гр. Левски, _16.11._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _осемнадесети
октомври_
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _230_ по
описа за _2018_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
В районен съд Л. е постъпила жалба от
представляващия ******************* против НП № 15-0000628/09.03.2018 г. на Директора
на *******************. Твърди се, че при извършена справка в системата на НАП
установили, че по партидата на ******************* има задължения за заплащане
по 10 броя наказателни постановления от № 15-0000626 до № 15-0000635 – всички
издадени на 09.03.2018 г. от директора на *******************, всяко на
стойност по 1500 лв. – издадени на основание чл. 415 б.б от КТ. Твърди се, че
обжалваното НП не е получавано от представител на дружеството по реда на чл. 58
ал.1 от ЗАНН, а от извършена проверка в ******************* се установило, че
обжалваното НП е изпратено по пощата за връчване на Дружеството на адрес в *******************
в началото на месец април
По основателността на жалбата е
изразено становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова се моли
същото да бъде отменено като такова.
Ответникът по жалбата се представлява
в съдебно заседание. Изразено е становище, че жалбата е недопустима, като
алтернативно, ако се приеме, че е допустима е изразено становище, че същата е
неоснователна и недоказана, че издаденото и обжалвано НП е законосъобразно и
като такова се иска от съда да го потвърди.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът констатира, че действително
писмото с обратна разписка, с която е направен опит да бъде връчено НП е
изпратено на друг адрес, различен от вписания като седалище и адрес на
управление на дружеството в Търговския регистър
към момента на изпращане на НП. Предвид това, съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, същата се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по
следните съображения:
Видно от представения с
административно наказателната преписка акт за установяване на административно
нарушение е, че по отношение на жалбоподателя е съставен такъв затова, че при
проверка на място на 16.11.2017 г. в обект *******************, намиращ се в
гр. Л. на ******************* гр. С., с управител Д.П.К. и по документи в *******************
на 02.02.2018 г. е установено, че работодателя ******************* е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателства, а именно: допуснал е до работа като работник – монтаж
стъкла лицето Д.П.Д. с посочен ЕГН преди да му предостави екземпляр от сключен
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.
3 от КТ заведено от ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с
чл. 63 ал.1 от КТ.
По делото е представено и обжалваното НП, видно от което е,
че на ******************* е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416 ал.5 от КТ и във връзка с чл.
414 ал. 3 от КТ. В наказателното постановление е изложена същата фактическа
обстановка, каквато и в посочения по-горе АУАН.
По делото като писмено доказателство /част от
административно наказателната преписка/ е представена декларация от Д.Д.П., от
която се установява, че лицето е декларирало, че работи във фирма *******************
от 09.11.2017 г. на длъжност „монтаж на стъкла” на обект *******************. В
декларацията лицето е посочило, че няма сключен трудов или граждански договор,
че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и е посочило
като почивни дни събота и неделя, време за почивки в работния ден от 12 до 13
часа, и е отразило, че не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр
от сключен писмен трудов договор. Поставило е дата, час, място на попълване на
декларацията и се е подписало.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Х.В.Р.
– актосъставител, В.Т.Н., М.Г.Б. и Б.А.Н.. От показанията на свидетелите се
установява, че проверката действително е извършена на два етапа – на място в *******************
и по документи в *******************. Установява се, че на място е установено,
че има работници, които извършват монтажни и ремонтни дейности в *******************,
че след като са се представили служителите от ******************* са им
обяснили, че извършват проверка и са им дали да попълнят декларации, с които да
уточнят работното си място, работодател, работно време, възнаграждение.
Работниците са попълнили на място и собственоръчно представените им декларации.
От показанията на свидетелите се установява, че проверката е довършена в *******************,
като е поканен управителя на дружеството да представи необходимите документи и
той е заявил, че няма сключен трудов договор.
Свидетелите са категорични, че лицата, които са попълнили декларациите
към момента на проверката са били в работен процес, с ръкавици /тъй като са
извършвали дейности по остъкляване/, с работни дрехи.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото
свидетели. Същите към момента на извършване на проверката /както на място, така
и по документи/ са изпълнявали служебните си задължения и лично са възприели
конкретните и изложени факти, които факти съответстват и на саморъчно попълнената
от работника декларация.
В съдебно заседание представителят на дружеството
жалбоподател е представил доказателства, че е налице сключен договор с
подизпълнител – с *******************, както и доказателства, че именно това дружество
е извършвало дейността за доставка, монтаж на материали и ремонт на обект оранжериен
комплекс – *******************, находящ се в гр. Л. Представено е и копие от
граждански договор сключен между Д.П.Д. и *******************, с който е
възложено на Д. да извърши монтаж и ремонт на оранжерия. От договора не става
ясно за кой обект конкретно е сключен и какви са дейностите които следва Д. да
извърши. Нещо повече, видно от цитираната по-горе декларация написана и
подписана лично от лицето е, че същото е посочило като свой работодател за
конкретната дейност „монтаж на стъкла” и към конкретния момент – момента на
проверката – дружеството жалбоподател. Лицето попълнило декларацията няма как
да не знае кой го е наел за конкретната работа, кой му заплаща труда и няма
какъвто и да било интерес от посочване на нереални данни.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по
делото, че действително на посочената в акта и НП дата – 16.11.2017 г.
служители от ******************* са извършили проверка в обект *******************,
намиращ се в гр.Л., че на място е установено, че се извършват ремонтни дейности
„монтаж на стъкла” от лицето Д.Д., който към момента на проверката саморъчно е
попълнил декларация в която е декларирал, че работи в *******************,
както и че няма сключен трудов договор и не са му предоставени от работодателя
екземпляр от труд договор и уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД
на НАП. Че няма сключен трудов договор
между ******************* и Д.Д. се установява и от показанията на разпитания в
качеството на свидетел актосъставител, който както бе посочено по-горе заявява,
че управителя на дружеството при документалната проверка в **** е заявил, че
няма сключен трудов договор.
Разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ въвежда забрана за
работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба – екземпляр от сключения
трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3
от КТ, заверено от ТД на НАП. За да е налице нарушение на тази забрана,
работодателят следва да е допуснал до работа лице, без да му е предоставил
копие от трудовия договор, който е подписан между тях и от уведомлението по чл.
62 ал.3 от КТ. В конкретния случай, няма спор между страните, че трудов договор
не е подписван въобще между санкционираното дружество и лицето Д.Д. При
обективната липса на трудов договор между работодателя и лицето престиращо
труд, няма как за работодателя да възникне задължение за уведомяване на ТД на
НАП за сключването на такъв. Отговорността на работодателя по чл. 63 ал.2 във
връзка с ал. 1 от КТ може да бъде ангажирана само при съществуващ /подписан/
трудов договор между страните. Това следва от самото съдържание на ал.1, а
именно, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на липса на трудов договор
/каквато липса е доказана по делото/, съдът приема, че работодателят меже да
носи отговорност за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от
КТ – затова, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма.
Отговорност на дружеството жалбоподател по тези текстове не е ангажирана.
Отговорността по чл. 63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка – наличие
на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на
работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции.
Трудовият договор е формален и е юридически факт, с чието настъпване възниква
не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63 ал.1 от КТ и
забраната по чл. 63 ал.2 от КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че конкретните факти в
настоящото производство сочат на нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ, а не на такова
по чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с ал. 1 от КТ и описаното в НП нарушение и
неговата правна квалификация не съответстват на фактите по делото. С оспореното НП работодателят е наказан за
друго нарушение, а не за това, което е извършил и което се установява от
доказателствата по делото. Ето защо обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-0000628 от 09.03.2018 г.,
издадено от Директора на *******************, с което на основание чл. 416 ал.5
от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на *******************, представлявано
от Д.П.К., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1500 лв. за нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ – като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: