Мотиви по НОХД 77/2018 г.

Срещу подсъдимия С.М.А. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 07.09.2017 г., в 14.20 часа в гр. Левски, област Плевен, по ул.„Кирилл и Методий” пред дом № 4, управлявал МПС – лек автомобил ***** без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 16-0293-000354/11.10.2016 г. на началник РУП към ОД на МВР, РУ Левски, влязло в законна сила на 07.11.2016 г. за същото деяние – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Л. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият не се признава за виновен. Моли съда да го оправдае.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С.М.а. – роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, със завършен седми клас на обучение, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Видно от представения по досъдебното производство АУАН /л.22/ е, че със същия е установено, че С.М.А. на 07.09.2017 г. около 14,20 часа в гр. Л. по ул. *****, управлява лек автомобил *****. А. бил спрян от служители на РУ на МВР Л. на посочената улица пред дом № *** и му извършили проверка. В хода на проверката била установена самоличността на обвиняемия. Било му поискано свидетелство за управление на МПС и А. представител документ на английски език, за който твърдял е свидетелство за управление на МПС. Св. С. ***/, забелязал, че над снимката върху представеният документ е изписана буквата „L”, поради което приел, че се касае до документ издаден на обучаващ се за водач на МПС. При направената проверка на А. бил съставен АУАН, а представения документ бил иззет като веществено доказателство.

След извършена проверка в информационния масив на ОД МВР било установено, че по отношение на А. има издадено НП, което е влязло в законна сила на 07.11.2016 г. и с което НП на същия е наложено административно наказания за управление на МПС без свидетелство за управление.

По досъдебното производство е приложена справка от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, видно от която е, че представения от А. документ е временно СУМПС, издадено на 07.04.2017 г. и е валидно до 06.04.2027 г. и същото представлява първата стъпка от обучението за управление на МПС. Установява се, че притежателят на такова свидетелство няма право да управлява МПС извън територията на В. и че поставената буква „L” означава „обучаващ се”, която буква следва да бъде поставена на автомобила, за да е видно за останалите водачи на МПС, че лицето е „обучаващ се”.

Съдът не споделя наведеното твърдение от защитника на подсъдимия, че следва да бъде прието, че след като А. притежава СУМПС издадено от В., съгласно чл. 151а от ЗДвП може да управлява МПС на територията на Р Б. Както бе отразено по-горе издаденият документ указва, че лицето е обучаващ се във В. – т.е. то не е правоспособен водач. Нещо повече - А. не отговаря и на условията на българския закон за право да му бъде издадено СУМПС. Видно от разпоредбата на чл. 151 ал.2 от ЗДвП е, че за да бъде издадено СУМПС лицето следва да е завършило Х клас на обучение, да е преминало вече обучението за водач на МПС за съответната категория и за оказване на първа долекарска помощ, както и успешно да е положило изпит за водач на МПС. В настоящия случай, А. няма завършен Х клас на обучение /видно от снетата му самоличност и от обясненията му е, че същия е със завършен VІІ клас на обучение/, а представеното удостоверение, издадено от английските власти удостоверява единствено, че лицето се обучава, но не и другите обстоятелства, а именно, че е издържало успешно изпит за водач на МПС.

Действително Европейските директиви се прилагат с приоритет пред Българското законодателство, в случай, че е налице противоречие, но както и самия защитник на обвиняемия заявява българският закон за движение по пътищата е приведен в съответствие с директива 2006/126/ЕО и в настоящия случай документа представен от А. не представлява СУМПС, удостоверяващо придобита правоспособност в К.А. а е документ доказващ обстоятелството, че А. е започнал обучение за водач. И българското законодателство, и европейската директива не изключват полагането и успешното издържане на изпит за да придобие едно лице правото да управлява МПС, в резултат на което да му бъде издадено СУМПС.

Видно от приложеното към досъдебното производство НП № 16-0293-000354/11.10.2016 г. на началник РУМВР гр. Л. при ОД на МВР гр.П. е, че със същото на А. е наложено административно наказание за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС. НП е влязло в законна сила на 07.11.2016 г., поради което управлението на МПС без свидетелство за управление на МПС на 07.09.2017 г. се явява управление в едногодишния срок от наказването на А. по административен ред.

Предвид изложеното, съдът приема от фактическа страна, че подсъдимият А. не притежава свидетелство за управление на МПС, че в 14.20 часа на 07.09.2017 г. в гр. Л. по ул.***** управлявал МПС лек автомобил, когато бил спрян от служители на РУ на МВР Л. – свидетелите В.С. и А.П. и при извършена проверка от същите било установено, че А. е неправоспособен водач. За констатираните обстоятелства на А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а след извършена проверка в информационния масив на МВР било установено, че същия е наказан по административен ред с НП № 16-0293-000354/11.10.2016 г. на Началник РУП към ОД МВР П., РУ – Л., което е влязло в сила на 07.11.2016 г. и от която дата до момента на установяване на новото нарушение – 07.09.2017 г. не е изтекла една година.

Тази фактическа обстановка се установява както бе посочено по-горе от показанията на свидетелите С. и П., както и от приложените към досъдебното производство писмени доказателства – АУАН, НП № 16-0293-000354/11.10.2016 г., писмо до Началника на РУ Л. от ВПД Началник отдел „Интерпол и ММО”, съдържащо информация от Интерпол М. за представения от А. документ.

Предвид изложеното, съдът приема, че подсъдимия е осъществил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че на А. е било наложено административно наказание „глоба в размер на 1000 лв” на основание чл. 78а от НК по нахд 97/2013 г. на РС Л., като решението е влязло в законна сила на 12.04.2013 г. По делото е приложена справка от НАП ТД В.Т., офис П., от която е видно, че в ТД на НАП В.Т. има образувано изпълнително дело срещу А. въз основа на издаден изпълнителен лист по нахд № 97/2013 г. за събиране на наложената от съда глоба, както и че по изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия – образуване на изпълнителното дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение на 09.02.2015 г. – т.е. от тогава г. до настоящия момент – в продължение на повече от 3 години няма предприети каквито и да било действия по събиране на глобата. При това положение, предвид и установената практика на ВКС /като съдът се позовава на решение № 61 от 31.05.2016 г. на ВКС по н.д. № 150/2016 г., ІІ н.о., НК/, съдът приема, че държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а процедурата по изпълнението му е станала недопустима. Неизпълнението на наложеното наказание следствие изтеклата давност се обуславя от продължително бездействие на компетентните държавни органи да упражнят правото си да изпълнят наложеното наказание, което не може да препятства реабилитацията на осъдения, а видно от изложеното по-горе е, че в настоящия случай държавата е бездействала повече от 3 години, изминали от последното конкретно действие, прекъсващо изпълнителската давност. Предвид изложеното, съдът приема, че по отношение на А. наложеното административно наказание следва да се счита за заличено.

При това положение, след като подсъдимия е неосъждан и за престъплението за което му е повдигнато обвинение се предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба, и от престъплението няма причинени имуществени вреди, съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При определяне размера на глобата съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства. Съобразил е доброто процесуално поведение на подсъдимия, липсата на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, обстоятелството, че обществената опасност на деянието и дееца са обичайните за този вид престъпления и е определил наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК размер.

Вещественото доказателство – 1 бр. временно свидетелство за управление на МПС, издадено във В. с № ***** е постановено да се върне на собственика.

По делото не са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: