Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 24.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Л***в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април 2018 г. в състав:

Председател: НАТАША ПАНЧЕВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Илияна Петрова и прокурора: Мая Тончева, като разгледа докладваното от съдия Панчева ЧНД №92 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона

Производството е образувано на основание чл.155 и следващите от Закона за здравето, по повод постъпило искане от РП–Левски, за настаняване на задължително лечение на Е.П.И. ***.

Инициирано е по постъпил сигнал в РП – Л***от Б.Д.Я. – майка на лицето, в който отразила, че дъщеря й Е. направила опит да убие майка си и сестра си, живущи на същия адрес, като ги удряла силно по главите. Това се повторило няколко пъти. Била откарана по спешност от РУ на МВР гр.Л***в психоболницата в гр.П***.

РП – Л***се представлява от Мая Тончева, която поддържа направеното искане. Представителят на РП-Л***, след приключване на съдебното следствие, пледира съдът да постанови решение, с което да настани на задължително лечение И., съгласно предложеното от вещото лице по назначената съдебно-психиатричната експертиза.

Лицето, чието настаняване се иска Е.П.И. представлява от служебен защитник в лицето на адв. Е.Р. от ПлАК моли съда да се произнесе с решение, което ще бъде в интерес на подзащитната й.

Защитата на И., осъществена в съдебно заседание от назначеният й на основание чл.158, ал.4 от ЗЗ служебен защитник – адв.Е.Р. от ПлАК, изразява съгласие с предложението на представителя на прокуратурата, относно наличието на задължителните предпоставки по чл.155 от ЗЗ за настаняване на лицето на задължително лечение. Моли съда да се произнесе с решение, с което да настани И. за срока, при формата и в лечебното заведение, препоръчани в експертното заключение.

Лицето, чието настаняване се иска е изслушано в съдебно заседание. Не отрича, че е удряла майка си и сестра си силно в главата, но твърди, че само веднъж я е била, защото й е искала пари, а майка й не й е давала пари. Твърди, че нейните пари не й стигат, а майка й отказва да й дава пари.

Изложеното в искането на РП – Л***се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б.Я.. Същата, макар и майка на И., логично и последователно разказва, че дъщеря й Е.П. е болна, че я е настанила в лятната кухня, че дъщеря й не е заплашвала както преди, но ходи самичка да се лекува, но са имали инцидент понеже нямало какво да прави дъщеря й. Първоначално не била добре, удряла сестра си няколко пъти по главата. Свидетелката твърди, че дъщеря й се е пристрастила към билетчета, които ги търка за пари и понеже не й дава пари за билетчета започва да я бие.

В съдебно заседание психиатъра излага становище, че И. боледува от параноидна шизофрения от 1981 г., откогато е настанявана на задължително лечение в ДПБ-К***общо 14 пъти. Твърди, че поводът за настаняването й е, че изпада в психотично състояние, обостряне на шизофренната психоза, която се изявява с психомоторна, психотична възбуда с агресия към близки, към околните и с доста сериозни последствия, и както се е случило в настоящия случай – с надхвърляне, с физическа разправа с майката и нанасяне на побой. Психиатърът изразява становище, че въпреки редовно провежданото лечение с назначената терапия, по отношение на И. не е бил постигнат добър терапевтичен ефект при амбулаторни условия, тъй като е било трудно да се проследи динамиката на нейното заболяване. В тази връзка сочи, че динамиката при нея е с редуване на периоди с влошаване, обостряне на състоянието, с физическа агресия. Тази динамика не може да се контролира извън болнична обстановка. Затова предлага процедурата да продължи с настаняване в ДПБ Л*** при стационарни условия за срок от три месеца. Посочва, че тя е опасна за близките си, не може да дава информирано съгласие.

От неоспореното и прието в съдебно заседание, като вярно, точно и компетентно изготвено, заключение на вещото лице по назначената съдебно – психиатрична експертиза се установява, че И. страда от Параноидна шизофения, непрекъснато протичане с устойчив дефицит. Налице са данни за фамилна обремененост – болна сестра от шизофрения. Заболяването датира от 1981 г. с прояви на халюцинаторно-параноидна симтоматика, предприело хроничен ход с ежегодни обостряния и социална дезадаптация. Конфликтна е спрямо сестра си и майка си. Констатирано е от вещото лице, че И. провежда извънболнично лечение с невролептици и депо препарати, но лечението не е довело до добър терапевтичен ефект. Поради това са налице прояви на агресия спрямо майката и сестрата, под формата на физическа разправа с побой. Вещото лице е категорично, че става въпрос за обостряне на шизофренната психоза, промяната в емоционално-волевата сфера, намерило израз в негативизъм, емоционална хладина и отчужденост към близките. Вещото лице обоснова категоричен извод, че И. представлява опасност, както за собственото си здраве, така и за околните. При проведено интервю във връзка с първоначалната оценка на риска от агресия и автоагресия, е констатиран риск за опасни прояви от умерена степен, поради което вещото лице счита, че И. подлежи на задължително лечение, за срок от три месеца при стационарна форма в ДПБ-Л***. Същата не е критична към заболяването си и не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

Съдът възприема изцяло направените изводи в заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза. Налице са всички предпоставки за настаняване на задължително лечение по отношение на И., визирани в разпоредбата на чл.155 от ЗЗ. Същата страда от заболяването, съставляващо психично разстройство, водещо до сериозно нарушение на психичните функции, т.е. психоза по см. на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Това заболяване мотивира и агресивното й поведение, което формира извода, че И. е опасна за себе си, за околните, за обществото, както и че няма съзнание за психично заболяване. При така направените изводи, съдът е постановил решение, с което е настанил Е.И. на задължително лечение за срок от три месеца, при стационарна форма, в ДПБ-Л***.

Освидетелстваната не може да дава информирано съгласие за лечение, поради което съдът е определил с решението си за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на И. следва да се определи определено от кмета на гр.Л*** лице, което да дава информирано съгласие по отношение на Е.И..

На основание чл.163, ал.2 от ЗЗ, съдът постановява, че обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

НАСТАНЯВА Е.П.И. ***, ЕГН **********, на принудително лечение за СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ при стационарни условия за срок от ТРИ МЕСЕЦА в Държавна психиатрична болница гр.Л***.

НАЗНАЧАВА определено от Кмета на Община Л***, по седалището на ДПБ гр.Ловеч, лице да изразява информирано съгласие за лечението на Е.П.И. за време на престоя й в клиниката.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-мо дневен срок от днес пред П***ски окръжен съд, като жалбата не спира изпълнението.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на ДПБ Л*** и на Кмета на гр.Л***, за сведение и изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: