В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_80_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Ш.И.Ш., ЕГН ***********,***, против НП № 18-0293-000151/22.01.2018г. на началник РУП към ОДМВР П., РУ – Л..

Жалбоподателят обжалва издаденото против него НП, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, като счита същото за незаконосъобразно и необосновано.

Твърди се в жалбата, че наложените му наказания по ЗДвП в НП от 15.12.2017 г. е заплатил, а за констатираното нарушение по т.1 – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е образувано ДП, по което наблюдаващият прокурор се е произнесъл с постановление за прекратяване на досъдебното производство.

Счита, че по административната преписка е допуснато грубо процесуално нарушение от АНО, с което правото му на защита било възпрепятствано. Сочи, че не е извършил нарушение на чл. 140 от ЗДвП, тъй като управляваният от него автомобил е бил регистриран по надлежен ред, бил е с временни рег. табели и същите са били поставени на определените за това места.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

За административнонаказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

В с.з. жалбодателят лично и чрез процесуалния си представител моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

По отношение на жалбоподателя Ш.И.Ш. е издадено наказателно постановление затова, че на 06.12.2017 г. около 12:50 ч. в гр.Л., по ул. *****, като водач на лек автомобил ***** с рег. № *****, собственост на В.Й. управлява, като временните регистрационни табели на управляваното от него МПС са с изтекъл срок на валидност до 03.09.2017г.

За нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца.

Вписано е в НП, че същото е издадено на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

С наказателното постановление са наложени кумулативно наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца, от една страна е описано, че управлява, като временните рег. табели са с изтекъл срок на валидност, а като извършено нарушение административнонаказателният орган е вписал управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Установява се, че с постановление от 15.12.2017 г. прокурор в РП – Л. е прекратил ДП №ЗМ 347/2017 г. по описа на РУ – Л., пр. пр. №1464/2017 г. по описа на РП Л., за престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Прокурорът е приел, че липсва субективният елемент от състава на престъпно посегателство по смисъла на чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което осъщественото деяние е несъставомерно и наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление от общ характер. Прието е в постановлението, че свидетелят Ш. не е не е формирал съзнание, че автомобилът не е регистриран по съответния ред, както и че поради факта, че не е регистриран не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже пред съда, че е извършено административно нарушение и то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Според чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава обществения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в хода на съдебното производство не се доказа наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, а в това производство наличието на виновно поведение подлежи на доказване от страна на административнонаказващия орган, а не се презюмира. Основание за този извод дава показанията на разпитаните свидетели, че автомобилът е с поставени рег. табели, както и че и свидетелите, и жалбоподателят не са били уведомени от собственика на автомобила, че рег. табели са с изтекъл срок, че автомобилът не е регистриран.

Жалбоподателят Ш. е управлявал автомобила, без да има съзнанието, че са налице неизправности по автомобила, т. е. че същият не е регистриран. Обясненията му се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели, поради което съдът не приема, че са защитна теза.

Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

Установява се, че по воденото досъдебно производство не са привличани лица в качеството на обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда.

В конкретния случай по досъдебното производство няма повдигане на обвинение за престъпно деяние по чл. 345, ал.2 от НК срещу конкретен извършител, чиято наказателна отговорност да се ангажира, още по – малко това да е направено срещу жалбоподателя Ш.И.Ш., който участва в досъдебното производство единствено в качеството на свидетел.

Прокурорът е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради липса на престъпление.

Въпреки че по делото е било представено постановление за прекратяване на наказателното производство, същото не може да обоснове хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

Възможност за приложение разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е налице тогава, когато наказателното производство или съдебното накова е било прекратено срещу конкретно лице, на което впоследствие да е възможно налагане на административно наказание, доколкото НП би следвало да съдържа всички факти, въз основа на които наказващият орган да извърши преценка за съставомерност на деянието като административно нарушение.

Отделно от това с тези факти следва да бъде запознат и самият нарушител, за да организира защитата си в хода на административно наказателното производство.

За приложението на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и административнонаказателното производство.

При липса на идентичност на субектите на отговорност по двете производства и техния предмет, какъвто е настоящият случай, не са налице предпоставките на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0293-000151/22.01.2018г. на началник РУП към ОДМВР П., РУ Л. с което на Ш.И.Ш., ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на триста лева и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: