Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 07.04. 2017
г.
Районен
съд – Левски, в съдебно заседание на _девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _В.Д._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.дело №_41_ по описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В РС – Левски е постъпила жалба,
подадена от С. В. С., ЕГН **********, в качеството на представител „***”АД,
ЕИК:203756873, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, обл. Плевен, ул.
„***” №*** срещу наказателното постановление №016/19.01.2017г., издадено от Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен.
Жалбоподателят счита, че издаденото против него наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Твърди, че на 24.10.2016 г. е извършена проверка в месодобивно предприятие
„***”, при която е съставен констативен протокол от същата дата, в който наред
с останалото, е констатирано, че не е представен договор с „***” ЕАД за
изкупуване на св. кожи, удостоверение и
регистрация по ЗВД на „***” ООД; не е представена регистрация на МПС, превозващи
кожи; не е представен договор с фирма „***”
ЕООД, като е съставено предписание да се
представи договор с фирма „***” ЕОД за изкупуване на свински кожи; да се
представи копие от удостоверение за регистрация по ЗВД на фирма „****” ООД; да
се представят копия от удостоверения за транспорт превозващи свинските кожи; да
се представи договор с фирма „***” ЕООД. Жалбоподателят възразява относно
констатацията в АУАН в която е прието, че „***” продава свински кожи – СЖП на фирма, която няма регистрация по ЗВД.
Сочи, че представляваната от него фирма предава
на „***” ЕООД въпросните СЖП, което предаване се извършвало въз основана
договор за превоз на товари в обект с регистрация по чл. 259, ал.1 от ЗВД с
рег. № BG1617052, като подчертава, че „***” не е собственик на въпросните СЖП,
а същите принадлежали на „***” ЕООД.
Сочи, че не се спори, че „***” ЕООД няма собствен обект, регистриран в
ОДБХ, но дружеството било наело такъв, видно от договор за наем на складово
помещение, поради което „***” ЕООД е доказало пред жалбоподателя, че изпълнява
разпоредбата на чл. 259, ал. 2 от ЗВД и че предаването на СЖП е
законосъобразно.
Счита за недопустимо и незаконосъобразно изменение на квалификацията на
нарушението – че в АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 275, ал.1
от ЗВД, във вр. с чл. 449б, ал.1 и 2 от ЗВД, докато в НП било посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 275, ал.1, във вр. с чл. 449б, ал.2 от ЗВД.
Твърди че, на 27.102016 г. с Констативен протокол е отразен резултатът от
извършването на нова проверка с цел изпълнение на предписанието от 24.10.2016
г., като е прието, че предписанието е изпълнено.
Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.
За административнонаказващия орган не се явява представител. Представя се писмено
становище, с което ответникът оспорва изцяло подадената жалба срещу обжалваното
наказателно постановление, като счита, че е неоснователно твърдението на
жалбоподателя. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 259, ал.1 и ал.2
от ЗВД, обезвреждане и съхранение СЖП се извършва в обекти, регистрирани в ОБДХ
и че представянето на договор за наем на складово помещение сключен между „***”
ООД и „***” ЕООД не означава, че същото е преминало процедурата по чл. 262 от ЗВД, че отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания, че притежава удостоверение за регистрация,
съгласно което може да осъществява дейностите по чл. 259, ал.1 и ал.2 от ЗВД.
По отношение възражението на жалбоподателя, че се тълкуват неправилно
разпоредбите на чл. 275, ал.1 от ЗВД от страна на инспекторите, ответникът
счита, че лицата следва да предават в обекти по чл. 259, ал.1 или 2, като
законодателят е посочил, че СЖП се предават на обекти, регистрирани по чл. 259,
ал.1 и ал.2, но не упоменат начинът, по който става това предаване. В случая
инспекторите били установили, че въпросните СЖП се предават във фирмата чрез
продажбата им, но не това е същината на проблема, а в това, че фирма „***” не е
регистрирана в съответна ОДБХ като обект по чл. 259, ал.1 и ал.2. от ЗВД.
Счита, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, както и че
нарушението е осъществено от обективна и субективна страна.
Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следа да бъде
разгледана. Разгледана по същество същата се явява основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение от 26.10.20146г.
против жалбоподателя, за това, че на 24.10.2016 при извършена проверка с
констативен протокол от 24.10.2016 г. в кланица „***” гр. Левски, м-т „***” се
установило, че кланицата продава свински кожи – СЖП – кат. 3 с търговски
документ на фирма „***” ЕООД, собственост на В. Н. В., която няма регистрация
по Закона за ветеринарномедицинска дейност, с което е нарушен чл. 275, ал.1 от
ЗВД.
Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 275, ал.1, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, във вр. с чл. 449б, ал.1, 2 от ЗВД, както и че
нарушението е извършено за първи път.
Жалбоподателят при съставяне на АУАН е
възразил, че търговецът, на който се предават кожите – фирма „Пелмекс” ЕООД е
предоставил копие от договор за наем на складово помещение с „***” ООД, поради
което намира съставения акт за незаконосъобразен и несъстоятелен.
Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено наказателното
постановление, с което за нарушението, констатирано с АУАН е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 449б, ал.2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Представено е предписание №0000354 от 24.10.2016 г., съставено от
контролните органи със задължителни указания към жалбоподателя да бъдат представени договор с фирма „***” ЕАД за
изкупуване на св. кожи, копие от удостоверение за регистрация по ЗВД на фирма „***”
ООД; копие от удостоверение за регистрация по ЗВД на фирма „***” ООД; копия от
удостоверения за транспорт, превозващ св. кожи; договор с фирма „***” ЕООД,
като за изпълнение на предписанието е даден срок до 27.10.2016 г.
С констативен протокол 0025219 от 24.10.2016 г. е констатирано, че не са
представени договор с „***” ЕАД за изкупуване на св. кожи, удостоверение за
регистрация по ЗВД на „***” ООД; не е представена регистрация на МПС,
превозващи св. кожи, не е представен договор с фирма „***” ЕООД, поради което и
съставено предписание №0000354 за липсващите документи, както и АУАН от
26.10.2016 г.
С констативен протокол №0025221 от 27.10.2016 г. е извършена проверка за
изпълнение на предписание №0000354/24.10.2016 г., при която е констатирано, че
са представени липсващите документи и предписанието е изпълнено.
За изясняване на фактическите
обстоятелства по делото са разпитани актосъставителят Х. и свидетелят К..
Според актосъставителя това, че е представен договор на „***” за наето
помещение, не означава, че кожите отиват в това предприятие.
Установява се от показанията на св. К., че са получили жалба и въз основа
на нея е извършена проверка на кланицата. След съставения протокол е направено
предписанието, впоследствие и АУАН, като предписанията са изпълнени. Според
свидетеля нарушението е, че дейността, която извършва фирмата – добиване на
СЖП, трета категория, трябва да бъдат продавани на регистрирани предприятия, и
в случая не е представено такова удостоверение за въпросната фирма.
Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, физическите и юридическите лица, в резултат на чиято дейност
се получават странични животински продукти, са длъжни да ги предават в обекти
по чл. 259, ал.
1 или 2 и инсталации по чл. 259а, ал.
1 с изключение на случаите по Наредба № 22
от 2006 г. за условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти
и на продукти, получени от тях, и на специфичнорискови материали
извън обектите, регистрирани в РВМС.
Санкционната
разпоредба на чл. 449б от ЗВД гласи, че собственик, съответно ползвател на
обект, в който се получават странични животински продукти, който не изпълни задължението
си по чл. 275, ал.1, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а когато нарушението
по е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена
санкция от 500 до 1000 лв.
Съдът намира, че при съставяне на акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като и АУАН и ЗАНН
трябва да съдържат освен описание на нарушението, така и датата и мястото, където е извършено.
В акта
за установяване на административно нарушение не е посочена датата на извършване
на нарушението, което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т.3
от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението не e отразена и в издаденото
наказателно постановление, което пък е нарушение на императивната разпоредба на
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Освен
като императивно изискване на закона, датата има значение за сроковете за
съставяне на АУАН, както и за издаване на наказателното постановление, а
мястото на извършване на нарушението определя териториалната компетентност на
актосъставителя и административно наказващия орган, както и компетентния
наказателен съд, на който е подсъдно делото. АУАН и НП следва да отговарят на
установени от ЗАНН реквизити, и при стриктно спазване на процесуалните правила
за производството.
Датата
на извършване на нарушението има съществено значение както с оглед възможността
на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Нарушението винаги има конкретна дата, на която
се извършва. Посоченото нарушение е съществено и не може да се преодолее по
реда на чл. 53 от ЗАНН, тъй като е
опорочено установяване датата на извършване на нарушението, поради което и не
би могло да се санира в последващ стадий на производството, а съставлява
формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление.
Липсата
на дата на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, което води до незаконосъобразност на
НП. Липсата на реквизитите нарушава правото на защита привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Посочените нарушения са значими,
тъй като тъй като пряко засягат съществени елементи от обективната страна на
административното нарушение, поради което съставляват предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са пречка за издаване на законосъобразно
наказателно постановление, довели до неговата отмяна без да се обсъждат
доводите на страните по същество на спора
Посочените несъответствия препятстват
санкционираното лице да разбере какво точно е нарушението, което му е вменено
във вина. С това е накърнено правото на защита на жалбоподателя и е допуснато
нарушение на процесуалните правила в производството по издаването на
наказателното постановление. Допуснатото нарушение е от категорията на
съществените, което обуславя отмяната на наказателното постановление на
самостоятелно основание.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
постановление №016/19.01.2017г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с
което на ***, АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.В. С., ЕГН **********, за
нарушение на чл.275, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на
основание чл.449б, ал.2 от ЗВД, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: