гр.
ЛЕВСКИ, 15.02.
Районен съд
- Левски, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря Ваня
Димитрова и прокурора _, като
разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №409 по описа за
2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Настоящото
производство е образувано по постъпила жалба от И.Х.И., ЕГН**********,*** срещу
наказателно постановление №18-0293-001578/15.10.2018 г. издадено от началник
РУП към ОДМВР Плевен РУ Левски.
Жалбоподателят
е останал недоволен от наложеното му с обжалваното наказателно постановление
административно наказание - глоба в размер 50лв. за нарушение по чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДП.
Твърди, че
посоченото в АУАН и НП не отговаря на фактическата обстановка, тъй като е бил
спрял колата на кръстовището след посочените улици. Бил загасил двигателя,
свалил колана и при излизането от автомобила, когато зад него спрял патрулния
автомобил.
Отрича да е
извършил нарушението, за което му е издадено наказателно постановление.
Моли съда
да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по същата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното
производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на 07.10.2018 г.
АУАН за това, че на същата дата в 09:50 часа като водач на МПС лек автомобил, с
описан рег. номер, негова собственост, управлява без да използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобилът.
Посочена
като нарушена разпоредбата на чл.137А,
ал.1 от ЗДвП.
Въз основа
на направените в АУАН констатации, административно наказващият орган е издал
наказателното постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на
50лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП
И АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.
В съдебно
заседание са разпитани свидетели.
От
показанията на разпитания свидетел С. се установява, че изпълнявайки служебните
си задължения в гр. Л***, извършвали обход. Движейки се по ул. ***, в посока
гарата са се разминали с автомобила, управляван от жалбопоателя.
При
разминаването са констатирали, че водачът е без поставен обезопасителен колан.
Върнали се след него и пред магазина, находящ се на ул.***, подали сигнал за
спиране. Водачът подал сигнал с мигач, че ще спира. Представили се, поискали
документи. Разяснили, че го спират за колана. Водачът не е имал други
нарушения. Съставили му акт за констатираното нарушение.
Свидетелят
е категоричен, че нарушителят е бил без поставен предпазен колан, докато е
управлявал автомобила. Това обстоятелство е било възприето от свидетеля при
разминаване на служебния автомобил и управлявания от жалбоподателя автомобил и
през цялото време докато спре водачът.
В този
смисъл са и показанията на свидетеля Х., от показанията на който се установява,
че двамата служители на РУ Левски са възприели водача, че управлява без
поставен предпазен колан.
Нарушението
е констатирано в светлата част на денонощието, установява се, че актът е бил
съставен в присъствието на жалбоподателя и му е бил предявен.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушението, извършено
от страна на жалбоподателя. Същите са възприели нарушението. Свидетелите дават
добросъвестно показанията си, които са последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраните писмени доказателства, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
По искане
на жалбоподателя е разпитана свидетелката А., с която жалбоподателят се намира
във фактическо съжителство. В показанията си тя твърди, че докато е управлявал
жалбоподателят, е бил с поставен предпазен колан.
Съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетелката. Същата е заинтересована от
изхода на делото, показанията й противоречат на показанията на двамата
свидетели, на чиито показания съдът дава вяра.
Съдът намира, че от представените по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории М1,М2,М3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
Неизпълнението на тази разпоредба на ЗДвП се санкционира по
чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвПс глоба в размер на 50 лв.
Непоставяйки предпазния колан, водачът е осъществил състава на
административно нарушение, съставомерно по чл. 137а от ЗДвП.
Описанието на нарушението дава възможност на нарушителя да
разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение. Нарушението е
описано със съставомерните му белези, посочени са и обстоятелствата, при които
е извършено. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението.
Размерът на наложената глоба е императивно определена.
Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин,
поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Водим от
горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
На
основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №18-0293-001578/15.10.2018г., издадено от началник РУП към ОДМВР
Плевен РУ - Левски, с което на И.Х.И.,
ЕГН**********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. на основание чл. 183, ал.4 т.7,
пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137А от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: