гр. Левски, _29.12._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _осемнадесети
декември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _449_ по описа за _2017_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от управителя на ***** със седалище и адрес на управление – ***** против НП № 2017-0044471/04.10.2017
г. издадено от Директора на РД за областите Г., В.Т., Р., Л. и П. със седалище
гр.Р. към *****, с която се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и се
моли съда да го отмени.
Ответникът по жалбата –
административно наказващият орган е
изразил становище, че жалбата е неоснователна и е направено искане за
потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеното по делото НП е,
че със същото е наложено административно наказание на едноличния търговец –
имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 222 от ЗЗП, за
нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП.
Представен е и акта въз основа на
който е издадено обжалваното НП, от който се установява, че при направена
проверка на 29.06.2017 г. в снек-бар ***** в с. О. обл.П. на ул. *****,
стопанисван от ***** е изискан регистър на предявените рекламации, като такъв
не е представен. В акта е отразено също така, че в обекта няма обявена
информация, къде се предявяват рекламации.
В съдебно заседание представляващият
търговеца е направил искане за назначаване на преводач на представляващия
търговеца, тъй като същия е чужд гражданин и не знае и не разбира добре
български език, в резултат на което на същия е назначен преводач - М. Ф. А., който да извърши превод в
производството от арабски на български език и обратно.
Като възражение в съдебно заседание
защитникът на търговеца е заявил, че при извършване на проверката и съставяне
на акта е нарушено правото на защита на търговеца, тъй като същият не знаейки
добре български език не е разбрал нито какво се иска от него, нито какво е
написано в акта, върху който се е подписал.
Това твърдение на защитника на
жалбоподателя се потвърждава и от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели З.М. и М.М.. И ако св.З. М. като служителка на търговеца е в
йерархическа зависимост от него, поради което може да се приеме, че дава
показания в полза на работодателя си, то св.М.М. не е нито роднина на същия,
нито в каквато и да било зависимост, за да не се даде вяра на нейните показания.
Свидетелката М. заявява, че често пътува, при което преминавайки през
населеното място се отбива да пие кафе и да си почине. От показанията на тази
свидетелка се установява, че г-н Р. не знае добре български език, че „трябва
много бавно да говориш с него”. Свидетелката заявява, че е присъствала при извършване
на проверка , като посочва, че същата е извършвана от разпитаните преди нея и
намиращи се в залата свидетели – В.И. и К.И. и заявява, че мисли, че управителя „не ги разбра какво те
поискаха”. Свидетелката заявява, че е
видяла, че управителя се е обадил на някой по телефона, като уточнява, че се е
обадил на св. З.М., но не я е видяла да идва, както и че е разбрала, че искат документи,
меню, книга за похвали и оплаквания, за рекламации.
Съдът дава вяра и на показанията и на
св. З.М., тъй като макар както бе посочено по-горе същата да е в йерархическа
зависимост от своя работодател, то нейните показания кореспондират с
показанията дадени от напълно незаинтересованата от изхода на делото св.М.М.
Св.М. също заявява, че управителя на фирмата говори български, но не разбира
хубаво за какво става въпрос, че тя му обяснява с по-прости думи. Свидетелката
заявява, че е присъствала на съставянето на акта и, че съставителката не е
обяснила за какво става въпрос. От показанията на тази свидетелка се установява
също така, че при документалната проверка и съставянето на акта, тя е била
заедно с управителя на фирмата и е представила всички необходими документи,
включително и регистър за рекламации, както и, че е отразила това в акта.
Предвид изложеното, съдът приема, че
както при извършване на проверката, така и при съставяне на акта, като не е
осигурен преводач на търговеца не знаещ добре български език, без да може да
чете и пише на този език, административно наказващия орган е нарушил правото му
на защита. Както бе посочено по-горе свидетелката М. заявява, че мисли, че
управителя не е разбрал добре какво му се иска – от където може да се направи
извода, че в случай, че проверяващите бяха осигурили преводач от и на български
език, то би било възможно търговеца да им предостави поисканите от тях
документи. Въпреки неразбирането на български език, по делото е установено, че
искания от проверяващите регистър на
рекламациите е представен при извършената документална проверка от св. З.М.
При това положение, съдът приема, че с
неосигуряването своевременно на преводач на представляващия търговеца,
проверяващите и административно наказващият орган са нарушили правото му на
защита и възможността същият да реагира своевременно и да представи поисканите
му документи и книжа. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2017-0044471/04.10.2017 г. издадено от
Директора на РД за областите Г., В.Т., Р., Л. и П. със седалище гр.Р. към *****,
с което на ***** със седалище и адрес на управление **********, представляван
от М.Н.Р.Р. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 500 лв. на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП, въз
основа на Акт 2017 № К-0044471, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: