№
гр. Левски, 02.05.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №79 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от „***“ЕАД, гр.София против Наказателно постановление №НЯСС-47 от
12.02.2019г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор. Наведен е довод за незаконосъобразност на НП, поради това, че
АУАН, въз основа на който същото е издадено, е съставен извън
предвидения в чл.34 от ЗАНН срок. Изложени са
подробни съображения за липсата на нарушение. Твърди се, че язовир „***” е
„ретензионен“ язовир, в него не се задържала вода, а постъпващата такава
свободно се отвеждала в дерето след язовирната стена. Достъпът до стената бил
многократно ограничаван, но преградите били отстранявани от преминаващите
земеделски произовдители. Преминаването на механизацията довеждало до
образуването на коловози по короната на стената, които многокртано били
засипвани и състоянието на короната било възстановявано. Същото било
възстановено и към настоящия момент. Алтернативно се твърдят предпоставки за
прилагане на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от ю.к.Н.И., който поддържа жалбата
по изложените в нея доводи. Твърди се неправилно приложение на санкционната
разпоредба на чл.200. ал.1, т.9 от ЗВ, която предвиждала наказание за
неизпълнение на предписание по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, каквото в процесния
случай не било налице. Моли НП да бъде отменено като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Административно-наказващият
орган – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, изразява писмено
становище за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни съображения за
законосъобразност на обжалваното НП и издаването му при спазване на
процесуалните правила. Наведени са доводи за неоснователност на твърдението, че
АУАН е издаден извън сроковете по чл.34 ЗАНН. Твърди се, че административното
нарушение е доказано от събраните в хода на административно-наказателното
производство доказателства. Нарушението не представлявало маловажен случай, с
оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Иска се жалбата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и обжалваното НП да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е частично основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 23.05.2018г.,
Междуведомствена комисия, назначена въз основа на Заповед
№РД-12-06/18.04.2018г. на Областния управител на Област Плевен, на основание
чл.138а, ал.3, т.2 от Закона за водите извършила проверка на техническото и
експлоатационното състояние на язовир „***“, находящ се в землището на с.***,
общ.Л., собственост на „***“ ЕАД. При проверката били установени
коловози по короната на язовира. За така установеното по време на проверката
бил съставен Протокол №23/23.05.2018г., в който било дадено предписание: „Да се
възстанови короната“ със срок за изпълнение: 31.08.2018г. Проверката била
извършена в присъствие на представител на собственика на язовира.
На 12.09.2018г. била
извършена нова проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир
„***“, както и дали са изпълнени дадените при предходната проверка предписания.
Проверката била извършена от свидетелите Е.Д. и С.Д. – инспектори при ДАМТН, в
присъствието на представител на собственика на язовира. При извършената
проверка отново било констатирано наличието на коловози по короната на язовира,
причинени от преминаване на тежка техника до язовирната стена, което било забранено.
За така установеното по време на проверката бил съставен Констативен протокол
№03-04-55/17.09.2018г., в който било отразено, че предписанието „Да се
възстанови короната“ със срок до 31.08.2018г. не било изпълнено. Представител
на „***“ЕАД бил запознат със съдържанието на констативния протокол на
25.09.2018г.
Въз основа на
констатираното по време на проверката бил съставен АУАН №03-076/07.12.2018г. за
това, че „***“ЕАД – клон „***“ – гр.П., в качеството му на
собственик на язовир „***“, в указания му срок – 31.08.2018г., не изпълнило
дадените му от контролните органи в Протокол №23/23.05.2018г. предписания, с
което на 01.09.2018г. виновно нарушил чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Актът
бил връчен на представляващия дружеството – жалбоподател на 07.12.2018г. В
законоустановения срок било депозирано писмено възражение срещу акта, в което
са изложени съображения за неспазване на срока, предвиден в чл.34 ЗАНН, липсата
на извършено нарушение, както и че случаят е маловажен, по смисъла на чл.28
ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН и на основание чл.83 от ЗАНН във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39
от Закона за водите Заместник-председателят на ДАМТН издал обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на „***“ ЕАД – клон ***“ -
гр.Плевен, представлявано от управителя И.Р, административно
наказание – имуществена санкция в размер на 6000 лв. за неизпълнение на
задължение по чл.190а, ал.2, във вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите С.Д.Д. и Е.Г.Д., както и
от писмените доказателства – Наказателно постановление №НЯСС-47 от
12.02.2019г., АУАН №03-076/07.12.2018г., Възражение срещу АУАН
№03-076/07.12.2018г., Протокол №23/23.05.2018г., Констативен протокол
№03-04-55/17.09.2018г., Акт за частна държавна собственост №258/23.11.1999г.,
Скица на имот №091001 в землището на с.***, общ.Л., Заповед
№А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН, Заповед №А-517/12.07.2018г. на
Председателя на ДАМТН, Заповед №А-92/05.02.2018г. на Председателя на ДАМТН.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите С.Д.Д. и Е.Г.Д., като последователни и безпротиворечиви, изхождащи от лица, даващи
показния за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения без данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото.
В подкрепа на гласните
доказателствени средства са приобщените по делото писмени доказателства, на
които съдът даде изцяло вяра, като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както
и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната
от закона писмена форма и при спазване на предвидените в разпоредбите на ал.2 и
ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че е изтекъл предвиденият в чл.34
ЗАНН срок за съставяне на АУАН. Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
екологични и валутни нарушения - две години.
В процесния случай
вмененото на жалбоподателя нарушение – неизпълнение в срок на дадено от
контролните органи предписание, е извършено на 01.09.2018г., когато е изтекъл
срокът за изпълнение на дадените предписания. Нарушението е установено на
12.09.2018г. по време на извършената от свидетелите С.Д. и Е.Д. последваща
проверка. АУАН е съставен на 07.12.2018г. – преди да са изтекли 3 месеца от
откриване на нарушението (12.12.2018г.) и 1 година от неговото извършване
(01.09.2019г.)
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът
е съставен в присъствието на свидетели, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на представител на
нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото
въз основа на акта наказателно постановление. Нарушението, описано в НП,
съответства на това в акта.
Изложените факти в
обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП,
съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.190а,
ал.2, вр. чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите. Съгласно чл.190а, ал.2 ЗВ
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5. В чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ е предвидено, че областните
управители назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за
готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях
по чл.141б, ал.1, т.1 и 2, а за тези по чл.141б, ал.1, т.3 - веднъж на три
години. Комисиите дават заключение за готовността за безопасна експлоатация на
язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия въз
основа на становището на всеки член на комисията; а във връзка с това
заключение дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност
за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални,
екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и
други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията
към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното
изпълнение.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства.
Безспорно установено е, че с Протокол №23/23.05.2018г. на жалбоподателя е дадено предписание: „Да се
възстанови короната“ на язовира със срок за изпълнение: 31.08.2018г. Установява
се, че констатацията за състоянието на язовирната стена и даденото предписание
са направени именно от сформирана на основание чл.138а, ал.3 от Закона за
водите комисия със заповед на Областния управител, за проверка техническата и
безопасната експлоатация на язовирната стена. От депозираните по делото
свидетелски показания се установява, че не само при първоначалната, но и при
последващата проверка било установено наличието на дълбоки коловози по короната
на стената на язовира. Предвид на това правилно се явява направеното от
контролните органи становище, че не е изпълнено даденото предписание за
възстановяване на короната. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2
ЗВ, задължаваща собствениците на язовири да изпълняват предписанията на
комисията по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ. Недоказани
останаха изложените от жалбоподателя твърдения, че са били взети мерки за
ограничаването на достъпа до стената на язовира на трети лица, включително
тежка земеделска техника, преминаването на която е станало причина за
образуваните коловози, но преградите били отстранявани от преминаващите
земеделски производители. Не се установи към момента на проверката коловозите
да са били засипани и състоянието на короната да е било възстановено.
Неоснователен е наведения
от жалбоподателя довод, че процесното нарушение представлява „маловажен случай“
по смисъла на ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява
същото да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност
от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят такъв извод, поради
което налагането на административно наказание за извършеното от жалбоподателя
нарушение – неизпълнение на предписанията на контролния орган, да се явява
прекомерно тежка санкция. От друга страна налице е висока обществена значимост обществените
отношения, охранявани с разпоредбите на Закона за водите, визирани в чл.2, ал.1, т.7 - предотвратяване
или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната
среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното
въздействие на водите. Същите се постигат именно чрез извършване на контрол за
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях (чл.2, ал.2, т.8 от ЗВ).
Правилно
административно-наказващият орган е определил като приложима санкционната
разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща имуществена санкция в
размер от 1000 до 20 000 лв. за юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.190а, ал.2 ЗВ. Съдът намира
обаче, че наложената имуществена санкция в размер на 6000 лв. се явява
прекомерно висока и несъответстваща на конкретните обстоятелства по делото.
Административно-наказващият орган не е изложил каквито и да било съображения
относно индивидуализацията на наказанието. По делото не се доказаха отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят наказание в размер над
минималния предвиден такъв от 1000 лв., включително наличието на предходни
нарушения на предписания дадени във връзка с техническата и безопасната
експлоатация на язовир „***“. Липсват
данни в конкретния случай да е съществувала пряка или опосредена опасност за
човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска
дейност.
Предвид на изложеното,
обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено, като бъде
намален размерът на наложеното административно наказание имуществена санкция от
6000 лв. на 1000 лв.
Мотивиран
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №НЯСС-47 от 12.02.2019г. на Заместник-председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.83 от ЗАНН
във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите на „***“
ЕАД – клон „***“ - гр.П., ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И. И. Р., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 6000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр.
чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера
на наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 6000 лв. на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.