Мотиви по НОХД 72/2018 г.

Срещу подсъдимия Л.К.П. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 16.01.2018 г., на път І-3, км 51+077, около 16.30 часа, при разклона за с.Изгрев, община Левски, област Плевен, управлявал МПС – л.а. ********с номер на рама **********, като си служил с контролни знаци *******, издадени за друго МПС – за лек автомобил ********** с номер на рама **********, собственост на М.Л.П. *** - престъпление по чл.345, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и тъй като са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК да му наложи предвиденото в този текст наказание в минимален размер.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК и прави искане, съдът да постанови присъда, с която да наложи минималното предвидено наказание глоба.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Л.К.П. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, със средно образование, собственик на ******* ООД, неженен, осъждан, ЕГН **********.

На 16.01.2018 г. Л.П. отишъл в гр.Р., където огледал автомобил и след като го изпробвал и харесал, го заплатил и с продавача се разбрали договора за покупко-продажба да бъде сключен на следващия ден, като в договора ще се посочи като купувач майката на П. – М.Н.П. Св.Ш. предал автомобила и ключовете за него на Л.П., след което последният напуснал автокъщата. При получаване на владението на автомобила същия бил без регистрационни табели и за да не прави впечатление на контролните органи по пътя, обвиняемият поставил на новозакупения автомобил рег. табели, издадени за друго МПС – собственост на неговия син, които се намирали в автомобила, който П. пристигнал в автокъщата. След поставянето на тези табели, П. ***. Около 16.30 часа на път І-3 км. 51+077, при разклона за с. И., обл.П. обвиняемият бил спрян за проверка от служители на ПП КАТ П., които изпълнявали служебните си задължения. При извършената проверка, след справка в информационната система на МВР било установено, че рег. табели с № *****, поставени на управлявания от обвиняемия автомобил са издадени за друго МПС, собственост на М.Л.П., а управляваният от обвиняемият лек автомобил не е регистриран в системата на КАТ. За констатираните нарушения на П. бил съставен АУАН и били иззети като веществени доказателства 2 бр. рег. табели с № ********.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и другите доказателства, приобщени като такива по реда на чл. 373 ал.1 във връзка с чл. 283 от НПК.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.345, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че на П. е било наложено административно наказание „глоба в размер на 50 000 лв” на основание чл. 78а от НК по нахд **********, с решение на С. районен съд в сила от 10.12.1998 г. Видно от същата справка е, че П. е осъден за престъпление по чл. 234 ал.1 алт.2 от НК по нохд 6605-2012 г. на СРС в сила от 3.10.2012 г. на три месеца лишаване от свобода, като наказанието е било отложено за изпитателен срок от три години. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.1 от НК П. е реабилитиран по нохд 6605-2012 г. с изтичане на изпитателния срок от три години – на 3.10.2015 г.

По отношение на наложеното му административно наказание по 78а от НК по делото е изискана и приложена справка от НАП ТД гр. С. – компетентна да събере вземането по наложеното административно наказание, въз основа на издаден изпълнителен лист от РС С., от която е видно, че в ТД на НАП гр.С. - не е постъпвало искане за събиране на наложената от съда глоба, поради което не са предприемани действия по принудително събиране. Видно от справката за съдимост е, че с решението, с което е наложено административното наказание е влязло в законна сила на 10.12.1998 г. – от когато до настоящия момент – в продължение на почти 20 години няма предприети каквито и да било действия по събиране на глобата. При това положение, предвид и установената практика на ВКС /като съдът се позовава на решение № 61 от 31.05.2016 г. на ВКС по н.д. № 150/2016 г., ІІ н.о., НК/, съдът приема, че държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а процедурата по изпълнението му е станала недопустима. Неизпълнението на наложеното наказание следствие изтеклата давност се обуславя от продължително бездействие на компетентните държавни органи да упражнят правото си да изпълнят наложеното наказание, което не може да препятства реабилитацията на осъдения, а видно от изложеното по-горе е, че в настоящия случай държавата е бездействала повече от 3 години, изминали от последното конкретно действие, прекъсващо изпълнителската давност. Предвид изложеното, съдът приема, че по отношение на П. наложеното административно наказание следва да се счита за заличено.

При това положение, след като подсъдимия е неосъждан и за престъплението за което му е повдигнато обвинение се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или глоба, и от престъплението няма причинени имуществени вреди, съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При определяне размера на глобата съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства. Съобразил е доброто процесуално поведение на подсъдимия, липсата на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, обстоятелството, че обществената опасност на деянието и дееца са обичайните за този вид престъпления и е определил наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК размер.

Веществените доказателства – 2 бр. регистрационни табели за МПС с № ******, издадени за лек автомобил, собственост на М.Л.П., е постановено да се предадат на Отдел „Пътна полиция” СДВР.

По делото не са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: