гр. Левски, _12.03._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _дванадесети
февруари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _4_ по описа за _2018_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от И.А.Д. ***-000113/29.08.2015 г. на Началник РУП към ОД МВР Плевен РУ Белене.
Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
За ответника – редовно призован – представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Видно от представения АУАН от 07.12.2017
г. е, че същия е съставен против И.А.Д. за това, че на 28.09.2015 г. в гр.Б. на
ул.***** управлява собствения си лек автомобил ***** с рег.№ *****, като при маневра
движение на заден ход блъска неправилно паркиралия в лентата за насрещно
движение лек автомобил ***** с рег. № *****, собственост на Й.И.К. ***, като
нанася материални щети по предната броня на лекия автомобил *****, след което
същия напуска мястото на пътно-транспортното произшествие. В акта е отразено,
че водача виновно е нарушил чл. 40 ал.1 от ЗДП и чл. 123 ал.1 т.2 от ЗДвП.
По делото е представено и обжалваното НП, от което се
установява, че за посоченото нарушение в акта – цитиран по-горе, на Д. е
наложено административно наказание на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДП –
глоба в размер на 20 лв. и на основание чл. 175 ал. 1 т.5 пр.1 от ЗДП глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан
актосъставителя М.Б.. От показанията на свидетеля Б. не се установява
фактическата обстановка описана в акта. Свидетелят заявява, че не си спомня
точно случая, но поддържа написаното в акта и заявява, че той се е подписал.
В качеството на свидетел е разпитан и свидетеля по акта Й.К..
От показанията на свидетеля К. също не се установява фактическата обстановка
описана в акта. Видно от заявеното от свидетеля е, че същия е бил в заведение,
през което време колата му била до заведението. Заявява, че по някое време
дошъл някой /който не си спомня кой е” и му казал, че колата му е ударена и
шофьорът е избягал, след което се обадил на полицията, че полицаите дошли,
погледнали и написали акта, че открили извършителя, но не помни подробности.
Видно от тези показания е, че свидетелят К. не знае и не е възприел дали именно
жалбоподателя е извършил нарушението. Той е бил свидетел при съставяне на акта
и заявява, че действително в негово присъствие е съставен акта.
Видно от приложеното по делото копие от АУАН е че към
момента на съставяне на акта Д. е посочил че има възражения, тъй като на
редовете за това е изписал „да”. Макар и да не е посочил конкретните си
възражения, то в тежест на административно наказващия орган е да докаже кой е
извършителя на нарушението. Такива доказателства, както бе посочено по-горе по
делото не са представени и не може да се направи един несъмнен и категоричен
извод, че именно Д. е извършил нарушението за което му е съставен акт.
При това положение, съдът приема, че обжалването НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-0241-000113 от 23.09.2015 г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Белене, с което на И.А.Д. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183 ал.2 т.11
от ЗДП и на основание чл. 175 ал.1 т.5
от ЗДП за нарушения посочени в АУАН Т 829312/03.09.2015 г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: