МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №182/2017г. по
описа на РС гр. Левски
Обвинението срещу И.Р.Ш., роден на ***г***, с постоянен и настоящ
адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********, е по чл. 343в, ал.3, във вр. с ал.1, за
това, че на
03.05.2017 г., в с.Малчика, обл.Плевен, около 11.20 часа, по ул. „Васил
Левски”, управлява МПС – лек автомобил „***”, с рег. №***, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
СУМПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№17-0938-000355 на началник Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, връчена на
13.03.2017г. и влязла в законна сила на 28.03.2017г.
Представителят на РП гр.
Левски поддържа изцяло обвинителния акт срещу
подсъдимия Ш.. Счита, че в хода на проведеното досъдебно производство са
събрани в пълен обем всички необходими доказателства, установяващи по
категоричен начин реализираното от страна н аподсъдимия престъпление по чл.
343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Намира
за установена по несъмнен и категоричен начин обективната и субективната страна
на престъплението. Твърди, че подсъдимият е бил с ясното съзнание, че не може
да управлява МПС след като има издадена Заповед за прилагане на административна
мярка. Моли съда да признае подсъдимият Ш. за виновен, като му наложи наказание
лишаване от свобода, като приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода,
в чийто изпитателен срок е извършено настоящото деяние. В случай, че съдът при
определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл.55 от НК, моли съда да
наложи наказание пробация за срок не по - малко от две години и наложи и
предвиденото наказание глоба.
Подсъдимият се явява лично. Заявява,
че не е трябвало да управлява, но се наложило.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото
писмени доказателства е, че подсъдимият бил правоспособен водач на МПС.
Притежавал свидетелство за управление на МПС №28521433.
На 16.02.2017 г. на подсъдимия бил съставен АУАН бл.№998106
затова, че управлявал лек автомобил под въздействие на наркотични вещества.В
тази връзка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б.Б от ЗДвП на началник сектор към ОДМВР Плевен с-р
Пътна полиция – Плевен от 16.02.2017 г. на подсъдимия и била наложена санкция по
чл. 171, т.1 б.Б – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС н
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта била връчена лично на подсъдимия на 13.02.2017 г. и влязла в законна
сила на 28.03.2017 г.
На това основание от 28.03.2017 г.
подсъдимият Ш. се намирал в срока за изтърпяване на принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на
водач, до решаване на въпроса за отговорността.
На 03.05.2017 г. подсъдимият управлявал лек автомобил „***”,
собственост на Я. Н. К. от с. Малчика в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС,
наложена със заповедта.
Около 11.20 часа управляваният от обвиняемия автомобил бил забелязан от свидетелите В.С. и Д.Д. ***.
Подсъдимият Ш. бил спрян за извършване на проверка, при която
полицейските служители установили самоличността на подсъдимия. При извършената
справка с ОДЧ Левски било установено, че подсъдимият е с иззето свидетелство за
управление на МПС.
За така констатираните нарушения на подсъдимият Ш. бил
съставил АУАН, който подписал без възражения.
В проведеното съдебно заседание в качеството на свидетели са
разпитани полицейските служители В.Н.С. и Д.П.Д.. Установява се от показанията
им, че свидетелите са изпълнявали служебните си задължения. При обход в
с.Малчика забелязали автомобил управляван от подсъдимия И.Ш.. Свидетелят С.
спрял водача на автомобила за проверка, при която констатирал, че същият е
неправоспособен. Съставил АУАН за констатираното нарушение, на който акт
свидетел станал свидетелят Д.Д.. Актът бил връчен на подсъдимия, който подписал
без възражение.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
събраните по бързото производство писмени доказателства и гласните
доказателствени средства.
Съдът приема с оглед на събраните по
делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
С оглед на събраните безспорни и
непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.343в, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК. Установено е, че на 03.05.2017 г. подсъдимият е
управлявал МПС – лек автомобил в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка на началник сектор пътна полиция при ОДМВР
Плевен, връчена му на 13.03.2017 г. и влязла в законна сила на 28.03.2017 г.
Престъплението по чл. 343в, ал.3 НК е формално, като за
неговата съставомерност е необходимо и достатъчно единствено управлението на МПС
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС. Не е необходимо да са
настъпили други общественоопасни последици.
Налице е извършено деяние. Деянието е
извършено от подсъдимия Ш.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк
умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че управлява в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС.
Установено е, че от престъплението няма настъпили имуществени вреди.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази, предишните му осъждания,
както и че той е съдействал изцяло за разкриване на обективната истина.
Подсъдимият е с добро процесуално поведение. Като взе предвид обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, съдът
счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия следва да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и да бъде наложено наказание
пробация, при следните пробационни мерки :
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител - два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години.
Предвид на изложените мотиви следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, поради което съдът не налага по – лекото наказание
глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: