Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 22.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №428 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.З.И. *** против Наказателно
постановление №18-0938-005182/01.10.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР П., с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП
са наложени административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата е наведен довод за незаконосъобразност на НП. Иска се същото да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв.А.А. – ПлАК. Същият излага подробни съображения за
наличието на съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Наведен
е довод, че не са спазени изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Не
били представени доказателства за спазване на разпоредбата на чл.8 от същата.
По делото не бил представен и протокола по чл.10 от наредбата, предвид на което
не било и доказано по делото, че автоматизираното техническо средство било
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, предвидени в
инструкцията за експлоатация. Наведени са съображения за неяснота относно
датата на нарушението, посочена в НП, категорията на управляваното от
жалбоподателя ППС, ЕГН на нарушителя и санкционната разпоредба, поради нечетливост
на наказателното постановление. Твърди се разминаване между изписването на
посочените данни в него и АУАН. Наведен е довод за не достатъчна
индивидуализация на мястото на извършване на нарушението, поради непосочването
на съответната община и област, тъй като на територията на страната
съществували много населени места с наименованието „Б.” , в които имало улица
„Сливница”. Твърди, че посочените обстоятелства създават неяности в обжалваното
НП, което нарушавало правата на санкционираното лице и водело до неговата
незаконосъобразност. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна по жалбата не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 16.09.2018г., свидетелят Р.Ж. – мл. автоконтрольор при СПП към ОДМВР – П.,
изпълнявал служебните си задължения по контрол на ЗДвП и по-специално контрол
на движение с превишена скорост, на територията на с.Б. Посредством
автоматизирано техническо средство/система – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M №585/12, монтирана в
МПС №***, позиционирано на територията на с.Б., обл.П., ул.”***” №*, ПП *, при
км.50, около 15,37ч. била засечена скорост на движение от
След проверка в информационнана система на КАТ Плевен било установено, че
лек автомобил ***, с рег. № *** е регистрирана на лицето З. Г. И. ***, поради
което били изпратени писма до РУ Левски за призоваване на това лице с оглед
съставянето на акт.
На 20.09.2018 година, жалбоподателят И.З.И. се намирал на територията на
КАТ. Свидетелят Р.Ж. го разпознал, като водача на посоченото по-горе МПС,
засечено да се движи с превишена скорост на 16.09.2018г. Предвид на това
предявил на И. заснетия клип №7003/16.09.2018г. Във връзка с предявения му клип
№7003 жалбоподателят декларирал, че на 16.09.2018г., около 15,37ч., като
ползвател управлявал МПС рег.№*** (декларация по чл.188 от ЗДвП, приложена на
л.15 от делото).
На същата дата - 20.09.2018г., на жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че на 16.09.2018г., около 15,37 часа, на
път I-
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият
орган издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушаване на
чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя били
наложени административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Наказателното постановление било
връчено лично срещу подпис на 04.12.2018г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Р. Р.Ж. и Д.Д.П., които съдът кредитира, като
подробни, логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, както и от
писмените доказателства – АУАН сер.Д№0660516/20.09.2018г.,
НП№18-0938-005182/01.10.2018г., справка за нарушител/водач, декларация по
чл.188 от ЗДвП, докладна записка, писмо №316р-31082/20.09.2018г., справка за
собственост за МПС, протокол №6-31-17 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с фабр. №585/12, Протокол - приложение към
чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. рег.№316р-22981/05.07.2018г., дневник
за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство TFR1-M №585/2012г. за 16.09.2018г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи; клип №7003/16.09.2018г. Писмените доказателства
по делото съдът възприе изцяло, като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, както и неоспорени от страните. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15
от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес.
Не са налице каквито и да било противоречия между посочените доказателства
и доказателствени сресдтва. От същите се установява по категоричен начин
описаното в АУАН административно нарушение, както и авторството на деянието. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели - служители на МВР.
Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират
изцяло със събраните по делото писмени доказателства, не е налице индиция за
тяхната заинтересованост.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съставени
са от компетентни длъжностни лица.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на
обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа
всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити
съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. НП е връчено
лично на жалбоподателя срещу подпис.
Неоснователен се явява наведения от жалбоподателя довод за нарушаване на
процедурата по установяване на процесното нарушение посредством заснемането му
с мобилно автоматизирано техническо средство за видеоконтрол, предвидена в
Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
Установява се от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол №6-31-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. №585/12, че
използваното в процесния случай АТСС, представлява одобрен тип средство за
измерване, със срок на валидност на одобряване на типа до 24.02.2020г.,
както и че е преминало последваща периодична проверка на 25.10.2017г., съгласно
която съответства на одобрения тип.
Неоснователно се твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл.10 от
Наредбата, към преписката не бил приложен визирания в същата норма протокол.
Протоколът за използване на АТСС – по образец приложение към чл.10, ал.1 от
Наредбата е изпратен от административно-наказващия орган заедно с преписката,
приложен и приет е като писмено доказателство – л.23 от делото. Видно от същия,
при използването на мобилната система за видеоконтрол са спазени всички
изисквания, отразена е датата на използване на техническото средство, която
съвпада с тази по изготвения клип и приложения дневник за обработка, посочено е
точното местоположение на мястото за контрол, превозното средство върху което е
монтирано АТСС. Чрез посочването на трите си имена и полагане на подпис
полицейският служител, използвал техническото средство, е удостоверил, че
техническото средство е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания.
Неоснователен се явява и наведения довод за това, че
административно-наказващия орган не бил доказал точното местоположение на АТСС,
както и разположението му спрямо съответните пътни знаци, както и не било
доказано спазването на чл.8 от Наредбата. Както вече бе посочено, в приложения
по делото протокол за използване на АТСС, точно е посочено местоположението му
– чрез индивидуализирането му с конкретно населено място – с.Българене, улица –
„Сливница”44, както и посочването на км.50 на първокласен път 3. В тази връзка
следва да бъде посочено, че не може да бъде прието за основателно възражението
за неяснота на населеното място, предвид неуточняването на община и област, с
оглед посоченият, както в протокола за използване на АТСС, така и в съставените
АУАН и НП точен участък от пътя – км.50 на първокласен път 3.
Съгласно визираната от жалбоподателя, като неспазена, разпоредба на 
чл.8 от Наредбата, при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така,
че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта. В процесния случай, безспорно установено по делото е
по посочените по-горе съображения, че жалбоподателят е извършил нарушението в
границите на населено място. Освен от писмените доказателства, това
обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания. С АУАН и НП
административно-наказателната му отговорност е ангажирана за нарушаване на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, в която изрично са фиксирани разрешените скорости за
съответните категории ППС в съответния участък на движение. Цитираната от
жалбоподателя разпоредба касае контрол на въведено с пътен знак ограничение –
хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, съгласно която когато стойността на
скоростите, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак.
Съдът намира, че е налице съответствие между описаните факти и посочените
правни разпоредби в АУАН и НП. Налице е конекситет и между отделните части на
наказателното постановление. Не е налице неяснота и несъответствие между двата
документа относно вида на управлявания от И. автомобил – лек автомобил, въпреки
използваното от актосъставителя съкращение.
Действително наказателното постановление е с печат с лошо качество и може
да бъде прието за нечетливо, като следва да бъде отбелязано, че посочената
квалификация има субективни характеристики. За съда не съществува съмнение
относно посоченото ЕГН на нарушителя, посочената санкционна разпоредба на
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, материално-правната квалификация на деянието по
чл.21.ал.1 от ЗДвП, както и че с наказателното постановление жалбоподателят е
бил санкциониран за извършено нарушение на 16.09.2018г. Не се възприема доводът
за нарушаване на правото му на защита поради неяснота относно датата на деянието,
с оглед неговата нечетливост на НП. Датата 16.09.2018г. е посочена в АУАН, в
приложена снимка – клип №7003, предявен на жалбоподателя, както и е посочена от
него в попълнената декларация по чл.188 от ЗДвП.
Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз
основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Вмененото на жалбоподателя
нарушение се явява и доказано от събраните по делото доказателства. Безспорно
установено е от обективна страна, че И.З.И., като водач на посоченото МПС – лек
автомобил, не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на
пътното превозно средство, ненадвишаваща установената за конкретния пътен
участък в населено място.
От свидетелските показания, както и от приложения клип №7003 безспорно се
установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил – попадащ в категория
В, поради което разрешената скорост за движение в населено място е била
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП, съгласно която се налага наказание за превишаване на максималната скорост
в населено място с над
Наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-005182/01.10.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР
Плевен, с което на И.З.И., ЕГН:**********,
с адрес: ***, е наложено на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДВП административно наказание ГЛОБА в размер на 750 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 месеца, за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: