Срещу подсъдимия В.П.З., ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за това, че на 30.07.2018г., около 20.00ч., в с.М., обл.П., в жилищен дом на
ул.”…” №**, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление,
извършил блудствени действия по отношение на лице, ненавършило 14 – годишна
възраст малолетната П.П.З., ЕГН ********** от с.Б., като с поклащащи движения
търкал половия си орган в тялото й, като деянието е осъществено чрез използване
на безпомощното състояние на пострадалата с оглед ниската й възраст - престъпление
по чл.149, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и защитникът
му, делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и
следващите от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на
страните.
Подсъдимият В.П.З. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от
НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия З. за престъплението, за
което е предаден на съд по чл. 149, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК.
Счита, че в хода на
проведеното разследване са събрани несъмнени и категорични доказателства
относно обективната и субективната страна на престъплението, за което е
предаден на съд. По несъмнен начин е доказана датата, мястото и начина на
извършване на извършеното от З. престъпление, както и че е установен механизмът
на деянието и неговия автор с всички квалифициращи го белези.
Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен за престъплението, за което е предаден на съд, като му
наложи единственото възможно в случая наказание, предвид регламентирания от
законодателя минимум – лишаване от свобода, ориентирано около и под средата,
предвидено от законодателя. Счита, че са
налице предпоставките на чл. 66 от НК.
Подсъдимият В.П.З. се явява лично и със защитник адв. И..
Защитникът на подсъдимия
моли съда при постановяване на съдебния акт да вземе предвид, че подзащитният
му е съдействал в хода на досъдебното производство, а така също и в съдебното
за разкриване на обективната истина, не е осъждан, работи, плаща издръжка за
детето П., и моли съда при определяне на наказанието да приложи чл.55, ал.1,
т.1 от НК и определи наказание под най - ниския предел, а именно една година
лишаване от свобода, като изпълнението на същото бъде отложено за 3 години
изпитателен срок.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В.П.З.
е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес:***, български
гражданин, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
В.П.З. ***, и работел като общ работник във фирма в гр.Л. Живеел в бащината си
къща в с. М. На неустановен ден в края
на месец юли свидетелят П. П.З., който е брат на подсъдимия също започнал
работа в гр.Л. и за да е по-близо до
работното си място, около една седмица преди 30.07.2018г. се преместил
със семейството си и двете си деца И. 5-годишна и П. 3-годишна в бащината си
къща в с. М., ул. "***" №**. Подсъдимият З. и майка му обитавали
първия етаж, а семейството на свидетеля Петър З. - втория.
На 30.07.2018г., около 20.00 часа, двете деца И.З. на 5 години и П.З. на 3 години били в стаята
на своя чичо- подсъдимият В.З., като били на леглото. И. била седнала и си
играела с телефон, а П. била легнала. З.
бил легнал между двете, като той и П. били завити с едно одеяло.
Отчитайки обстоятелството, че е сам в стаята с двете деца, подсъдимият се
възползвал от случая да извърши блудствени
действия с малолетната
П. З.. Подсъдимият се възползвал
от случая да извърши блудствени действия с малолетната П.. Подсъдимият застанал
плътно до П., която била легнала по гръб.
Повдигнал единия си крак над тялото на детето, както бил обърнат към
нея. Гащичките на П.З. били леко свалени, без да са събути изцяло. Подсъдимият леко
свалил и своите гащи без да ги събува изцяло. Възбуден от близостта с детето, подсъдимият
започнал да търка половия си орган с поклащащи движения в тялото на детето.
Точно
по това време, свидетелят П. З. - баща на П.З., излизайки до магазина, минал
покрай стаята, в която спят майка му и брат му и видял, че дъщерите му и брат
му били на леглото. Свидетелят З. ясно възприел, че подсъдимият бил легнал на
леглото и с П. били завити с одеяло. Забелязал
неестествени клатещи се движения на брат си, който бил плътно до П.. Видял, че детето било легнало по
гръб, а подсъдимият бил обърнат
към нея. Клатещите движения на З., които свидетелят наблюдавал известно време,
го навели на мисълта за извършване на сексуално действие от страна на брат му.
Силно смутен от видяното, свидетелят П. З. отишъл до вратата, която била
отворена. Погледнал през отвора на вратата и видял, че брат му - подсъдимият
постоянно се клати. Тогава свидетелят Петър З. влязъл вътре, вдигнал завивката,
при което подсъдимият се сепнал, смутил се и си вдигнал гащите, за да прикрие половия си орган. Забелязал
също така, че гащите на дъщеря му П. също били свалени до коленете. Свидетелят Петър
П. пипнал брат си за члена и видял, че е във възбудено състояние, като половият
му орган бил близо до дупето на дъщеря му. Двете деца започнали да плачат, като
голямото дете казало, че чичо й си давал „пипето" на П. да си играе. П. З.
се развикал и ударил брат си. Майката на двете момичета – свидетелката Т.З.
чула виковете и веднага слязла долу, за да разбере какво става. Видяла П.
изправена на леглото със свалени гащи, ревяща и трепереща. Свидетелката З.
станала свидетел как съпругът й ударил шамар на брат си –подсъдимият З.. Същият
й казал, че брат му посегнал на дъщеря им, и тя също започнала да го удря. Подсъдимият
стоял като вцепенен, без да каже нищо, след което излязъл на улицата. Свидетелката
З. сигнализирала за случилото се на тел.112.
Свидетелката
З. прегърнала дъщеря си П. и се опитала да я успокои и поговори с нея. Попитала
я какво е станало, като П. отговорила, че чичо й й събул гащите, като й сложил
боклуци, казала също така, че си слагал
пишката в устата й. З. попитала и И. какво се е случило, като детето
отговорило, че е събул гащите на П. и сложил боклуци.
След
сигнализиране на тел.112 на място пристигнали служители на РУ - Левски и екип
на ФСМП - Левски.
Бил
извършен оглед на местопроизшествие с приложен албум, при който били иззети
веществени доказателства: 1 бр. светлозелен чаршаф с тъмнозелени цветя, шарки,
балони, сърчица; 1 бр. фанела анцуг червено – синя на цвят; 1 бр. мобилен
телефон Алкател он тач – ALKATEL one touch със спукан
дисплей, работещ; 1 бр. носна кърпичка – салфетка с жълто червени сини шарки; 1
бр. завивка, тип „Албена” жълто – кафява на цвят; 1 бр. завивка, тип „Албена”
синьо - жълта на цвят; 1 бр. калъфка от червена булана, предадени с разписка на
домакин РУ
Левски/.
С Протокол за доброволно предаване от 30.07.2018г.
подсъдимият З.
предал на служител при РУ Левски следните вещи: 1 бр. тениска мъжка с надпис на
гърдите във формата на кръст „WEST COAST CHOPPERS"; 1
бр. мъжки къси панталони тъмносини с 4 бр. джобове и връв около кръста; 1 бр.
мъжки боксерки черни с надпис от жълт цвят „MAN", за които обяснил, че са негови.
С протокол за доброволно предаване от 30.07.2018г., Т. Н. З. предала на
полицейски служител следните вещи: 1 бр. детска
рокличка с бяло в горната част, надолу дънкова, в горната част има надпис 68 и 1
бр. детски розови гащички с бял надпис, като заявила, че с тези дрехи е бил
облечена П..
От
ФСМП - Левски във връзка с подадения сигнал пристигнала свидетелката д-р И. Я.,
която е ординатор във ФСМП Левски. Същата извършила преглед на П.З., при който
установила единствено, че детето има зачервяване около половите органи. По тази
причина уведомила служителите на РУ - Левски, че следва да бъде извършен
преглед от съдебен лекар, както и Дирекция „Социално подпомагане" за
случая.
При проведен
разговор с директорката на ДГ „***" с.М. П. А., същата заявила, че забелязала
промяна в двете деца И. и П., като децата станали по-затворени. При разговор с
И. относно случилото се, детето казало, че чичо й пипал по корема П. и сложил
боклуци на крака й.
Във
връзка с получения сигнал за извършени блудствени действия, свидетелките С. М.
и С. Х. - служителки в Отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално
подпомагане" гр.Л. извършили проверка по случая. Същите присъствали при
беседите с малолетните деца. Трудно бил осъществен контакт с децата. Според
свидетелката Х., симптомите са на деца, които са преживели нещо и по - точно
насилие.
По
случая било образувано и проведено настоящото наказателно производство.
По делото е била
назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, видно от която е, че при прегледа на П.П.З. на 3 години и 6 месеца с ЕГН ********** от с.Българене
се установило: охлузване на лакътната става на дясната ръка, липса на
травматични увреждания по останалите участъци от тялото, включително и липса на
травми по и около половите органи и ануса. Охлузването на лакътната става е
резултат от тъпа травма. Неговата давност е няколко дни, като този срок е
приблизителен и няма връзка с инцидента, за който се съобщава. Само по себе
това охлузване е причинило физически болки и страдания. При изследване на
гинекологичен стол по метода Сердюков, не се установили следи от травми по и
около половите органи. От медицинска гледна точка това не изключва възможността
за действия, извършвани с цел възбуждане и/или удовлетворяване на полови
желание без съвокупление, като близане, целуване, пипане, галене, търкане.
Назначена
е и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия В.П.З.,
ЕГН **********, като е посочено, че при същия не се
установили данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в
тесния смисъл на думата.
Касае
се за акцентуация на личностни черти с нагласи, присъщи за тревожната, избягваща
контакти личност, които аномалии на характера се вписват в нормата за човешкия
характер, но на границата с абнормната личност. Към времето на
криминализираното деяние при освидетелствания липсват данни за умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието -
могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги
ръководи.
Към времето на криминализираното деяние, подсъдимият З.
е преживявал болезнено лична драма, смъртта на бащата и инвалидизирало майката заболяване,
като в уязвимостта си към такива стресори е реагирал със затваряне в себе си и астения, което допълнително е лимитирало
интимно-личните му контакти и от година е бил в отсъствие на партньорка.
В невротичното си търсене на любов ситуативно се е възползвал от
обстоятелствата при криминализираната ситуация и най-вероятно при
съприкосновението с детето, в неговата безпомощност се е преживял сигурен, че
няма да бъде отхвърлен, което му е дало самочувствие за неограничени
възможности да получи любов и е стимулирало сексуалните му фантазии, довели до
възбуда, за което свидетелства бащата на детето – негов брат. Невротичната
потребност от любов, каквато е обосновано да се разглежда при освидетелствания,
може да се прояви под формата на сексуални задявки. Сексуалните желания при
невротичната любов не винаги изразяват половата потребност като такава -
проявленията на сексуалността може да се представи като вид ориентация за
контакт с друг човек. Невротичната потребност от любов се изразява толкова
повече под формата на сексуалност, колкото са по-тежки емоционалните отношения
с другите хора. В такива случаи сексуалността е един от малкото, а може би и
единствения мост към друг човек да се преживее свързан с някого без да се
измъчва от съмнения, че може да бъде отхвърлен. При ситуативните сексуални посегателства, каквото се очертава при освидетелствания,
обикновено се действа инцидентно и не се развива склонност към рецидивни
прояви.
И
към времето на криминализираното деяние и понастоящем при З. липсват данни за
умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както
и да ги ръководи.
Липсват
медицински пречки да участва в наказателно производство.
За
изясняване на фактическата обстановка е назначена съдебната
психолого-психиатрична експертиза на И.
П.З., ЕГН **********, която дава
заключение, че:
И
към времето на криминализираното деяние и понастоящем при освидетелстваната И. П.З.,
ЕГН ********** предвид нормалното за възрастта й когнитивно развитие са развити
възможностите за наблюдение и възприемане на интересуващите детето обекти и
събития от действителността в зависимост от интереса му с повече или с по-малко
подробности, като съхраняването на впечатленията в паметови следи зависи от
емоцията към случилото се и доколко същото може да бъде осъзнато. Освидетелстваната
може да възпроизведе в неотдалечено време от криминализираните действия
фактологично събитията според представите си за случилото се с експресията им
на детски език, но без критично и оценъчно отношение към видяното. Поради
невъзможността да го осмисли, спомените й лесно могат да претърпят трансформации
и част от тях да бъдат изличени във времето, но именно недоизградена сексуална
култура и отсъстващи желания и пориви за интимна близост, които се пробуждат
по-късно, в пубертета изключва хипотеза за сексуални фантазии, тъй като същите
се появяват при сексуално съзряващи и сексуално зрели субекти, които осъзнават
своята сексуалност, могат да изпитат сексуално привличане и когато съществуват
бариери за желанията им във фантазиите преживяват това, което задоволява
интимните им потребности, но то се базира на някакви изградени представи от
чужд или собствен опит чрез информираност и/или сексуални практики.
При
освидетелстваната с тестови методики и клинично ориентирано интервю е отчетено
нормално, в съответствие с очакванията за хронологичната възраст когнитивно
развитие в контекста на средата на растеж и развитие. Емоционалното и социално
развитие и ниво на психична зрялост кореспондират с очакваните за възрастта,
като не се отчитат нарушения в социалното разбиране и комуникативните умения,
адаптацията и функционирането в групата на връстниците в периода, предхождащ
инкриминираното събитие. Интересите и заниманията са характерни за възрастта и
особеностите на психично развитие в нея.
В
криминализираната ситуация вероятната оценка на евентуален стресор при детето е
за възможно физическо нараняване на сестричето й, но без сексуално съдържание
на отстрани наблюдаваните действия от страна на чичото. Отношението й към
случилото се и реакцията й на стресор/и/, съдейки по-това, че не е потърсила
помощ до идването на бащата в стаята, е по-скоро допълнително внушено отвън,
впоследствие при възприемане реакцията на родителите, намеса на полицейски
служители и отговорни институции и разпити. Неосъзнаването на това какво точно
се е случило я е предпазило от травматични изживявания като чувството на
неудобство и притеснение при засягане на неприятната тема в клиничен аспект са
израз на неболестна фрустрация - внушено от
действията на околните отношение към събитието, че е нещо нередно, което
в детската психика е довело до безпокойство, свързано с преживяване, че не е в
безопасност, без да може да диференцира заплахата или да я свърже с конкретен
обект. Продължаващото разследване поддържа тревогата у детето, което в ситуации
на предстоящо или при самото засягане на темата влияе върху емоциите,
поведението и когницията й с възприети от околните разсеяност, рецидирани
интереси и разстроеност при връщане към болезнени за детската психика спомени.
Назначена
е съдебна психолого-психиатрична експертиза по отношение на детето П.П.З., ЕГН **********, от която е видно, че и
към времето на криминализираното деяние и понастоящем при освидетелстваната П.П.З.,
с ЕГН **********,*** не са били и не са развити годностите да възпроизведе
консистентни и логически свързани описания на ситуацията, тъй като не й е било
и не й е възможно да осмисли случилото се с
критично и оценъчно отношение към него и да съхрани възприятия за
преживяното в дълговременната памет. Не притежава необходимата психична,
когнитивна и социална зрялост, както и съответните познания, за да възпроизведе
и вербализира както чисто фактологично събитията, така и емоционалните си
преживявания във връзка с тях. На този етап при нея не са развити годностите да
свидетелства при разследване на престъпление, свързано със сексуално насилие,
не е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти
от значение за разкриване на обективната истина при разследването.
Психометрично
отчетеният при освидетелстваната КоР- 97 по Манова - Томова и Бине-Симон попада в рамките на нормалното
психично развитие в средните му граници. Емоционалната и социалната
зрялост, игрите и интересите при нея са съответни
на хронологичната възраст. Личността се формира на по-късен етап. На
възрастта на освидетелстваната е нормално в чувствата си да се ръководи от
външни внушения, а не от лични убеждения, тъй като не съзнава сложните човешки
взаимоотношения и не може самостоятелно правилно да се ориентира в тях.
Тъй като реакцията на стрес възниква, когато в представите на човек е
налична опасност за благосъстояние и/или безопасност, т.е. застрашена е значима
ценност, предвид, че освидетелстваното дете на ниската си възраст не може да
разграничи ласките на близък от похотливи намерения от страна на възрастен
спрямо него, дори да му е внушено, че е нередно да бъде пипано по „срамните
части", няма сексуалната култура, за да осъзнае какво точно се случва и да
изпита ужаса, който възниква в реакция на такова застрашаващо събитие.
Промяната в поведението му е отчетена впоследствие, но във време, в което е
било възможно да му се внуши неопределена опасност, тъй като е необичайно за семейството, в което се отглежда реакцията на
родителите, на бащата спрямо неговия брат, за когото е подаден сигнал,
че е блудствал с нея. Последва намеса на полицията и разпити. Именно реакцията
на родителите в криминализираната ситуация с повишаване на тон, външно проявено
безпокойство, поява на полицейски служители, разпити и работа с психолози и
социални работници, предвид, че освидетелстваната няма изградени представи за
сексуално общуване изобщо, са я довели до възприемане на случилото се като нещо
нередно, което самата не може да диференцира и това е провокирало кризисна
реакция у детето с нарушения на вниманието, повишена тревожност с чувства на
неудобство и срам, самоизолация, нежелание за съвместни игри с връстници,
нежелание да говори за случилото се и физически симптоми на дистрес. Показва
симптоми на дистрес и признаци на разстройство на привързаността от реактивен
тип, но все още не може да се говори за трайни абнормности в структурата на
социалните взаимоотношения при нея. Сексуалното посегателство от страна на хора
от кръга на роднините спрямо деца може да наруши адаптацията им и да се отрази
върху формирането на характера им, тъй като неблагоприятните психогенни
въздействия от средата, в която се отглежда детето често водят до емоционална
нестабилност или други аномалии на характера с дезадаптивни модели на социално
поведение в зряла възраст. Понастоящем детето преживява тежък стрес, в който
освен фактор-предприетите действия около случая и самото престъпление е
съобуславящ такъв макар и да не е доосъзната същността му от детето поради
ниската му възраст. Стресът е краткотрайно разстройство, но със значителна
тежест, което не се разглежда като болест.
Подсъдимият
З. заема различни позиции по отношение на вината.
Описаната фактическа
обстановка се установява от протокол
за оглед на местопроизшествие; протоколи за доброволно предаване, изготвени
албуми; показанията на разпитаните свидетели; заключенията на назначените по
делото експертизи и др. писмени документи.
От така изложената
фактическа обстановка се установява, че подсъдимият З. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.149,
ал.2, т.3, във вр. с ал.1 НК, за това, че на 30.07.2018г., около 20.00ч., в с.М.,
обл.П., в жилищен дом на ул.”***” №*, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, извършил блудствени действия по отношение на лице,
ненавършило 14 – годишна възраст малолетната П.П.З., ЕГН ********** от с.Б..
Престъпното блудство,
обхванато от нормата на чл.149, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 НК и се характеризира
с особеното качество на пострадалия, в случая малолетно лице у което липсата на
съгласие е без правно значение. С ясното знание за възрастта на малолетната подсъдимият
е извършил описаните по-горе блудствени действия, насочени към възбуждане на
половото му желание.
От субективна страна
деянието му е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните му
действия. Обвиняемият е съзнавал, че извършва действия с малолетната, които са
от естество да възбудят половото му желание без съвкупление, като във волево
отношение е желаел извършването им. Същият е съзнавал всички съставомерни
белези, формиращи процесното деяние, като е съзнавал, че е извършил действия, с
цел да се възбуди полово желание без съвкупление по отношение на П. В. З., ЕГН **********,
лице ненавършило 14г. възраст, чрез използване на безпомощнотосъстояние на
пострадалата. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Поради изложеното съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението
по чл. 149, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият З.
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК.
При определяне на размера на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид чистото съдебно минало,
обществената опасност на деянието и дееца, трудовата му заетост.
Съдът съобрази от друга
страна признанието на вината от страна на подсъдимия, оказаното съдействие
органите на досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната
истина.
Съобразявайки разпоредбата
на чл. 373, ал.2 от НПК и чл.55, ал.1, т.1 от НК и тъй като делото е разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.371 т.2 от НПК, като е открита
процедура по предварително изслушване на страните.
Така мотивиран съдът налага
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година,като са
налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради
което съдът е отложил изтърпяването та така наложеното наказание с три години
изпитателен срок.
По отношение на веществените
доказателства, съдът е постановил след влизане в сила на присъдата да се върнат
на техните собственици.
При този изход на делото
следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски на досъдебното
производство в размер на 1043.97 лв., от които 58.65 лв. за изготвена съдебно –
медицинска експертиза на П.З.; 199.41 лв. за изготвена съдебно – психиатрична
експертиза на В.З.; 375.36 лв. за изготвена съдебно психолого – психиатрична
експертиза на И. З. и 410.55 лв. за изготвена съдебно психолого – психиатрична
експертиза на П.З. се възлагат на подсъдимия В.П.З..
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: