В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _тринадесети април_ две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_56_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Р.С.А. ***, ЕГН**********, против НП №16/21.11.2016г. на директора на РДПБЗН - Плевен.

Р.А. твърди в жалбата, че на 13.02.2017 г. му е връчено обжалваното наказателно постановление, с което са му наложени осем броя наказания глоба, всяко от които е в размер по 1000 лв.

Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №15/11.11.2016 г., в който се твърдяло, че на 08.09.2016 г. за първото нарушение и на 01.11.2016 г. за останалите седем нарушения е поставил стикери, всеки съдържащ информация „обслужил пожарогасител Р.А.” и положен негов подпис, като се твърдяло, че с тези си действия е нарушил разпоредбата на чл. 129, ал.3 от ЗМВР за всяко от деянията. С обжалваното наказателно постановление отговорността му била ангажирана съгласно чл. 261, ал.1 от ЗМВР.

Счита, че актът за установяване на нарушение и обжалваното НП са съставени в противоречие със закона и поради тази причина както самият акт, така и издаденото на негова основа наказателното постановление се явяват незаконосъобразни.

Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание. Лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Пледира наказателното постановление като незаконосъобразно да бъде отменено.

За административно-наказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като наказателното постановление следва да бъде отменено.

В обясненията, дадени в хода на съдебното следствие жалбоподателят заявява, че успешно е положил изпит след завършен курс за сервизно обслужване на возими и носими пожарогасители. Постигнал е съгласие с Й. К. - пълномощник на фирмата, регистрирана на дядо му да подаде заявление пред органите за извършване на дейност по сервизно обслужване на пожарогасители и като правоспособно лице със сертификат да бъде вписан жалбоподателят. След получаване на разрешение жалбоподателят започнал работа през 2013 г. През октомври м. 2016 г. била извършена проверка от противопожарна безопасност. На 11.11.2016 г. отново го посетили и му съставили акт, че е извършвал дейност без разрешение. Тогава бил уведомен, че титулярът на фирмата Й. К. бил починал през лятото, като заявява, че той не познавал титуляра. Жалбоподателят проверил в регистъра Булстат дали това е вярно, като при извършената проверка се оказало, че фирмата е действаща, като лицензът също бил валиден. Твърди, че научил за смъртта на собственика на фирмата при съставяне на акта.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на 11.11.2016 г. АУАН против жалбоподателя за това, че на 08.09.2016 г. е извършил дейност по чл. 129, ал.2, т.4 от ЗМВР без разрешение: техническо обслужване на прахов пожарогасител. Отбелязано е, че нарушението е констатирано при извършена проверка на ЕТ *** - търговец, получил разрешение за осъществяване на дейност по чл. 129, ал.2, т.4 от ЗМВР „сервизно обслужване на противопожарни уреди”, представлявано от Й. И. К., на 24.10.2016 г. Констатирано е, че лицето Й. И. К. е починало на 20.07.2016 г., което се установявало от смъртен акт, издаден от гр. Левски, съгласно писмо от 07.11.2016 г. от ТД на НАП – Велико Търново, ЕТ „*** е с прекратена регистрация от 21.07.2016 г. поради смърт на физическото лице.

В акта за установяване на административни нарушения са описани още седем нарушения, извършени на 01.11.2016 г., констатирани на 11.11.2016 г., за извършена дейност по чл. 129, т.4 от ЗМВР без разрешение – техническо обслужване на пожарогасители.

За нарушенията, констатирани с АУАН, административнонаказващият орган е издал на 21.11.2016г. наказателно постановление против жалбоподателя, с което за извършените нарушенията е наложил на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР съответните наказания - глоба по 1000 лв. за всяко едно от нарушенията.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Г., Т. и С..

От показанията на свидетеля Г. – служител в РД „Пожарна безопасност и защита на населението – Плевен, се установява, че с колеги са извършили проверка по график на търговец, получил разрешение за осъществяване на дейност по пожарна безопасност, поддържане на противопожарни уреди. В резултат на проверката констатирали извършени административни нарушения от страна на търговеца. В тази връзка извършили справка в БДС, при която са констатирали, че лицето е починало през м. юли 2016 г. Изискали информация от НАП за състоянието на фирмата, откъдето получили отговор, че фирмата е с прекратена регистрация поради смърт на физическото лице. В тази връзка е разпоредено извършване на допълнителна проверка за установяване на лице, извършвало дейност по чл. 129 от ЗМВР без издадено разрешение, като за констатираното е съставен акт. Установява се от показанията на свидетеля, че проверката в БДС е извършена в гр. Плевен, в системата на МВР. Извършили са и справка в Търговския регистър, според която статусът на фирмата е действащ. При направеното запитване в Агенцията по вписване, същите отговорили, че не променят статуса на фирмата дори и при смърт на физически лица, нямало кой да ги уведоми.

Според свидетеля докато е бил жив Й. К., жалбоподателят А. е извършвал дейността законно.

Свидетелят Т. – също служител в РДПБЗН заявява, че съгласно утвърден график от директора на Регионалната дирекция е извършена проверка на фирмата, която зарежда пожарогасители. В хода на проверката били проверени състоянието, оборудването на фирмата. В хода на проверката били констатирани някои несъответствия. На 11.11.2016 г. е съставен АУАН за това, че жалбоподателят не е имал разрешение да извършва тази дейност, тъй като собственикът на фирмата е починал и фирмата не е действаща. Самият свидетел разбрал от колегата си, че собственикът на фирмата е починал. В този ден са съобщили и на жалбоподателя.

Твърди, че ако титулярът на фирмата не е бил починал, Р.А. е имал право да извършва тази дейност –включен е в списъка като работник, има изкаран курс, което му позволява да извършва дейността.

Според свидетелката С. – служител в РДПБЗН, при извършена периодична проверка ЕТ „***” е констатирано несъответствие на дейността с нормативните изисквания. Щели са да съставят АУАН, при което нейният колега е извършил проверка в БДС и се констатирало, че представляващият фирмата е починал. Изготвено е било писмо до НАП, в резултат на което получили отговор, че лицето е починало. Извършена била нова проверка, при която е установено, че лицето Р.А. е извършвало обслужване на пожарогасители, което е удостоверено с вписвания в дневник и изготвени и предоставени на собствениците на противопожарните уреди протоколи. Според свидетелката решението за отнемане на разрешението е от 07.11., но лицето е починало около 6 месеца преди това. Проверяващите не е имало как да установят, че лицето е починало. И според тази свидетелка до смъртта на собственика Р.А. е имал право да извършва тази дейност. А. е наказан, че извършва дейност след смъртта на титуляра. Съставен е акт на лице, което няма издадено разрешение.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. Същите са изпълнявали служебните си задължения, дават добросъвестно показанията си, които са последователни, логични, непротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и с писмените доказателства.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган при спазване на материалния и процесуален закон.

Установи се, че Йордан Костадинов е регистрирал своя фирма, като е упълномощил своя внук да го представлява, видно от представеното нотариално заверено пълномощно от дата 21.02.2011 г. от нотариус С. Л.. Пълномощникът Д. Й. и жалбоподателят се уговорили чрез фирмата, чийто пълномощник е Й., с лиценза на жалбоподателя да извърша дейност по чл. 129, ал.3 от ЗМВР в помещение, собственост на жалбоподателя. Р.А. е извършвал дейността до извършването на проверка от страна на служителите на наказващия орган на търговеца, на чието име е издадено разрешението. При извършената проверка проверяващите са констатирали нередности във воденето на документацията на търговеца. По повод на тези нарушения е извършена проверка в НАП, при която им е станал известен фактът, че собственикът на ЕТ е починал през юли 2016 г. В тази връзка е административнонаказващият орган е издал заповед за извършване на проверка на 11.11.2016 г., при която е съставен АУН на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН гласи, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава обществения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административнонаказателната отговорност е лична, а административнонаказващият орган издава НП след като установи, че деянието е извършено от нарушителя. За издаването на АУАН и НП е необходимо по безспорен начин да е установено нарушението и неговия автор.

В хода на съдебното производство не се доказа наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя Р.А., като в това производство наличието на виновно поведение подлежи на доказване от страна на административнонаказващия орган, а не се презюмира.

В конкретния случай съдът приема, че нарушението не е извършено виновно от нарушителя, който не е имал съзнанието, че собственикът на ЕТ е починал.

Установи се и от обясненията на жалбоподателя и от показанията на разпитаните свидетели, че жалбоподателят е научил за смъртта на собственика на фирмата на 11.11.2016 г. – в деня, когато против него е съставен актът за установяване на административно нарушение.

Наред с това от представените писмени доказателства е видно, че решението за отнемане разрешението на ЕТ „***” за осъществяване на дейности по реда на чл. 129, ал.2, т.4 от ЗМВР за извършване на „сервизно обслужване на противопожарни уреди” е издадено на 07.11.2016 г., т.е. след датата на извършване на твърдените от административнонаказващия орган нарушения – 08.09.2016 и 01.11.2016 г., като до отнемането му разрешението е валидно и действащо.

От разпита на свидетелите се установи, че АУАН е издаден затова, че жалбоподателят извършва дейност след смъртта на титуляра, т.е. свързват съставянето на акта със смъртта на собственика на ЕТ. Свидетелите приемат, че до смъртта на ЕТ жалбоподателят законно е извършвал дейността, като след смъртта на търговеца същата се явява извършвана без разрешение.

Предвид изложеното, като съобрази, че и самите свидетели в показанията си твърдят, че в Търговския регистър статусът на фирмата е действащ, че липсва знание за смъртта на собственика на ЕТ, а оттам и виновно поведение от страна на жалбоподателя, съдът счита, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №16/21.11.2016г. на ВПД директор на РДПБЗН - Плевен, с което на Р.С.А., ЕГН**********,***, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА; на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА; на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА; на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, на основание чл.261, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: