РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _16.11._ 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети октомври_ 2018 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                            

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_234_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд Л. е постъпила жалба от представляващия ************* против НП № 15-0000632/09.03.2018 г. на Директора на *************. Твърди се, че при извършена справка в системата на НАП установили, че по партидата на ************* има задължения за заплащане по 10 броя наказателни постановления от № 15-0000626 до № 15-0000635 – всички издадени на 09.03.2018 г. от директора на *************, всяко на стойност по 1500 лв. – издадени на основание чл. 415 б.б от КТ. Твърди се, че обжалваното НП не е получавано от представител на дружеството по реда на чл. 58 ал.1 от ЗАНН, а от извършена проверка в ************* се установило, че обжалваното НП е изпратено по пощата за връчване на Дружеството на адрес в гр. ************* в началото на месец април 2018 г. Твърди се, че писмото с НП не е прието надлежно на този адрес от представител на дружеството, поради което от страна на административнонаказващият орган е приложена разпоредбата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, с което са счели НП за връчено по този ред. Твърди се, че между 24.04.2014 г. до 16.03.2018 г. действително това е било седалището и адреса на управление на дружеството, но от 16.03.2018 г. същото е с вписан нов адрес за управление и адрес за кореспонденция в Търговския регистър, а именно: ************* и *************. Твърди се, че обжалваното НП не е изпращано на нито един от двата адреса, поради което считат, че жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

          По основателността на жалбата е изразено становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова се моли същото да бъде отменено като такова.

          Ответникът по жалбата се представлява в съдебно заседание. Изразено е становище, че жалбата е недопустима, като алтернативно, ако се приеме, че е допустима е изразено становище, че същата е неоснователна и недоказана, че издаденото и обжалвано НП е законосъобразно и като такова се иска от съда да го потвърди.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Съдът констатира, че действително писмото с обратна разписка, с коeто е направен опит да бъде връчено НП е изпратено на друг адрес, различен от вписания като седалище и адрес на управление на дружеството в Търговския регистър  към момента на изпращане на НП. Предвид това, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

          Видно от представения с административно наказателната преписка акт за установяване на административно нарушение е, че по отношение на жалбоподателя е съставен такъв затова, че при проверка на място на 16.11.2017 г. в обект оранжерия *************, намиращ се в гр.Л. на *************, с управител Д.П.К. и по документи в ************* на 02.02.2018 г. е установено, че работодателя ************* е нарушил разпоредбите на трудовото законодателства, а именно:  допуснал е до работа като работник – монтаж стъкла лицето С.Й.С. с посочен ЕГН преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ заведено от ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с чл. 63 ал.1 от КТ.

По делото е представено и обжалваното НП, видно от което е, че на ************* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416 ал.5 от КТ и във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ. В наказателното постановление е изложена същата фактическа обстановка, каквато и в посочения по-горе АУАН.

По делото като писмено доказателство /част от административно наказателната преписка/ е представена декларация от С.Й.С., от която се установява, че лицето е декларирало, че работи във фирма ************* от 09.11.2017 г. на длъжност „монтаж на стъкла” на обект *************. В декларацията лицето е посочило, че няма сключен трудов или граждански договор, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и е посочило като почивни дни събота и неделя и е отразило, че не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Поставило е дата и място на попълване на декларацията и се е подписало.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Х.В.Р. – актосъставител, В.Т.Н., М.Г.Б. и Б.А.Н.. От показанията на свидетелите се установява, че проверката действително е извършена на два етапа – на място в ************* и по документи в *************. Установява се, че на място е установено, че има работници, които извършват монтажни и ремонтни дейности в *************, че след като са се представили служителите от ************* са им обяснили, че извършват проверка и са им дали да попълнят декларации, с които да уточнят работното си място, работодател, работно време, възнаграждение. Работниците са попълнили на място и собственоръчно представените им декларации. От показанията на свидетелите се установява, че проверката е довършена в *************, като е поканен управителя на дружеството да представи необходимите документи и той е заявил, че няма сключен трудов договор.  Свидетелите са категорични, че лицата, които са попълнили декларациите към момента на проверката са били в работен процес, с ръкавици /тъй като са извършвали дейности по остъкляване/, с работни дрехи.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите към момента на извършване на проверката /както на място, така и по документи/ са изпълнявали служебните си задължения и лично са възприели конкретните и изложени факти, които факти съответстват и на саморъчно попълнената от работника декларация.

В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател е представил доказателства, че е налице сключен договор с подизпълнител – с *************, както и доказателства, че именно това дружество е извършвало дейността за доставка, монтаж на материали и ремонт на обект оранжериен комплекс – *************, находящ се в гр. Л. Представено е и копие от граждански договор сключен между С.Й.С. и *************, с който е възложено на С. да извърши монтаж и ремонт на оранжерия. От договора не става ясно за кой обект конкретно е сключен и какви са дейностите които следва лицето да извърши. Нещо повече, видно от цитираната по-горе декларация написана и подписана лично от лицето е, че същото е посочило като свой работодател за конкретната дейност „монтаж на стъкла” и към конкретния момент – момента на проверката – дружеството жалбоподател. Лицето попълнило декларацията няма как да не знае кой го е наел за конкретната работа, кой му заплаща труда и няма какъвто и да било интерес от посочване на нереални данни.

Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че действително на посочената в акта и НП дата – 16.11.2017 г. служители от ************* са извършили проверка в обект *************, намиращ се в гр.Л., че на място е установено, че се извършват ремонтни дейности „монтаж на стъкла” от лицето С.Й.С., който към момента на проверката саморъчно е попълнил декларация в която е декларирал, че работи в *************, както и че няма сключен трудов договор и не са му предоставени от работодателя екземпляр от труд договор и уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.   Че няма сключен трудов договор между ************* и С.Й.С. се установява и от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, който както бе посочено по-горе заявява, че управителя на дружеството при документалната проверка в *** е заявил, че няма сключен трудов договор. 

Разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба – екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За да е налице нарушение на тази забрана, работодателят следва да е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор, който е подписан между тях и от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ. В конкретния случай, няма спор между страните, че трудов договор не е подписван въобще между санкционираното дружество и лицето С.Й.С. При обективната липса на трудов договор между работодателя и лицето престиращо труд, няма как за работодателя да възникне задължение за уведомяване на ТД на НАП за сключването на такъв. Отговорността на работодателя по чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ може да бъде ангажирана само при съществуващ /подписан/ трудов договор между страните. Това следва от самото съдържание на ал.1, а именно, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на липса на трудов договор /каквато липса е доказана по делото/, съдът приема, че работодателят може да носи отговорност за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ – затова, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорност на дружеството жалбоподател по тези текстове не е ангажирана.

Отговорността по чл. 63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ  изисква друга фактическа обстановка – наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. Трудовият договор е формален и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63 ал.1 от КТ и забраната по чл. 63 ал.2 от КТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че конкретните факти в настоящото производство сочат на нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ, а не на такова по чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с ал. 1 от КТ и описаното в НП нарушение и неговата правна квалификация не съответстват на фактите по делото.  С оспореното НП работодателят е наказан за друго нарушение, а не за това, което е извършил и което се установява от доказателствата по делото. Ето защо обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-0000632 от 09.03.2018 г., издадено от Директора на *************, с което на основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на *************, представлявано от Д.П.К., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: