В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_444_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Д.С.С., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. А. А., срещу наказателно постановление №37/12.09.2016г. издадено от зам. кмета на Община Левски – административнонаказващ орган съгласно Заповед №1183/20.11.2015 г. на кмета на Община Левски.

Жалбата е бланкетна, като жалбоподателят счита, че издаденото срещу него наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 1200 лв., е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да отмени изцяло.

Постъпили са писмени бележки от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, в които навежда доводи, че административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението като повторно, доколкото НП №18/09.06.2016 г. е влязло в сила на 15.07.2016 г., а нарушението, извършено от жалбоподателя е на 12.07.2016 г., т.е. 3 дни преди да влезе в сила наказателното постановление. Счита, че следва наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от дата 25.07.2016 г. против жалбоподателя затова, че на 12.07.2016 г. в 01:15 часа в ***, като управител на „М.” нарушава нощната тишина и спокойствието на обитателите на жилищните сгради със силна музика след 23:00 часа в ***, находяща се ***, на ***, с което е нарушил чл.2, т.2 от Наредба №1 на ОбС – Левски.

За нарушенията, констатирани с АУАН, зам. кметът на Община Левски, на когото със заповед от кмета на Община - Левски е възложено да налага административни наказания, издал на 12.09.2016 г. наказателно постановление №37, с което за нарушение на чл. 2, т.2, от Наредба №1 на Община Левски, на основание чл. 44, ал.4 от Наредба №1 на Община Левски, на Д.С.С. е наложена административна санкция – глоба в размер на 1200 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетели.

От показанията на актосъставителя се установява, че актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на изготвена докладна записка от служители на РУ Левски, които са посетили мястото по подадения сигнал. Актът е съставен на 25.07.2016 г., в присъствие на жалбоподателя, предявен е и му е дадена възможност да напише възраженията си, като нарушението е извършено по – рано.

Свидетелите В.П. и В.С. са служители в РУ – Левски. Свидетелят П. сочи в показанията си, че с колегата си са изпълнявали служебните си задължения, когато са получили сигнал за нарушаване на нощната тишина. Посетили адреса, предупредили компанията, като след около 20 – 30 минути отново получили втори сигнал, че се нарушава нощната тишина от същото заведение и същите хора. Посетили отново адреса, след което изготвили докладна записка за нарушаване на нощната тишина.

Свидетелят С. няма конкретен спомен от извършеното нарушение.

Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и разпитаните свидетели, които дават добросъвестно показанията си, които са последователни, логични, непротиворечиви. Свидетелите са без родство, в този смисъл не са заинтересовани от изхода на делото.

Установено е, че на 12.07.2016 г. в 01:15 часа в *** жалбоподателят като управител на „М.” нарушава нощната тишина и спокойствието на обитателите на жилищните сгради със силна музика след 23:00 часа в ***, находяща се в ***.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен за нарушение на чл. 2, ал.2 от Наредба №1 на ОбС Левски, според която за осигуряване на спокойствието, труда, отдиха и опазване на живота на гражданите се забранява вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради от 14.00 до 16.00 часа през цялата година и от 22.00 до 6.00 часа за периода от 1 октомври до 31 март, а за периода от 1 април до 30 септември от 23.00 до 6.00 часа /в празнични и почивни дни до 8.00 ч /.

Тези факти са описани в съставения АУАН, но при издаване на наказателното постановление, отговорността на нарушителя е ангажирана за извършено нарушение при условията на повторност.

Съдът приема, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в АУАН не е отбелязано, че нарушението е извършено при условията на повторност.

Констатацията за повторност в съставения акт липсва, от което следва, че обвинението не е повдигнато в условията на повторност, т.е нарушението, което се вменява със съставения АУАН не съдържа обвинение за извършването му при повторност. В АУАН следва да се опишат фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като това обстоятелство е и повторността на административното нарушение.

Едва в издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление се сочи, че извършеното нарушение е повторно – извършено в срок от една година от наказването на лицето за същото по вид нарушение, като е посочено и наказателното постановление, по което е наложена санкция по чл. 44, ал.1, т.1 от Наредба №1 на ОбС Левски в размер на 400 лв.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 44, ал.4 от Наредба №1 на ОбС Левски – наложена му е глоба в размер на 1200 лв.

Дефиницията на „повторно нарушение” се съдържа в разпоредбата на чл. 44, ал.4 от цитираната наредба – нарушение, „извършено в едногодишен срок след като деецът е бил наказан за друго нарушение от същия вид”. В този случай глобата се увеличава в трикратен размер на първоначално наложената, но не по – висок от максимално предвидената стойност.

Съдът е изискал издаденото по отношение на жалбоподателя наказателно постановление, което е дало основание на наказващия орган да квалифицира нарушението като повторно.

Видно от НП №18/09.06.2016 г., издадено от зам. кмета на Община Левски, по отношение на Д.С.С. е наложена административна санкция – глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл.2, т.2 от Наредба №1 на Община Левски за нарушаване на нощната тишина и спокойствието на обитателите на жилищните сгради със силна музика. Административнонаказващият орган е извършил отбелязване, че НП е влязло в сила на 15.07.2016 г.

Както бе посочено, „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП за нарушение от същия вид.

В случая НП № 18/2016 г. е влязло в сила на 15.07.2016 г., а нарушението, предмет на това производство е извършено на 12.07.2016 г. , т.е. преди да влезе в сила първото наказателно постановление, с което е санкциониран жалбоподателят.

Административнонаказващият орган е длъжен да докаже по безспорен начин вмененото във вина на нарушителя административно нарушение, както и всички факти и обстоятелства на неговото извършване, включително и че е извършено повторно.

В приложената преписка обаче не се съдържат доказателства, че нарушението е извършено повторно. От изисканото и приложено наказателно постановление не може да се направи извод, че са налице всички съставомерни факти, обуславящи повторността на административното нарушение и съответно правилната квалификация на наложеното наказание.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37/12.09.2016 год., издадено от ЗАМ. КМЕТ на Община Левски, с което на Д.С.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 44, ал.4 от Наредба №1 на Община Левски е наложено административно наказание – глоба в размер на 1200 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: