МОТИВИ към присъда №17 от 19.04.2018 г. по НОХД 515/2017г.

Районна прокуратура гр.Левски е повдигнала обвинение против подсъдимия Т.Б.В. ***, с постоянен адрес ***, за това, това, че на 27.03.2017 г. в с.Т***, общ.Б***, от къща и стопанска постройка, находящи се в недвижим имот на ул.”***” №34, като извършител при условията и посредством извършителство чрез наказателно неотговорните лица К.Б.К. – управител на „***” ЕООД, Л.В.Г. – работник към „***” ЕООД и Й.И.Б.„***” ЕООД, действащи невиновно поради незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението изключващи умисъла, и чрез използване на МПС – камион „***” с рег.№ ***, отнел чужди движими вещи – 700 бр. цигли стар модел (така наречени „Марсилски”) на стойност 350,00 лева от владението на собствениците М.Д.А. *** и В.Д.Б. ***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Представителя на РП – Левски в лицето на прокурор Мая Тончева поддържа изцяло повдигнатото срещу В. обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Счита, че са налице предпоставките по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, пледира за осъдителна присъда.

Подсъдимият В. се признава за виновен по обвинението, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват свидетелите. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. В. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подс. адвокат М. С*** пледира да се наложи конкретно по вид и размер наказание, давайки съгласие преди това по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК.

Производството се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – съгласно чл. 371, т. 2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимия Т.Б.В. роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.

Майката на подсъдимия има наследствена къща в с.Т***, област П***, която била необитаема. Поради тази причина разпродавали вещи от нея. За това подсъдимия се свързал с К.Б.К. управител на фирма „***” ЕООД с цел продажба на цигли от имота на майка му. Двамата се срещнали в гр.С*** и отишли до село Т***, където подсъдимия показал къщата на св. К.. Показал му и съседната къща собственост на М. и В. Д***. Подсъдимия излъгал св. К., че може да вземе циглите на къщата и стопанската постройка на св. Д***, тъй като имал предварителна уговорка. В действителност подсъдимия не е имал уговорка със свидетелките да продава вещи, нито се е срещал с тях. На 27.03. 2017 г. св. К., заедно със свои работници св. Г. и Б. отишли до имота в с. Т*** и започнали да свалят цигли от имота на майката на подсъдимия но и от имота на сестрите Д***. От къщата на св. Д*** свалили 700 бр. цигли. Св.К. и неговите работници св. Г. и Б. действали със съзнанието, че свалянето на циглите е със знанието и съгласието на св. Д***. Св. К. направил опит да се свърже по телефона с подсъдимия и като не успял натоварил циглите на товарен автомобил – камион „***” с рег.№ *** и заминали в гр.С*** където изготвили писмено споразумение.

Действията им били забелязани от св. А. кмет на селото, който незабавно уведомил полицейския служител при РУ на МВР Б*** и св. М.Д.А., че покрива на наследствента й къща е разкрит и липсват цигли от покрива. Св.А. подала жалба. Извършена била проверка. Образувано било и проведено наказателно производство.

Циглите били установени в домът на св.К. К. с Протокол от 04.04.2017 били предадени на отговорно пазене на последния.

Проведена била очна ставка между св.А. и подсъдимия В., за което бил изготвен Протокол, от който е видно, че двамата не се познават, не са се срещали никога, не са разговаряли.

Назначена била оценителна експертиза. Ат заключението на В.Л. по експертизата се установява, че пазарната стойност на 700 бр. цигли, стар модел (наречени „марсилски”) към момента на извършване на престъпното деяние е 350 лева.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените факти и обстоятелства може да се направи обоснован правен извод, че с деянието си подсъдимият е осъществил престъпление, наказуемо по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и го призна за виновен по така повдигнатото обвинение.

От обективна страна, подсъдимият Т.Б.В. на 27.03.2017 г. в с.Т***, общ.Б***, от къща и стопанска постройка, находящи се в недвижим имот на ул.”***” №34, като извършител при условията и посредством извършителство чрез наказателно неотговорните лица К.Б.К. – управител на „***” ЕООД, Л.В.Г. – работник към „***” ЕООД и Й.И.Б.„***” ЕООД, действащи невиновно поради незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението изключващи умисъла, и чрез използване на МПС – камион „***” с рег.№ ***, отнел чужди движими вещи – 700 бр. цигли стар модел (така наречени „Марсилски”) на стойност 350,00 лева от владението на собствениците М.Д.А. *** и В.Д.Б. ***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна, подсъдимият В. е действал виновно, при условията на пряк умисъл. Т. е. съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.

Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Страните не спорят по фактите и обстоятелствата на обвинението, затова и съдът не счита, че следва да излага мотиви в тази насока.

Причините за извършване на деянието от подсъдимия В. е незачитане на установения правов ред, ниско правосъзнание и стремеж за облагодетелстване по лек и престъпен начин без труд.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.55, ал.1 от НК. Наказанието бе определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – признание на вината и възрастта на подсъдимия, пълното съдействие на органите както на досъдебното така и на съдебното производство. Съдът намери, че са налице условията на чл.55 НК, налице са многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова приложи чл.58а, ал. 4 от НК.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на подс. В. Съдът намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. С оглед вида на наложеното наказание на подсъдимия съдът намери, че в случая не е налице законна пречка за приложението чл.66, ал.1 от НК и затова отложи изпълнението на наложеното му наказание за изпитателен срок от три години, арг. справка за съдимост на името на подсъдимия В..

Съдът разгледа и предявения по делото граждански иск и го уважи изцяло и осъди подсъдимия да заплати на пострадалата А. сумата по гражданския иск, както и направените от нея разноски.

По делото са направени разноски, затова съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК осъди подсъдимия В. да заплати по сметка на ВСС-РС Левски сумата от 60.00 лева – разноски за вещо лице, както и 47,61лева разноски за оценителна експертиза по сметка на ОД на МВР П*** .

След определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение от НБПП гр. София на назначения служебен защитник, съдът ще се произнесе и за тези разноски с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: