Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 16.03. 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на  шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_25_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Р.Г.П., ЕГН**********,***, чрез адв. А.А. от АК - Разград, против НП № 17-0293-000591/23.10.2017г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ – Левски.

Жалбоподателят обжалва издаденото против него НП, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, като счита същото за несправедливо, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди се в жалбата, че на 11.07.2017 г. сутринта пред входа на мелница „***” с. *** зад жалбоподателя е спрял цивилен автомобил. От него е слязъл цивилен, който се легитимирал като началник на РУ - Левски. Уведомил П., че ще му съставят АУАН затова, че не е регистрирал мотопеда, който управлявал по надлежния ред. Началникът се обадил по телефона и след около час пристигнал патрулен автомобил с двама полицаи. Служителите му съставили АУАН, който П. подписал с възражения.

Навежда доводи, че в ЗДвП не е налице легална дефиниция на понятието „превозно средство, снабдено с електродвигател” с цел преценка необходимостта от регистрация на електрическия скутер.

 Позовава се на легалните дефиниции, дадени в § 6, т.11 и т.14 от ДР на ЗДвП, както и на категориите посочени в разпоредбата на  чл. 149, ал.1, т.1 от ЗДвП, като счита, че *** попада в категорията *** – моторни превозни средства с две колела и конструктивна максимална скорост не по – голяма от 45 км/ч, двигател с вътрешно горене с работен обем не по – голям от 50 куб. см. или с 4 Kw максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател.  Счита, че ако скутерът развива по – висока скорост от допустимата за категорията следва да бъде считан за мотоциклет, тъй като съобразно посочената разпоредба на чл. 149, ал.1, т.1 от ЗДвП, *** – мотоциклети са моторните превозни средства с две колела без кош, двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 куб. см. и/или конструктивна максимална скорост по голяма от 45 км/ч. Твърди се, в НП не са събрани никакви доказателства, от които може да се направи извод, че електрическият скутер е моторно превозно средство и като такова подлежи на регистрация. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, което представлява нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на обжалваното НП само на това основание.

Твърди, че наказващият орган не е събрал никакви доказателства за това чия собственост е процесното ППС, тъй като задължението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП за регистрация на ППС е на собственика на превозното средство, което обуславяло недоказаност на административното обвинение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а от друга – нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

          За административнонаказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

          В с.з. жалбодателят се представлява от процесуалния си представител, който се позовава на ТР№3/22.12.2015г. на общото събрание на НК на ВКС, според което никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което е вече оправдан или окончателно осъден.

Навежда доводи, че административнонаказващият орган е бил свидетел и е следвало същият да си даде отвод, тъй като съгласно чл. 51, ал.1 т.б от ЗАНН не може да участва в разглеждане на административнонаказателната преписка и издаване на НП длъжностно лице, което е  издало акта или е свидетел по него. Счита, че деянието представлява и маловажен случай.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

 

 

 

По отношение на Р. Г. П. е издадено наказателно постановление затова, че на 11.07.2017 г. в с. ***а, на ГПЕ – 83, пред входа на мелница ***” управлява мотопед – „***” без регистрационен номер. Мотопедът не е регистриран по надлежния ред.

За нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 лв.  и лишаване от право да управлява МПС да 10 месеца.

Вписано е в НП, че същото е издадено на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

Установява се, че с постановление от 12.10.2017 г. прокурор в РП – Левски е прекратил ДП №ЗМ 215/2017 г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №897/2017 г. по описа на РП Левски срещу обв. Р.П., за престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

С наказателното постановление са наложени кумулативно наказания глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 10 месеца, като вменените нарушения са за управление на мотопед без регистрационен номер и мотопедът не е регистриран по надлежния ред, като наказанието е наложено за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния пред.

Прокурорът е приел, че липсва субективният елемент от състава на престъпно посегателство по смисъла на чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което осъщественото деяние е несъставомерно и наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление от общ характер.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител е възразил, че допуснато нарушение на чл. 51, ал.1, б.”б” от ЗАНН.

Установява се от приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство, че в хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели лица, сред които и П. Г. П. който в качеството на началник *** е издал обжалваното наказателното постановление и е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба.

Посочената разпоредба  - чл. 51, ал.1, б. „б” от ЗАНН изрично предвижда, че не може да участва в разглеждането на административно наказателната преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушение или е свидетел по него.

Като е решил въпроса за отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, при наличие на презумирани от закона основания за предубеденост, административно наказателният орган е нарушил правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото издателят на процесното наказателното постановление е съвместило две процесуални качества в рамките на административно наказателното производство – това на административнонаказващ орган и свидетел при установяване на нарушението.  

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже пред съда, че е извършено административно нарушение и то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.  

Според чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава обществения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.   

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в хода на съдебното производство не се доказа наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, а в това производство наличието на виновно поведение подлежи на доказване от страна на административнонаказващия орган, а не се презюмира.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

 

По изложените съображения съдът

 

                                                      РЕШИ:

 

          На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0293-000591/23.10.2017г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски с което на Р.Г.П., ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на четиристотин лева и лишаване от право да управлява МПС за 10 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: