Мотиви по НОХД 8/2018 г.
Срещу подсъдимия Г.В.Г. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 11.05.2017 г. в
гр.Левски, област Плевен, повредил чужда движима вещ – л.а. ***** с рег. № *****,
собственост на **** и предоставена във владението на И.В.И., като счупил предно
обзорно стъкло, повредил преден капак на двигателя, заден капак (багажно) и
стъкло на предна лява врата, като нанесените щети възлизат общо в размер на
сумата от 948 лева – престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по
обвинението и да му наложи съответно наказание.
Подсъдимият
и защитникът му в съдебно заседание са направили искане да бъде открита
процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на
всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено
да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство.
Подсъдимият
е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В
съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е
уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата.
На
основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е
одобрил изразеното съгласие и производството по делото е продължило по реда на
глава ХХVІІ, чл. 371 т.1 от НПК.
На
основание 373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът е присъединил към
доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Подсъдимият Г.В.Г. e роден
на *** ***, с настоящ адрес:***, с българско гражданство, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На 11.05.2017 г. подсъдимият се намирал на улицата пред
дома си в гр.Л. на ул. *****, заедно със свидетелите – Е.Г., С.П., Г.Г. и баща
му В.Г.. В близост до тях – пред дом на ул.***** се намирал лек автомобил с
рег. № *****, собственост на ***** – предоставен във владението на И.В.И. въз
основа на договор за лизинг. Св. И. бил в къщата си заедно със св. Е.И., с
която живее на съпружеска начала и майка й Е.Г.. Тъй като Г. бил ядосан от
неуредени финансови отношения между него и И., с неустановен по делото предмет
започнал да нанася удари по автомобила, в резултат на което счупил предното
обзорно стъкло, повредил предния капак на двигателя, задния капак на багажното
и стъклото на предна лява врата на предоставения на И. автомобил – посочен
по-горе. Свидетели на случилото се били Е.Г.,
Е.И., И.И., които ясно възприели действията на Г..
Тази фактическа обстановка се установява от пълните
признания на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели,
извършената експертиза и другите писмени доказателства.
Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъпление по 216 ал.1 от НК за което
следва да носи наказателна отговорност.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността и вината обстоятелства – съобразил е пълните признания
на подсъдимия, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по
делото, високата стойност на причинената
имуществена вреда и е наложил наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК, а
именно три месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият
не е осъждан и съдът е приел, че по отношение на него целите на наказанието
могат да бъдат постигнати и с приложение разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК,
поради което е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три
години и на основание чл. 67 ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи по
отношение на него на служител от РУ МВР гр. Левски отговарящ за района по
местоживеенето му.
При
този изход на делото, подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни
разноски общо в размер на 109,67 лв., от които 74,06 лв. дължими на ОД на МВР
Плевен и 35,61 лв. – дължими на РС Левски.
Воден
от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: