейната продажна цена, констатирано по време на извършване на проверката от контролните органи, същото вече е осъществено.

Извършеното нарушение е правилно квалифицирано и  санкционирано на основание съответната за него правна норма. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 200 от ЗЗП, за нарушение на разпоредбите по чл. 15 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв.

На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния, предвиден в цитираната разпоредба размер – 300 лв., поради което няма възможност размерът на  имуществената санкция да бъде намален от съда.

Що се отнася до твърдението за наличието на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, съдът го намира за неоснователно. За да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е необходимо нарушението да е малозначително, с явна незначителна степен на обществена опасност.

Легалната дефиниция за „маловажен случай” е определена в чл. 93, т.9 от НК, според която такъв е този, при който извършеното, в случая административно нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от съответния вид. Съдът счита, че в случая не са налице смекчаващи вината обстоятелства, установени в хода на производството по налагане на административно наказание и в хода на съдебното производство, които да обуславят по – ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение.    

Обществените отношения, свързани с търговията на стоки, в случая хранителни, регулирани от Закона за защита на потребителите са от изключителна важност.

В случая се касае за съществено накърняване правата на потребителите по чл.1, ал.2, т.1 от ЗЗП – правото им на информация за стоките и услугите с оглед вида и количеството на стоките и невъзможността на клиентите да установят цената на всяка една стока.

Съдът споделя аргументите на ответника по жалбата, че обектът се намира в непосредствена близост до училище, което предполага по – голямата част от клиентите да са деца – уязвима група потребители.

В тази връзка, с оглед на изложените съображения, аргументите от страна на жалбоподателя, свързани с факта, че липсват данни за предходни нарушения не са достатъчни, за да приеме че случаят е маловажен.

Като съобрази горното съдът счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

 

                                                                  РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2016-0041285/ 30.09.2016г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към  ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на от ЕТ „А.”, ЕИК:*********, с адрес на управление: ***, представлявано от О.М.Д., ЕГН********** – управител, е наложена на основание чл.200 от Закон за защита на потребителите имуществена санкция в размер на триста лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: