Мотиви по НОХД 164/2017 г.

Срещу подсъдимия Д.Г.Т. е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от 14.04.2017 г. до 15.04.2017 г. в гр.Л., община Л., област П., при условията на продължавано престъпление, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, както следва:

1. На 14.04.2017 г. в гр.Л., на кръстовището на ул.***** и ул.*****, управлявал МПС – лек автомобил *****, собственост на Р.Х.В. от гр.Л., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 4,2 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 208/19.04.2017 г. по описа на ЦСМП-Плевен.

2. На 15.04.2017 г. в гр.Л., на кръстовището на ул.*** и ул.***, управлявал МПС – лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на Р.Х.В. от гр.Л., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,83 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство ***** с фабричен номер ***** – престъпление по чл.343б, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода около средния размер на предвиденото в закона наказание, както и да го лиши от правото да управлява МПС за срок от две години.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното. Моли съда да не му налага ефективно наказание лишаване от свобода.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Д.Г.Т. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, със средно специално образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

На 14.04.2017 г. в РУ на МВР Левски постъпил сигнал за ПТП в гр. Л.. Служителите от районното управление – Д.П. и В.Х. посетили местопроизшествието и го запазили до пристигането на служители на пътна полиция. След като пристигнали и служителите на пътна полиция при ОДМВР Плевен – Ц.Ц. и Ц.В. било установено, че водачите участвали в ПТП са подсъдимия и св. К.Г.. При установяване на фактическата обстановка и причините за възникване на ПТП-то, служителите на пътна полиция установили, че подсъдимият бил управлявал лек автомобил *******, собственост на Р.Х.В, като на кръстовището на ул.***** и ул. ***** изгубил управление над автомобила, в резултат на което възникнало ПТП с управляван от св. Г. автомобил *****. Водачите на двата автомобила – участвали в ПТП-то, били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство и било установено, че св.Г. не е употребил алкохол, а подсъдимия е управлявал автомобила след употреба на алкохол, като техническото средство отчело наличие на 4,28 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване и видно от заключението на химическата експертиза е, че наличието на алкохол в кръвта на водача е 4,2 промила.

Вечерта на 15.04.2017 г. в гр. Л. подсъдимия отново управлявал автомобила посочен по-горе. Той бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Левски - свидетелите П.П. и С.С., който след като изпробвали водача с техническо средство установили, че той отново управлява автомобила след употреба на алкохол, тъй като техническото средство отчело 2,83 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, но по делото няма данни същия да е дал кръвна проба за изследване, поради което следва да се приеме показанието на техническото средство.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените писмени доказателства.

Налице са две деяния, които осъществяват един и същи престъпен състав, извършени са през непродължителен период от време, при сходна фактическа обстановка, при еднородна форма на вината, поради което съдът приема, че се касае до едно продължавано престъпление при условията на чл. 26 ал.1 от НК.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343б, ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, прави пълни признания, съжалява и се разкайва за стореното. От друга страна видно от фактическата обстановка е, че подсъдимият е проявил упоритост при извършване на престъплението, тъй като извършвайки деянието на 14.04.2017 г., въпреки предупреждението на контролните органи при установяване на изключително високата концентрация на алкохол в кръвта и въпреки настъпилото ПТП в резултат на това, че е загубил управление на автомобила под влияние на алкохола, на следващия ден, отново се е качил в автомобил /очевидно без напълно да се е възстановил от предходната употреба на алкохол/ и по този начин е представлявал реална опасност както за себе си, така и за околните при евентуално ново неовладяване на автомобила.

При това положение, съдът счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода към средния размер на предвиденото в закона за този вид престъпление, като се приложи разпоредбата на чл. 54 ал.1 от НК.

Подсъдимият е осъждан, но след настъпилата реабилитация за наложеното наказание „лишаване от свобода” не е осъждан на лишаване от свобода и по отношение на него, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез приложение института на условното осъжданe, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл.67, ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи за условно осъдения на служител от РУ гр.Левски, отговарящ за района по местоживеенето му.

Съдът е наложил и предвиденото за този вид престъпление наказание глоба, като е определил размер на същото от 700 лева – отново към средния размер – по изложените по-горе съображения.

По отношение на подсъдимия е приложена и разпоредбата на чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК като същия е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година. Съдът приема, че този период от време ще е достатъчен, за да осъзнае подсъдимия, че е недопустимо управлението на МПС след употреба на алкохол.

Тъй като свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е отнето на 17.04.2017 г. – видно от представения по досъдебното производство АУАН, съдът на основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което Т. е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 17.04.2017 г.

По делото не са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: