Мотиви към Присъда №12 от 02.04.2019г., постановена по НОХД №33/2019г. по описа на РС - Левски.

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр.Левски обвинителен акт с който на Д.Д.С. от гр.Г.Оряховица, е повдигнато обвинение за това, че на 10.10.2018г. в гр.Б., обл.П., при условията на продължавано престъпление, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, и при условията на повторност, като случаят е немаловажен, отнела чужди движими вещи на обща стойност 331,61 лв., от владението на различни собственици, както следва:

- На 10.10.2018г., около 13:30 ч., от магазин „***", находящ се на адрес - гр.Б., ул."***" №47, отнела чужди движими вещи - 1 бр. тъмносиньо кожено портмоне с размери 20/10 см., употребявано, на стойност 8,00 лв. и парична сума в размер на 140 лв., всичко на обща стойност 148,00 лв., от владението на собственика Е.Й.П. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

- На 10.10.2018г., около 13:45 ч., от магазин „Нивеа", находящ се на адрес - гр.Б., ул."***" №37, отнела чужди движими вещи - 1 бр. черна кожена чанта с размери 25/25 см., употребявана, на стойност 20 лв., 1 бр. черно кожено портмоне с размери 20/10 см., употребявано, на стойност 12 лв., 1 бр. парфюм „Долче и Габана" 100 мл., нов, на стойност 100 лв., 1 бр. парфюм „Дивайн", използван, на стойност 5 лв., 1 бр. ключ обикновен секретен, на стойност 3 лв., 1 бр. гланц за устни марка „Диор", употребяван, на стойност 20 лв., 1 бр. молив за очи марка „Диор", употребяван, на стойност 20 лв., 1 бр. ролка против изпотяване марка „Дав", използвана, на стойност 0.50 лв., 1 бр. глицеринов крем за ръце „Bio Fresh", употребяван, на стойност 0.50 лв., 1 бр. гланц за устни „Victoria Silk Touch", употребяван, на стойност 0.50 лв. и парична сума от 2,11 лв., всичко на обща стойност 183,61 лв., от владението на собственика Е.М.С. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр. чл.26, ал.1 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК. По искане на защитника на подсъдимата С., преди даване ход на съдебното следствие, съдът постанови предварително изслушване на страните, като на подсъдимата и защитника бяха разяснени правата по чл.371, т.1 от НПК. Страните се уведомиха, че ако дадат съгласие по делото, могат да не се разпитват всички или някои свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата, непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. Подсъдимата и нейният защитник дадоха своето съгласие по делото да не се извършва разпит на всички свидетелите и на вещите лица. Съдът одобри изразеното съгласие на страните и делото премина по реда на съкратеното съдебно следствие, съобразно правилата, предвидени в чл.373, ал.1 от НПК.

В хода на съдебните прения Районна прокуратура – гр.Левски – поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение. Навежда подробни доводи за доказаност на престъплението, както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна. Счита, че целите на наказанието по чл.36 от НК биха били постигнати с налагането на наказание пробация при условията на чл.55 от НК. Предлага на съда да вземе предвид поведението на подсъдимата в хода на досъдебното производство и указаното от нейна страна съдействие, което е било от изключително значение за разкриване на престъплението, както и младата й възраст, а от друга страна изключителната целеустременост и находчивост при извършване на процесните деяния.

Родителите на подсъдимата Д.С. и Р.М. – редовно призовани, не се явяват. Същите изрично са декларирали, че не желаят да присъстват на делото.

Назначеният служебен защитник на подсъдимата изразява становище за доказаност на повдигнатото спрямо подзащитната му обвинение, в подкрепа на което било и изразеното от нея самопризнание. Пледира при определяне на наказанието на подсъдимата да бъде взето предвид заявеното от нея за оказван й натиск от нейния баща, криминогенната среда, в която е живяла до момента и влиянието на нейните роднини, които са криминално проявени, както и изразеното от нея желание да се откъсне от тази среда и да придобие съответна квалификация в училище и центъра от семеен тип, където е настанена понастоящем.

Подсъдимата Д.Д.С. заявява, че е разбирала, че това, което прави е нередно, но е била принудена да извърши кражбата от своя баща. Съжалява за случилото се. Заявява, че няма да се повтори, ако не е при баща си. При предоставеното й от съда право на последна дума заявява, че моли да бъде постановена присъда, каквато прецени съда.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Д.Д.С. е родена на ***г., на 15 години, с ЕГН:**********. Подсъдимата е българка, с българско гражданство, с начално образование – грамотна, неомъжена, учи, не работи, с постоянен адрес:***, понастоящем настанена в Център за настаняване на деца от семеен тип – ***.

Биологични родители на подсъдимата са Р.Д.М. и Д.С.С., които периодично излежавали присъди лишаване от свобода, като от малка С. била отглеждана от своите прародители по бащина линия. Със Заповед от 01.09.2017г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане" – С., подсъдимата Д.С. била настанена в семейството на бабата по бащина линия М. Г. С. и дядото по бащина линия С. И. С.. От 17.01.2018г.  подсъдимата С. била върната в семейната среда и заживяла с баща си. Членовете на биологичното семейство, включително бабата по бащина линия на непълнолетната подсъдима са криминално проявени лица, неработещи, с основни източници на доходи, получавани от осъществявани кражби и грабежи. Семейната среда, в която Д.Д.С. била отглеждана и възпитавана била криминогенна, като традиция било лицата от женски пол да извършват кражби. С. завършила 6-ти клас, след което семейството й отказвало да я запише на училище. С. била принудена да краде, като била въвлечена в множество противоправни деяния, изразяващи се в кражби на вещи, по повод на които били образувани възпитателни дела и налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.

С административна заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.***, потвърдена с решение на РС – Велико Търново, считано от 31.10.2018г. подсъдимата Д.Д.С. била настанена в кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали от престъпление – с.Б., поради подаден от същата сигнал, че е обект на физическо и психическо насилие от страна на бащата. След настаняването й не е имала противообществени прояви, продължила обучението си. Впоследствие била преместена в Център за настаняване от семеен тип в гр.***.

Подсъдимата Д.Д.С. е достигнала нормална биологична, психична и социална зрялост за възрастта си. Същата е със социализирано разстройство в поведението, което се характеризира с устойчиво дисоциално и агресивно поведение, в процесния случай устойчиво криминогенно поведение. Социализираното разстройство в поведението на подсъдимата не представлява разстройство на съзнанието и не е психично заболяване, а поведенческо разстройство, специфично за юношеството.

С Присъда от 23.05.2018г. по НОХД № 91/2018 година по описа на PC-Търговище, в сила от 08.06.2018г., подсъдимата Д.Д.С. била осъдена на едно общо наказание от три месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК било отложено за изпитателен срок от една година, за престъпление по чл.194 ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК и престъпление по чл.319, вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, извършени на 12.08.2017г. в гр.Търговище

Към 10.10.2018г. подсъдимата Д.С. била навършила 15 години. На същата дата С. посетила гр.Б. заедно със своя баща свидетеля Д.С.С. и своите баба и дядо по бащина линия.

Около 13.30 часа подсъдимата, придружавана от своя баща – свидетелят С. С., влезли в магазин „***", находящ се в гр.Б. на ул."***" №47. По това време свидетелката Е.Й.П. била на работа в магазина, където изпълнявала длъжността продавач-консултант. Свидетелката П. била оставила дамската си чанта, с поставено в нея тъмносиньо кожено портмоне с размери 20/10 см., употребявано, на стойност 8,00 лв., на работната маса в магазина. В портмонето имало 3 бр. дебитни карти /на нейно име, на името на дъщеря й *** П. Б. и на името на майка й Н. П. Г./, лична карта на нейно име, както и сумата от 140,00 лева. След като подсъдимата и нейният баща влезли в магазина, свидетелят С. попитал за голям размер мъжка риза, след това за бяла риза, поради което свидетелката П. се навела да търси такива в шкаф отдолу в магазина. В този момент подсъдимата Д.С. бръкнала в дамската й чанта и взела поставеното там тъмносиньо кожено портмоне със сумата от 140лв. и останалите вещи в него. След това подсъдимата и нейният баща напуснали магазина.

Около 13.45 часа подсъдимата, придружавана отново от своя баща, влезли в магазин за дрехи „Нивеа", намиращ се на ул."***" №37 в гр.Б.. По това време свидетелката Е.М.С. била на работа в магазина, като изпълнявала длъжността продавач-консултант там. Същата била поставила дамската си черна кожена чанта с размери 25/25 см., на стойност 20 лв., на стол зад работната маса в магазина. В дамската си чанта свидетелката С. била поставила черното си коженото портмоне с размери 20/10 см. на стойност 12 лв. с документи в него, 1 бр. парфюм „Долче и Габана" 100 мл., нов, на стойност 100 лв., 1 бр. парфюм „Дивайн", използван, на стойност 5 лв., 1 бр. ключ обикновен секретен, на стойност 3 лв., 1 бр. гланц за устни марка „Диор", употребяван, на стойност 20 лв., 1 бр. молив за очи марка „Диор", употребяван, на стойност 20 лв., 1 бр. ролка против изпотяване марка „Дав", използвана, на стойност 0.50 лв., 1 бр. глицеринов крем за ръце „Bio Fresh", употребяван, на стойност 0.50 лв., 1 бр. гланц за устни „Victoria Silk Touch", употребяван, на стойност 0.50 лв., както и сумата от 2,11 лв. на монети. След като подсъдимата и нейният баща влезли в магазина, свидетелят С. попитал за голям размер риза, поради което свидетелката П. се обърнала към рафта в магазина да потърси такава. Използвайки този момент, подсъдимата взела дамската чанта, поставена на стола зад работната маса, заедно с поставените в нея вещи и я сложила в своята дамска чанта. След това подсъдимата и нейният баща напуснали магазина.

След като напуснали магазините, подсъдимата взела паричната сума от 140 лв., поставена в портмонето в дамската чанта на свидетелката П., както и сумата от 2.11 лв. на монети от чантата на свидетелката С.. Дамската чанта, собственост на свидетката С., заедно с двете портмонета в нея, подсъдимата оставила на ел.табло, намиращо са на ъгъл между две сгради в гр.Б.. Подсъдимата, нейният баща, както и другите придружаващи ги лица, потеглили с автомобила от гр.Б. в посока с.Д.

След като констатирали кражбата на посочените вещи, свидетелите Е.Й.П. и Е.М.С. сигнализирали органите на полицията.

По повод на получения сигнал за краба на вещи, автомобилът, в който пътували подсъдимата, баща й и нейните баба си и дядо, бил спрян за проверка в с.Д, общ.Б., от полицейски патрул при РУ Б.. На място били извикани и свидетелите К. Ч. и Л. Д. – служители на РУ-Б.. В хода на извършената проверка подсъдимата признала пред полицейските служители, за извършената кражба на вещите, собственост на свидетелите П. и С.. Д.С. завела полицейските служители до мястото, където била оставила чантата с вещите. В чантата се намирали посочените по-горе вещи. Липсвали паричните суми и двата парфюма. Намиращите се в чантата вещи подсъдимата предала с Протокол за доброволно предаване /л.81, папка 1/ и срещу разписка /л.82, папка 1/ от 11.10.2018г. С Протокол за доброволно предаване /л.83, папка 1/ Д.С. предала сумата от 2.11 лв. на монети.

По случая било образувано досъдебно производство. Срещу разписка от 12.10.2018г. /л.1, папка 2/, Е.М.С. получила от разследващ полицай Р. Р. - 1 бр. лична карта на нейно име № ***, издадена на 19.01.2012г. от МВР П.. На 18.10.2018г. срещу Разписка /л.2, папка 2/, Е.Й.П. получила от разследващ полицай Р.Р. следните вещи - 1 бр. лична карта на нейно име с №***, издадена на 20.02.2012г. от МВР П.; 1 бр. дебитна карта на „ПИБ" АД / Fibank / издадена на Е.Й.П.; 1 бр. дебитна карта на „ПИБ" АД / Fibank / издадена на *** П. Б.; 1 бр. дебитна карта на „ПИБ" АД / Fibank / издадена на Н.П. Г. Св.Е.М.С. получила срещу разписка от 13.11.2018г. л.3, папка 2/ монети на обща стойност 2.11 лв., от разследващ полицай Радулов.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното производство: гласни доказателствени средства – дадените в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283, вр. чл.373, ал.1 от НПК показания на свидетелите Е.М.С., К. Л. Ч., Д.С.С., Е.Й.П., Л. Н. Д.; обясненията на подсъдимата; приобщените по реда на чл.283, вр. чл.373, ал.1 от НПК заключения на вещите лица по назначените съдебно-оценителна експертиза, комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза; приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него, 2бр. протоколи за доброволно предаване, разписки, писмо от „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, Заповед №ЗД/Д-ВТ-ГО-032 от 31.10.2018г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане" – Г.Оряховица, Решение по гр.д. №2141/2017г. на РС – Г.Оряховица, Решение по гр.д. №1696/2018г. на РС – Г.Оряховица, Социален доклад от ДСП Г.Оряховица към 31.10.2018г., Социален доклад от ДСП Г.Оряховица към 14.03.2019г., характеристична справка, справка за съдимост.

Не са налице каквито и да било противоречия в събрания по делото доказателствен материал относно датата и мястото на осъществяване на деянията. Съществените за делото обстоятелства относно механизма и авторството на престъплението, включени в предмета на доказване, се установяват от показанията на свидетелите Е.С., Е.П., К. Ч., Л. Н. Д.

От показанията на свидетелите С. и П. се установява, че непосредствено преди да установят липсата на инкриминираните вещи, в търговските обекти, където работят,е влязло момиче с описанието на подсъдимата и възрастен мъж, както и че до установяване на кражбата в съответните магазини не са влизали други лица. Свидетелите С. и П., независимо една от друга дават идентични описания на лицата, които са посетили магазина. Налице е сходство и в дадените от тях показания относно поведението на тези лица в магазина. От показанията и на двете свидетелки се установява, че са били помолени от мъжа за съдействие относно желание за закупуване на риза, в резултат на което обръщайки се към съответния рафт в магазина, вещите им са били оставени без надзор, както и че именно след напускането на тези лица са установили липсата на притежаваните от тях вещи. До установяване на кражбата в магазина не са влизали други лица.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите С. и П., като отчете възможната им заинтересованост от изхода на делото, предвид качеството им на пострадали от престъплението. Въпреки това съдът намери, че показанията им са добросъвестно дадени, тъй като са изключително подробни, логични, безпротиворечиви, в съответствие с останалия доказателствен материал. Не са налице данни поради които свидетелите С. и П. да имат интерес от преднамерено уличаване на подсъдимата в извършване на деянията, с която нямат предходни взаимоотношения.

В подкрепа на посочените гласни доказателствени средства са показанията на свидетеля Д.С., който потвърждава, че на инкриминираната дата и час, заедно с дъщеря си е посетил двата магазина, макар да заявява, че не я е виждал да извършва сочените деяния. В съответствие с посочените гласни доказателствени средства са и показанията на полицейските служители Ч. и Д. От същите се установява, че непосредствено след установяване на кражбите подсъдимата и нейните роднини, са били спрени за проверка в с.Д., в хода на която било установено, че идват от град Б.. Пред полицейските служители подсъдимата признала, че е взела кожена чанта и кожено портмоне от магазини за дрехи в гр.Б., описала е вещите, които се съдържат в тях, както и е завела полицейските служители до мястото, където е изхвърлила чантата и портмонето. На мястото били установени вещи, които съответствали на съобщените като откраднати в подадения преди това сигнал от свидетелите С. и П.. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Д. и Ч., като подробни, последователни и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си. Същите са депозирани от лица, без каквато и да било заинтересованост от изход на делото – даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения.

В подкрепа на посочените гласни доказателствени средства са и направените от подсъдимата признания относно осъществяване на деянията в депозираните от нея обяснения. Съдът цени същите като годни гласни доказателствени средства, а не само като израз на правото на защита на лицето, тъй като признанията не се опровергават, а се подкрепят от останалия доказателствен материал. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, с която заявява, че е извършила конкретните деяния, тъй като била заплашена с физическа саморазправа от бащата. Същите са изолирани от останалия доказателствен материал, опровергават се, както от свидетелските показания – от тях не се установяват каквито и да било факти в този смисъл, така и от заключението на вещото лице по изготвената комплексна психолого-психиатрична експертиза. Съгласно същото противоречивите и разнопосочни тенденции в информация, която предоставя, селективността, периодите на желание и нежелание да разкрива факти и събития са изводими и обясними от психичната й незрялост, лесна манипулируемост и податливост на вътрегрупово въздействие. В изложеното съдебно-психиатрично обсъждане вещите лица са посочили, че подсъдимиата е с криминогенно поведение, деянието й е корисно мотивирано, предварително планирано и последователно осъществено. Обсъдебни са и изложените от С. при комплексното изследване твърдения, че е била принуждавана от баща си да извършва кражби, като вещите лица са изразили становище, че същата е могла да прогнозира негативния за обществото резултат от деянието си, да модулира поведението си, имала е стратегии за справяне, включително да уведоми съответните институции за случващото се. Запозната е със значението на морално-етичните норми, отчита противоправния характер на действията си и последиците от тях. Деянието е рецидив на системна практика и утвърден обичаен модел на поведение в културната среда, към която принадлежи и нейните ценности. Не във всички случаи идеята и инициативата за деянията са дошли отвън. Подбудите са прагматични и в рамките на утвърден диссоциален поведенчески стереотип. Извършените кражби са в резултат на нормално психологичен акт от началото до края на изпълнението, с предварително набелязана цел, избор на методи и средства за реализирането й, обмисляне на последиците. Предвид на изложените съображения, съдът цени дадените от подсъдимата обяснения в тази им част, само като израз на правото й на защита.

В подкрепа на гласните доказателствени средства са и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни писмени документи, които не бяха оспорени от страните.

Съдът даде вяра и на заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-оценителна експертиза и комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза СМЕ, които са добросъвестно, обективно и компетентно изготвени, не са оспорени от страните.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е предадена на съд.

От обективна страна, на 10.10.2018г., около 13,30 ч. в гр.Б., в магазин „***“, находящ се на ул.“***“№*, подсъдимата отнела от владението на свидетеля Е.Й.П. собствените й движими вещи -1 бр. тъмносиньо кожено портмоне с размери 20/10 см., употребявано, на стойност 8,00 лв. и парична сума в размер на 140 лв., всичко на обща стойност 148,00 лв.

Фактическата власт върху посочените вещи свидетелката П. упражнявала, като била поставила същите в дамската си чанта, оставена на работната маса в магазина, където работела. Подсъдимата прекъснала фактическата власт върху вещите, като възползвайки се от обстоятелството, че свидетелката П. е с гръб към дамската чанта и не я наблюдава, бръкнала в нея, от където извадила и взела портмонето, с поставената в него парична сума. Подсъдимата С. установила трайна фактическа власт върху вещите напускайки магазина, заедно с тях. За вземането на вещите подсъдимата не е имала съгласието на св.П., която веднага след установяване на липсата им подала сигнал до органите на МВР. Подсъдимата С. отнела вещите с намерение противозаконно да ги присвои, поради което взела паричната сума и изоставила портмонето.

От обективна страна, на 10.10.2018г., около 13,45 ч. в гр.Б., в магазин „Нивеа“, находящ се на ул.“***“№37, подсъдимата отнела от владението на свидетеля Е.М.С. собствените й движими вещи - 1 бр. черна кожена чанта с размери 25/25 см., употребявана, на стойност 20 лв., 1 бр. черно кожено портмоне с размери 20/10 см., употребявано, на стойност 12 лв., 1 бр. парфюм „Долче и Габана" 100 мл., нов, на стойност 100 лв., 1 бр. парфюм „Дивайн", използван, на стойност 5 лв., 1 бр. ключ обикновен секретен, на стойност 3 лв., 1 бр. гланц за устни марка „Диор", употребяван, на стойност 20 лв., 1 бр. молив за очи марка „Диор", употребяван, на стойност 20 лв., 1 бр. ролка против изпотяване марка „Дав", използвана, на стойност 0.50 лв., 1 бр. глицеринов крем за ръце „Bio Fresh", употребяван, на стойност 0.50 лв., 1 бр. гланц за устни „Victoria Silk Touch", употребяван, на стойност 0.50 лв. и парична сума от 2,11 лв., всичко на обща стойност 183,61 лв.

Фактическата власт върху посочените вещи свидетелката С. упражнявала, като била поставила дамската чанта, заедно с останалите вещи, сложени в нея, върху стол, зад работната маса в магазина, където работела. Подсъдимата прекъснала фактическата власт върху вещите, като възползвайки се от обстоятелството, че свидетелката С. е с гръб към дамската чанта и не я наблюдава, я взела, заедно с поставените в нея портмоне и други вещи. Подсъдимата С. установила трайна фактическа власт върху чантата и поставените в нея вещи, като сложила същата в своята дамска чанта и напуснала магазина заедно с тях. За вземането на вещите подсъдимата не е имала съгласието на св.С., която веднага след установяване на липсата им подала сигнал до органите на МВР. Подсъдимата С. отнела вещите с намерение противозаконно да ги присвои, поради което взела паричните суми в себе си, а по-късно оставила чантата, с останалите вещи в нея до ел.табло.

Общият размер на вредата, която С. причинила на двамата пострадали, възлиза на 331.61 лева.

Предметът на престъплението се установява от показанията на свидетелите П. и С., които съдът кредитира изцяло, както и от протоколите за доброволно предаване и оглед на веществени доказателства.

От обективна страна, описаните деяния са били извършени от подсъдимата Д.С. при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като към 10.10.2018г. същата е била осъдена с влязла в сила присъда за друго деяние, съставляващо престъпление по чл.194 ал.1 НК - с Присъда по НОХД №91/2018 година по описа на Районен съд - Търговище, влязла в сила на 08.06.2018 година, като не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието. Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 94, т.9 от НК, тъй като същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, предвид стойността на отнетите вещи и личността на подсъдимата, по отношение на която се установява престъпна упоритост в осъществяването на кражби, за което има няколко осъждания и прилагани мерки по ЗБППМН. Предвид на това, налице е квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК.

Авторството на деянието се установява по безсъмнен начин от обсъдените по-горе гласни доказателствени средства. Съвкупната оценка на същите, води до единствения възможен извод, че именно подсъдимата е осъществила престъплението, за което е предадена на съд. Свидетелските показания образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че ценени във взаимовръзка едни с други, както и с направените от подсъдимата самопризнания и намерените вещи – предмет на престъплението, на мястото, указано от подсъдимата, съставляват хармонично цяло, даващо основание за формиране на единствения възможен извод, че Д.С. е извършител на престъплението.

От субективна страна деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че взима чужди вещи, които не й се следват и прави това без съгласието на собствениците им. Разбирала е, че като ги открадне, ще лиши свидетелите П. и С. от възможността да ги използват за нуждите си, но ги е отнела, искайки да установи собствена фактическа власт и да присвои вещите, като се разпореди с тях. Действията й сочат на целеустременост и находчивост при извършване на деянието, което сочи на умисъл относно извършването им. Съгласно заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, към момента на инкриминираното деяние 10.10.2018г. подсъдимата Д.С., макар и непълнолетна, е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но с присъщата за възрастта й неуравновесеност на възбудните и задръжни процеси, прибързано вземане на решения и превключването им в действия. Съгласно заключението на вещото лице, анализът на данните по делото, извършените изследвания и допълнително предоставена информация на база информационни регистри в Кризисен център, от медицинска гледна точка не може да се подкрепи и обоснове хипотеза за извършване на инкриминираното деяние на 10.10.2018г. поради увлечение и/или лекомислие. Причина за това е нормалното развитие на разсъдъчно-интелектуалните годности при подсъдимата, които й дават възможност за адекватно възприятие, осмисляне и оценка на инкриминираните деяния. Запозната е със значението на морално-етичните норми, отчита противоправния характер на действията си и последиците от тях.

Подсъдимата е съзнавала и обстоятелството, че процесните деяния се извършват след като вече е осъдена с влязла в сила присъда за друго престъпление кражба, за което й било наложено условно наказание лишаване от свобода.

Процесните деяния са извършени от Д.С. при идентична обстановка, в непродължителен период от време и при еднородност на вината. Поотделно всяко от тях осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК поради извършването му при условията на повторност. Поради изложените съображения, съдът прие, че второто деяние се явява продължение на предшестващото го. С оглед на това цялостната престъпна дейност на подсъдимата бе квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

По тези съображения съдът прие, че подсъдимата Д.Д.С. е извършила престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и за него следва да й бъде наложено съответно наказание.

По наказанието:

За престъплението по чл.195, ал.1, т.7 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години, което предвид непълнолетието на подсъдимата на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК се заменя с наказание лишаване от свобода до три години.

Съдът намери, че в процесния случай са налице предпоставките за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Като такива съдът взе предвид доброто процесуално поведение на подсъдимата, която дава обяснения, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, признава съпричастността си към извършване на деянията, напълно съдейства на органите на разследването, включително относно установяване местонахождението на инкриминираните вещи. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид и младата възраст на подсъдимата – 15 години, както и нейната психична незрялост, лесна манипулируемост и податливост на вътрегрупово въздействие, съгласно заключението на психолого-психиатричната експертиза. Макар да не се установява деянието да е извършено поради увлечение или лекомислие, посочените специфики относно личностовото израстване на непълнолетната подсъдима са обстоятелства, които са улеснили вземането на решение за извършване на престъплението. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид и мотивите и подбудите за извършване на престъплението. По делото не се установи изложената от подсъдимата версия, че е извършила конкретните деяния поради заплаха с физическа саморазправа от бащата, но съдът намира за доказано, че основна причина за извършване на престъплението е семейната среда, в която подсъдимата е живяла и отглеждана, както и че е била мотивирана относно вземането на решение за извършване на кражбите от членовете на биологичното й семейство, включително баща й. В този смисъл са данните от приетите от съда социални доклади, от които се установява, че семейната среда, в която Д.С. е била отглеждана и възпитавана е криминогенна, традиция в семейната й среда е лицата от женски пол да извършват кражби, членовете на биологичното й семейство са криминално проявени лица, с основни източници на доходи, получавани от осъществявани кражби и грабежи, под въздействието на което С. е била въвлечена в множество противоправни деяния. Обичайна практика в семейството е било получаването на доходи посредством кражби. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете и изразената от подсъдимата критичност към извършеното престъпление и желание да се поправи и да продължи обучението си.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид, че освен инкриминираното осъждане, обуславящо квалифициращия признак повторност, подсъдимата има и други две осъждания за престъплението кражба, което сочи на престъпна упоритост в осъществяването на този вид престъпления, както и това, че процесното престъпление е извършено в изпитателния срок на наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението, на което е отложено.

Поради изложените съображения, съдът намери, че на подсъдимата Д.Д.С. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото наказание, предвидено в приложимата разпоредба на НК, се явява несъразмерно тежко. Предвид на това, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът наложи на подсъдимата наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и по чл.42а, ал.2, т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител, при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично. Съдът намери, че така определеното наказание е от естество да постигне целите на чл.36, ал.1 от НК. Работата с пробационен служител би имало нужното въздействие за превъзпитание и поправяне на непълнолетната подсъдима, чиято психика е податлива на такова въздействие, предвид младата й възраст. В подкрепа на изложеното е и промяната в социалното обкръжение на Д.С. към настоящия момент, която е изведена от криминогенната среда, в която е отглеждана до момента, и е настанена в Център за настаняване на деца от семеен тип, започнала е отново да посещава училище. Така определеното на подсъдимата наказание ще й даде възможност за продължаване на образованието й, в среда, близка до семейната. С оглед посочените отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи срок на наложените пробационни мерки 2 години, като намери, че е необходимо въздействие спрямо личността на подсъдимата за един по-дълъг период от време, за да има наложеното наказание нужният превъзпитателен и поправителен ефект, така че да бъде предотвратено извършването на нови престъпни прояви от С..

Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

По отношение на веществените доказателства и разноските по делото съдът не се произнесе с присъдата, поради което ще се произнесе с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: