В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_32_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от П.К.П., с ЕГН**********, с адрес: ***, против НП №4/28.12.2018г. на Началник РУ –Левски.

В жалбата се сочи, че като отговорник за почистването жалбоподателят винаги се е ръководил от Инструкцията за зимно поддържане, като път ІІІ-303 Българене – Левски е категория ІІ ниво на зимно поддържане – „В”.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата, като моли съда да отмени обжалваното НП, като счита, че е изпълнил задълженията си по инструкцията и пътят, за който му е съставен акт, е бил почистен до асфалт. По времето, когато е писан актът, снегът е бил обилен, като снеговалежът е спрял след 9 часа. Счита, че е изпълнил разпорежданията.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №4 от 19.12.2018г. затова, че на същата дата около 08:00ч., като отговорник за снегопочистването на път ІІІ-303 от с. Българене до гр.Левски не е изпълнил задължението си да почисти пътната настилка и е нарушил разпореждане с рег. №293р-12772 от 16.12.2018г.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за посочените нарушения на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетели – служители в РУ – Левски.

От показанията на актосъставителя се установява, че е извършена проверка на място, като са констатирали, че пътят не е почистен, като уточнява, че е имало снеговалеж.

От показанията на свидетеля Л. се установява, че разпореждането е издадено въз основа на указание на директора на дирекцията. При издаване на разпореждането според свидетеля е валяла сняг. Актът е бил съставен, защото не е почистен пътят. Впоследствие е било почистено навсякъде.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.

Разпоредбата на чл. 257 от ЗМВР, на основание на която е наложено административното наказание предвижда наказание глоба от 100 до 500 лв. за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.

Разпореждането на полицейския орган е издадено на 16.12.2018 г., като същото не съдържа срок, каквото е изискването на чл. 64, ал.5 от ЗМВР. Разпоредителната част, с която се определят правата или задълженията, следва да съдържа начинът и срокът на изпълнение.

Актът за установяване на административното нарушение следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Според разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа наред с описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

В конкретния случай в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението.

От друга страна не са спазени разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН, които изискват наличието на безспорни доказателства и относно субективната страна на нарушението „деецът да е съзнавал общественоопасните последици от извършеното, да е искал или допускал настъпването на последните”.

Съдът счита, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение. В НП не се съдържат факти относно обективните признаци от състава на твърдяното административно нарушение.

Съдът намира, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин извършеното нарушение, поради което същото като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №4/28.12.2018г., издадено от Началник РУ Левски към ОДМВР – Плевен, с което на П.К.П., с ЕГН**********, с адрес: ***, е наложена на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР глоба в размер на СТО ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: