Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 16.03. 2018 г.
Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня Димитрова_
и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.дело №_25_ по описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Р.Г.П., ЕГН**********,***, чрез
адв. А.А. от АК - Разград, против НП № 17-0293-000591/23.10.2017г. на
началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ – Левски.
Жалбоподателят
обжалва издаденото против него НП, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца, като счита същото за несправедливо, незаконосъобразно и
необосновано.
Твърди
се в жалбата, че на 11.07.2017 г. сутринта пред входа на мелница „***” с. ***
зад жалбоподателя е спрял цивилен автомобил. От него е слязъл цивилен, който се
легитимирал като началник на РУ - Левски. Уведомил П., че ще му съставят АУАН
затова, че не е регистрирал мотопеда, който управлявал по надлежния ред.
Началникът се обадил по телефона и след около час пристигнал патрулен автомобил
с двама полицаи. Служителите му съставили АУАН, който П. подписал с възражения.
Навежда
доводи, че в ЗДвП не е налице легална дефиниция на понятието „превозно
средство, снабдено с електродвигател” с цел преценка необходимостта от
регистрация на електрическия скутер.
Позовава се на легалните дефиниции, дадени в §
6, т.11 и т.14 от ДР на ЗДвП, както и на категориите посочени в разпоредбата на
чл. 149, ал.1, т.1 от ЗДвП, като счита,
че *** попада в категорията *** – моторни превозни средства с две колела и
конструктивна максимална скорост не по – голяма от 45 км/ч, двигател с вътрешно
горене с работен обем не по – голям от 50 куб. см. или с 4 Kw максимална
постоянна номинална мощност в случай на електродвигател. Счита, че ако скутерът развива по – висока
скорост от допустимата за категорията следва да бъде считан за мотоциклет, тъй
като съобразно посочената разпоредба на чл. 149, ал.1, т.1 от ЗДвП, *** – мотоциклети
са моторните превозни средства с две колела без кош, двигател с вътрешно горене
с работен обем над 50 куб. см. и/или конструктивна максимална скорост по голяма
от 45 км/ч. Твърди се, в НП не са събрани никакви доказателства, от които може
да се направи извод, че електрическият скутер е моторно превозно средство и
като такова подлежи на регистрация. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, което представлява нарушение на процесуалните правила,
обуславящо отмяна на обжалваното НП само на това основание.
Твърди,
че наказващият орган не е събрал никакви доказателства за това чия собственост
е процесното ППС, тъй като задължението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП за регистрация
на ППС е на собственика на превозното средство, което обуславяло недоказаност
на административното обвинение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а от друга – нарушение
на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Моли
съда да отмени наказателното постановление.
За
административнонаказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено
становище по жалбата.
В
с.з. жалбодателят се представлява от процесуалния си представител, който се
позовава на ТР№3/22.12.2015г. на общото събрание на НК на ВКС, според което
никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за
престъпление, за което е вече оправдан или окончателно осъден.
Навежда
доводи, че административнонаказващият орган е бил свидетел и е следвало същият
да си даде отвод, тъй като съгласно чл. 51, ал.1 т.б от ЗАНН не може да участва
в разглеждане на административнонаказателната преписка и издаване на НП
длъжностно лице, което е издало акта или
е свидетел по него. Счита, че деянието представлява и маловажен случай.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
По
отношение на Р. Г. П. е издадено наказателно постановление затова, че на 11.07.2017
г. в с. ***а, на ГПЕ – 83, пред входа на мелница ***” управлява мотопед – „***”
без регистрационен номер. Мотопедът не е регистриран по надлежния ред.
За
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 400 лв. и
лишаване от право да управлява МПС да 10 месеца.
Вписано
е в НП, че същото е издадено на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
Установява
се, че с постановление от 12.10.2017 г. прокурор в РП – Левски е прекратил ДП
№ЗМ 215/2017 г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №897/2017 г. по описа на РП
Левски срещу обв. Р.П., за престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С
наказателното постановление са наложени кумулативно наказания глоба в размер на
400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 10 месеца, като вменените
нарушения са за управление на мотопед без регистрационен номер и мотопедът не е
регистриран по надлежния ред, като наказанието е наложено за управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния пред.
Прокурорът
е приел, че липсва субективният елемент от състава на престъпно посегателство
по смисъла на чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което осъщественото деяние
е несъставомерно и наказателното производство е прекратено поради липса на
престъпление от общ характер.
Жалбоподателят
чрез процесуалния си представител е възразил, че допуснато нарушение на чл. 51,
ал.1, б.”б” от ЗАНН.
Установява
се от приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство,
че в хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели лица, сред
които и П. Г. П. който в качеството на началник *** е издал обжалваното
наказателното постановление и е наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба.
Посочената
разпоредба - чл. 51, ал.1, б. „б” от
ЗАНН изрично предвижда, че не може да участва в разглеждането на
административно наказателната преписка и в издаването на наказателно
постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушение или е
свидетел по него.
Като
е решил въпроса за отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, при наличие на презумирани от закона основания за
предубеденост, административно наказателният орган е нарушил правото на защита
на наказаното лице, което е самостоятелно основание за неговата отмяна,
доколкото издателят на процесното наказателното постановление е съвместило две
процесуални качества в рамките на административно наказателното производство –
това на административнонаказващ орган и свидетел при установяване на
нарушението.
В
тежест на административнонаказващият орган е да докаже пред съда, че е
извършено административно нарушение и то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител.
Според
чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава обществения ред на държавно управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в хода на
съдебното производство не се доказа наличието на виновно поведение от страна на
жалбоподателя, а в това производство наличието на виновно поведение подлежи на
доказване от страна на административнонаказващия орган, а не се презюмира.
Посочените
нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0293-000591/23.10.2017г.
на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски с което на Р.Г.П., ЕГН **********,***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на четиристотин лева и лишаване от право да управлява МПС за 10
месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: