гр. ЛЕВСКИ, _16.04._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _18.03._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка
Димитрова_ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело
№ _57_ по описа за _2019_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.М.М. против НП № 1727 от
14.02.2019 г. В жалбата се твърди, че жалбоподателя е беден и едва свързва
двата края, поради което е тръгнал за „връшляци”, че не е рязал едни дървета и
не е имал такива намерения. Моли съда да му намали наложеното му наказание. В
съдебно заседание поддържа жалбата, като заявява, че искрено съжалява за
стореното, но го е направил, тъй като е бил принуден от това че е нямало с
какво да се отопляват, а има двама сина, две снахи, четири внучета, с които
живеят заедно и е нямало с какво да се топлят, тъй като получава 435 лв. и
парите не стигат. Моли да бъде намалена глобата.
В съдебно
заседание не се явява представител на ответника по жалбата и не е изразено
становище по същата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Видно от представеният акт за
установяване на административно нарушение, е че на 05.12.2018 г. в землището на
с.В., община Л., отдел 354 подотдел „я” –частна горска територия се движи с
конска каруца без да притежава разрешително за достъп. Отразено е, че е нарушил
чл. 263 ал.1 т.2 от ЗГ във връзка с чл. 12 ал.1 пр.2 от Наредба № 1 от
30.01.2002 г. за контрола и опазването на горските територии.
За констатираното
нарушение срещу жалбоподателя е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за извършеното
нарушение по чл. 263 ал.1 т.2 от ЗГ във връзка с чл. 12 ал.1 пр.2 от Наредба №
1 от 30.01.2002 г. за контрола и опазването на горските територии му е наложено
административно наказание на основание чл.263 ал.1 т.2 от ЗГ – глоба в размер
на 200 лева.
Към жалбата е
представена цялата административно наказателна преписка съдържаща и постановлението
на районния прокурор, с което е отказано да се образува досъдебно производство.
Видно от същото е, че при отказа е съобразена и личността на извършителя на
деянието, като е прието, че М. не е осъждан и до този момент не са му съставяни
други актове за установяване на административни нарушения и налагани
административни наказания за нарушения на разпоредбите на закона за горите
/което е установено от справка от РДГ Ловеч – приложена към прокурорската
преписка/.
В съдебно
заседание са допуснати до разпит и разпитани
като свидетели актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението.
От показанията на свидетелите се
установява, че същите при изпълнение на служебните си задължения са установили,
че на посочената в акта дата – 05.12.2018 г., жалбоподателя се движи с конска
каруца в землището на с. В., община Л., отдел 354 подотдел „я” – горска
територия - частна собственост, без да притежава разрешително за достъп. За
констатираното на жалбоподателя е съставен акт.
От всички
събрани по делото доказателства се установява по един несъмнен и категоричен
начин, че действително жалбоподателя е извършил нарушение според описаното в акта и за това нарушение
същия следва да носи административно наказателна отговорност.
При съставяне
на акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до незаконосъобразност на НП и до неговата отмяна.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът счита, че правилно административно наказващият орган е
наложил минималното предвидено в закона наказание за този вид нарушение. Съдът
приема, че жалбоподателя е в тежко семейно и имотно положение, поради което в
началото на месец декември е потърсил макар и неправомерен начин да осигури
топлина за семейството си. Жалбоподателят съжалява и искрено се разкайва за
стореното, но заявява, че го е направил, защото е бил принуден от обстоятелствата.
Съдът съобразява и данните за личността нарушителя, взети предвид и от
представителя на прокуратурата, а именно, че същия няма извършвани други
нарушения или престъпления по ЗГ преди установените нарушения на 05.12.2018 г.
При това положение, съдът приема, че следва
да бъде потвърдено обжалваното НП, тъй като с него е наложено на жалбоподателя
административно наказание в предвидения от закона минимум.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1727 от 14.02.2019 г.,
издадено от Директора на РДГ гр. Л., с което на основание чл. 266 ал.1 от ЗГ на
Д.М.М. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв., за нарушение на чл.
263 ал.1 т.2 от ЗГ във връзка с чл. 12 ал.1 пр.2 от Наредба № 1 от 30.01.2002
г. за контрола и опазването на горските територии, установено с акт за установяване на административно
нарушение № 105585 от 05.12.2018 г..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: