РЕШЕНИЕ

гр. Левски, _19.03._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _деветнадесети февруари_ 2018 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _2_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В районен съд Левски е постъпила жалба от А.П.А. ***-0293-000675/30.11.2017 г. на Началник РУП към ОД МВР Плевен РУ Левски. Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

За ответника – редовно призован – представител не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Видно от представения АУАН от 07.11.2017 г. е, че същия е съставен против А.П.А. за това, че на 28.10.2017 г. около 23.00 часа, в гр. Л. на ул.***, като водач на лек автомобил **** с рег. № **** паркира на пътното платно пред вход на гараж, с което затруднява достъпа до него. В акта е отразено, че водача виновно е нарушил чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДП.

В акта е вписано възражение от А., като същия е отразил, че отрича да е паркирал неправилно.

По делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че за посоченото нарушение в акта – цитиран по-горе, на А. е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал.2 т.2 от ЗДП – глоба в размер на 20 лв.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя С.Ц., от показанията на който се установява, че същия е съставил акта въз основа на докладна записка от колегите му от ППД.

В качеството на свидетели по делото са допуснати и разпитани Д.Д. *** /съставил докладната записка, въз основа на която е съставен акт/, С.С. *** и С.С. – роднина по сватовство на жалбоподателя.

От показанията на свидетеля Д.Д. се установява, че мястото е посетено по сигнал в РУ, че няколко пъти е пращан на такъв сигнал, но като отиде на място се установява, че не е установявал автомобила да е паркиран „непосредствено пред гаражната врата, което да пречи тотално на отваряне на врати за изкарване на друг автомобил съответно”. Свидетеля заявява, че когато е посещавал мястото автомобила е бил на разстояние около 5-6 метра и според него може да влезе автомобил, че от мястото, където е спрял жалбоподателя може да се мине към гаража, както и че не знае дали това е гараж за автомобил. За конкретната проверка свидетелят Д. заявява, че на място е имало още две коли, които са били паркирани там, че трите коли са били една до друга, точно срещу гаражите и е можело всяка една от тях, ако иска да влезе в тези помещения.

От показанията на свидетеля С.С. се установява, че също е ходил на проверки и че става въпрос за задблоковото пространство на блока на ул. ***. Свидетелят заявява, че като отиде на проверките не е констатирал да има нарушение, че „то е гараж, ама не точно гараж” и че не се затруднява влизането и излизането към него, че там където свършва улицата, започва отлята площадка за пред гаража, която е от 3 до 5 метра на дължина и широчина повече от 5 метра, че там са две входни врати по 3 метра, т.е. около 6-7 метра и има място да мине друга кола. Свидетелят С. е категоричен, че жалбоподателя не спира така, че да затруднява минаването, влизането или излизането.

От показанията на свидетеля С.С. се установява, че е запознат със случая, при който полицаите са извършили проверка и са съставили акт на жалбоподателя, че на мястото е имало спрени три коли, че пред колите и до колите няма гаражи, че това е улица без изход, улицата пред блока, както и че едната колите, които са били там е на „собственика на гаражите, ако това е гараж”. Свидетелят уточнява, че там има някакво козметично ателие и не може да се вкара кола вътре”, но ако се приеме, че е гараж „има достатъчно място да се мине до неговите гаражи”, че трите автомобила са спрени преди бордюра, където завършва улицата и че „по принцип гаражите им се водят на другата улица, а това отзад се води складови помещения”.

По делото е представена цитираната скица на мястото, издадена от Техническа служба при Община Л., въз основа на издадено съдебно удостоверение. От скицата се установява, че мястото за което обясняват свидетелите, че е бил паркиран автомобила на жалбоподателя всъщност макар и обозначено като улица няма наименование и е без изход и съответства на заявеното от свидетелите, че всъщност се касае до задблоково пространство на блока, който се намира на ул.***. От скицата се установява също така, че на посоченото място няма сгради, които да са обозначени като гаражи. Действително гаражи в имота с № *** има, но същите са от към ул. *****, а в другата част на имота /която е към улицата без име и изход/ има масивни сгради.

Свидетелските показания са непротиворечиви и съответни на представените по делото писмени доказателства, и съдът им дава вяра. Свидетелите Д. и С. *** и същите не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото. Те са възприели съответната фактическа обстановка при посещенията си на място при и по повод изпълнение на служебните си задължения, във връзка с постъпвалите сигнали в районното управление. По отношение на св. С., който е роднина по сватовство на жалбоподателя, съдът приема, че също дава правдиви показания, тъй като същите не само не противоречат на показанията на другите свидетели, но съответстват и на представените по делото докладна записка и скица на мястото – посочено за място на нарушението в акта и в НП.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се събраха доказателства, които по един безспорен и категоричен начин да установяват, че жалбоподателя действително е извършил нарушението, за което му е съставен акта. От показанията на свидетелите се установява, че мястото, на което е бил паркиран автомобила представлява задблоково пространство и автомобила не е бил паркиран така, че да пречи на достъп до гараж, а от представената скица се установява, че се касае за улица без наименование и изход, и на мястото, където е бил паркиран автомобила няма постройка със статут на гараж.

При това положение, съдът приема, че посочените място и нарушение в акта и в обжалваното НП не съответстват на представените по делото доказателства, а обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0293-000675 от 30.11.2017 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски, с което на А.П.А. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДП за нарушение по чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДП, посочено в АУАН Д296273/07.11.2017 г. - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: