МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №114/2017г. по описа на РС - Левски

Обвинението срещу П.Н.И., родена на *** г.в гр.Р, с постоянен и настоящ адрес ***, с българско гражданство, без образование – неграмотна, живее на семейни начала, безработна, осъждана, ЕГН **********, че за периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2016 г. в гр.Левски, като осъдена със съдебно решение №1296/19.07.2012г. по гр.д. № 2015/2013 г. по описа на РС-Бургас, влязло в законна сила на 17.08.2013 г., да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – децата си Б. Ю. В., родена на *** г. и З. П. Н. роден на *** г. и двете от гр.Левски, по 80 лв. за всяко едно от тях, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 13 месечни вноски за Б. Ю.В. на стойност 1040 лева и 13 месечни вноски за З. П. Н. на стойност 1040 лв., всичко на обща стойност 2080 лв.

Представителят на РП гр. Левски намира обвинението спрямо подсъдимата за доказано по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна. Моли съда да признае подсъдимата И. за виновна по така повдигнатото обвинение, като предлага на същата да й бъде наложено наказание пробация за срок от около 10 месеца със задължителните пробационни мерки.

Подсъдимата лично и чрез служебно назначения защитник адв.А. счита, че деянието е доказано по несъмнен и безспорен начин. В частта за индивидуализацията на наказанието предлага наказание пробация в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата И. и свидетелят Ю.С. имали сключен граждански брак. С решение №1296/19.07.2012г. по гр.д. № 2015/2013 г. по описа на РС-Бургас, влязло в законна сила на 17.08.2013 г., упражняването на родителските права по отношение на децата Б. и З.са предоставени на техния баща, а на майката – П.Н. е определен режим на контакти с децата, и същата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата в размер на 80 лв.

Подсъдимата плащала издръжка за децата до месец септември 2015г. От месец октомври 2015г. спряла изплащането на издръжката.

Установява се от събраните по делото доказателства, че подсъдимата въпреки задължението си за заплащане на издръжка не е изплащала такава на децата за периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2016г. по 80 лв. за всяко от децата за период от 13 месеца, или общо в размер на 2080 лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза било установено, че за посочения период от м.октомври 2015г. до 31.10.2016г. общо дължимата сума за издръжка на детето Б. В. била в размер на 1040 лв. и за детето З.Н.общо в размер на 1040 лв., или общо дължима сума за издръжка на двете деца в размер на 2080 лв.

Подсъдимата и защитникът й са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК съдът е уведомил подсъдимата, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.

На основание чл.373, ал.1 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите и вещото лице за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и н.о.х.д. №468/2016г. по описа на РС - Левски.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Събраните по делото доказателства установяват по един безспорен начин факти относно начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.

За да е налице престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, е достатъчно и необходимо наличие на съзнателно неизпълнение на задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Достатъчно и необходимо е да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ.

Необходимо е да е налице влязло в сила решение – в случая такова е налице, като след влизане в сила на осъдителното решение, подсъдимият съзнателно не е изплатил дължимите вноски в размер на два или повече месеца. В такъв смисъл е и константната съдебна практика.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК, като за периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2016 г. в гр.Левски, като осъдена със съдебно решение №1296/19.07.2012г. по гр.д. № 2015/2013 г. по описа на РС-Бургас, влязло в законна сила на 17.08.2013 г., да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – децата си Б. Ю. В., родена на *** г. и З. П. Н., роден на *** г. и двете от гр.Левски, по 80 лв. за всяко едно от тях, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 13 месечни вноски за Б.Ю. В. на стойност 1040 лева и 13 месечни вноски за З. П. Н.на стойност 1040 лв., всичко на обща стойност 2080 лв.

От обективна страна са налице всички признаци на състава на престъплението, в което подсъдимата е обвинена.

Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и искала настъпването им.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимата съдът съобрази, че тя е съдействала изцяло за разкриване на обективната истина. Подсъдимата е с тежко семейно положение, грижи се за други две деца. Като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, признанието на вината, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при приложение разпоредбата на чл. 54, ал.1 от НК. Предвид изложеното съдът й налага наказание към минимума, предвиден за престъплението, а именно – пробация със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично;

- и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

При този изход на делото следва подсъдимата да бъде осъдена на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 156,92 лв., от които по сметка на ОД Полиция гр.Плевен – 86,92 лв. за направените разноски на досъдебното производство и 70 лв. по сметка на РС-Левски за направените съдебни деловодни разноски.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: