Мотиви по НОХД 30/2017 г.

Срещу подсъдимия И.Е.Е. e повдигнато и предявено обвинение за това, че на 04.08.2013 г. в гр.Л., пред клуб на ДПС, по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на М.С.Й., изразяваща се в травматична загуба на четвърти долен ляв зъб, луксация на част от коронките на първи и втори горни леви зъби и отчупване на малка част от режещия зъб на коронките им, разкъсно-контузна рана по кожата на горната устна, с която е причинено разстройство на здравето временно и неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи административно наказание на основание чл. 78а от НК към предвидения в закона минимум.

В първото по делото съдебно заседание, преди откриване на съдебното следствие, в качеството на граждански ищец и частен обвинител е конституиран пострадалия в резултат на престъплението – М.С.Й.. Процесуалният представител на същия поддържа обвинението и е солидарен с искането на прокурора.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимия е изразил съгласие с предложеното от прокурора.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

И.Е.Е. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, без образование – неграмотен, безработен, неосъждан, ЕГН **********,

През месец август 2013 г. св. М.С.Й. *** работел като домакин в клуба на ДПС в гр. Л. На 04.08.2013 г., след приключване на работа, Й. останал в клуба с няколко свои познати. Известно време след това там пристигнал подсъдимият Е., който бил във видимо нетрезво състояние. Той започнал да вика и да отправя обиди към присъстващите, поради което Й. му направил забележка, след което излязъл от клуба. Е. го последвал и продължил да го обижда, а след като се приближил до него и го нападнал. Последвало сбиване, в резултат на което Е. ударил Й. в областта на лицето с лопата. От силната болка Й. паднал на земята. Като се посъвзел разбрал, че има избит зъб, както и други наранявания в областта на устата. По-късно подал жалба в полицията в гр. Л.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице и от събраните на досъдебното производство писмени доказателства.

От заключението на вещото лице се установява, че в резултат на насения удар с твърд тъп предмет на Й. е било причинено избиване на четвърти долен ляв зъб, разклащане на първи и втори горни леви зъби и отчупване на малка част от режещия ръб на коронките им. Причинена му е разкъсно-контузна рана по кожата на горната устна и масивен оток на лицето в ляво. Установява се, че причинените увреждания е възможно да бъдат причинени по начина установен по делото. В резултат на уврежданията на Й. е причинане травматична загуба на четвърти долен ляв зъб, довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, а другите увреждания /разклащане на останалите зъби, отчупването на част от коронките им, както и разкъсно-контузната рана и отокът на бузата/ представляват разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. От заключението на вещото лице се установява, че избития долен зъб няма опонент на горната челюст, поради което не е бил функционално годен преди неговото избиване.

Подсъдимият не е бил предизвикан по какъвто и да било начин от пострадалия. Видно от данните по делото е, че подсъдимия е бил в нетрезво състояние, а нападението е предшествано от викове и обиди, т.е. действията на Е. са изцяло по хулигански подбуди, тъй като същия с действията си е демонстрирал явно незачитане на правата на личността. Между деянието и вредоносния резултат е налице причинно-следствена връзка.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, който се извежда от механизма на извършване на деянието и пряката насоченост на удара към лицето, което неминуемо води до причиняване на реализирания вредоносен резултат, което сочи и на желание у подсъдимия да го причини.

Предвид изложеното, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 във връзка с чл. 130 ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

Тъй като подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, няма причинени имуществени вреди и наказанието, което е предвидено за престъплението, за което му е повдигнато обвинение е до три години, съдът е приел, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК, освободил го е от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание.

При определяне размера на наказанието, съдът е преценил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият не е осъждан, по време на досъдебното производство е оказал съдействие за разкриване на обективната истина. По делото не е установено наличието на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства. При това положение, съдът е приел, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено минималното предвидено в закона наказание и го е осъдил на глоба в размер на 1000 лв.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

В наказателния процес е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за причинените на пострадалия неимуществени вреди, в резултат на претърпените болки и страдания от нанесените му телесни увреждания общо за сумата от 10000 лв., като пострадалия е конституиран в качеството му на граждански ищец, а подсъдимия е конституиран в качеството му на граждански ответник.

Съдът, съобразявайки вида на телесните увреждания, интензитета и периода на търпените болки и страдания, и предвид трайната съдебна практика, е приел, че по справедливост за репариране на причинените неимуществени вреди на пострадалия е достатъчна сумата от 2000 лв. (от които сумата от 1000лв. – обезщетение за претърпените болки и страдания от избит четвърти долен ляв зъб; сумата от 400 лв. – обезщетение за претърпените болки и страдания от луксацията и отчупването на малка част от коронката на първи горен ляв зъб; сумата от 400 лв. – обезщетение за претърпените болки и страдания от луксацията и отчупването на малка част от коронката на втори горен ляв зъб и сумата от 200 лв. – обезщетение за претърпените болки и страдания от разкъсно-контузната рана по кожата на горната устна), поради което е уважил иска за тази сума, като за разликата над нея, до предявената сума общо в размер на 10 000 лв. - е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.

Присъдена е и законната лихва върху главницата от 2000 лв., считано от датата на увреждането – 04.08.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати д.т. върху уважения размер на гр. иск, както и да заплати на гр. ищец направените от него деловодни разноски в размер на 600 лв. – заплатени като възнаграждение на един адвокат.

По делото са направени деловодни разноски общо в размер на 155 лв. /от които 70 лв. от РС Левски и 85 лв. по време на досъдебното производство от ОД на МВР/ и предвид изхода на делото подсъдимият е осъден да ги заплати.

Воден от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: