МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №77/2017г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението срещу Д.А.А., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е по чл. 343в, ал.2 от НК, за това, че на 27.02.2017г., около 16.20 часа, в с.Градище, обл.Плевен, ул.”Альоша”, пред дом №9, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление №16-0293-000026/19.02.2016г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, влязло в законна сила на 05.07.2016г., управлявал МПС лек автомобил „***” с рег. №***, без свидетелство за управление на МПС.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло обвинителния акт срещу подсъдимия А.. Счита, че в хода на проведеното бързо производство са събрани категорични доказателства относно извършеното на 27.02.2017г. престъпление. Намира за установени са белезите, описващи обективната и субективната страна на престъплението, предвид реда на разглеждане на настоящото дело. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер под средата на предвиденото от законодателя наказание. Предвид предходните осъждания на подсъдимия, че не може да бъде наложено друг вид наказание.

Подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник адв. С. счита, че следва да бъде признат подзащитният му за виновен, като моли съда да при определян размера на наказанието вземе предвид не само смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, но вземе предвид и тежкото семейно положение, баща е на многодетно семейство, както и по – ниската степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, предвид обстоятелството, че същият е неправоспособен водач поради отнемане на контролните точки. Моли да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и съдът определи наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, като счита, че така определеното наказание би изиграло своята превантивна, генерална и специална превенция и би съответствало на деянието и дееца. Определеното наказание от съда следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20344/23.10.2013г. на началник Сектор пътна полиция при ОДМВР - Плевен, свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия А. било отнето поради отнемане на всички контролни точки.

С наказателно постановление №16-0293-000026/19.02.2016 година на началник РУ Левски, подсъдимият бил наказан по административен ред за това, че на 07.02.2016 г. н 10:35 часа в гр. Левски, обл. Плевен, управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление. Наказателното постановление влязло в сила на 05.07.2016 г.

На 27.02.2017 г., в с.Градище, обл.Плевен, подсъдимият, като неправоспособен, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с горепосоченото наказателно постановление, управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. №***. На същата дата, около 16:20 часа при движение в с. Градище, обл.Плевен, по ул. „Альоша”, пред дом №9, автомобилът управляван от подсъдимия бил спрян за проверка от свидетелите В.Н.С. и М.К.М. ***.

При извършената проверка било установено, че подсъдимият А. е неправоспособен водач. За така констатираните нарушения св. В.С. съставил АУАН на подсъдимия, на който св. М.М. бил свидетел. Подсъдимият А. подписал АУАН без възражения.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.1 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

По отношение на подсъдимия А. СУМПС било отнето със заповед на началник сектор ПП при ОДМВР ПЛевен. Разпоредбата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП, гласи, че водач, на който са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343в, ал.2 от НК. Установено е, че на 27.02.2017 г. в с. Градище, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление 16-0293-000026/19.02.2016 г., влязло в законна сила на 05.07.2016 г. на началник РУ Левски, подсъдимият е управлявал МПС без свидетелство за управление.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия А.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият А., видно от приложената справка за съдимост е осъждан.

Установено е, че от престъплението няма настъпили имуществени вреди.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази, че той е съдействал изцяло за разкриване на обективната истина. Подсъдимият е с добро процесуално поведение, тежко семейно положение, баща е на многодетно семейство. Като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в предвидения от закона минимум, а именно в размер на три месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на изтърпяване.

Предвид на изложените мотиви следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, поради което съдът не налага по – лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: