Мотиви по НОХД 125/2019 г.

 

          Срещу подсъдимия И.Р.И. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 26.03.2019 г. в гр.Левски, област Плевен, по ул.„Цар Симеон” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка *************** –  собственост на А.Г.В. от гр.Л., след употреба на наркотични вещества – амфетамин (АМР), установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 STK c REF 8323157 c LOT – ARLK-0211– престъпление по  чл.343б, ал.3 от НК.

          В съдебно заседание представителят на РП-Л. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода около минимума, като приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като са налице основанията за това, както и да бъде лишен от правото да управлява МПС, като се приспадне и времето, през което е лишен от правото по административен ред.

          Подсъдимият се признава за виновен и съжалява.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          И.Р.И. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, със средно специално образование, неженен, работи като помощник-машинист, неосъждан, ЕГН **********,

На 26.03.2019 г. служителите от РУ МВР гр.Л. Д.С.Г. и С.Б.П. изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.Л. по ППД и ООР. Спрели за проверка автомобил, управляван от обвиняемия И.Р.И.. Тъй като при проверката И. не представил документи, същият бил отведен до РУ на МВР гр.Л. и със съдействието на служители от ОД на МВР гр.П. му била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Техническото средство отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. На И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел и от приложените веществено и писмени доказателства.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващо обстоятелство, съдът приема доброто процесуално поведение на подсъдимия, пълните му признания, младата му възраст и обстоятелството, че не е осъждан. Няма отегчаващи отговорността и вината обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца са обичайните за този вид престъпления. Съдът е съобразил и обстоятелството, че подсъдимият е извършил за първи път деяние от този вид. С оглед изложеното, съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил наказание под минимума, предвиден за този вид престъпление, а именно три месеца лишаване от свобода. Съдът не е наложил и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК наказание глоба, на основание чл.55, ал.3 от НК. Тъй като подсъдимият не е осъждан, съдът е приел, че са налице основания за приложение разпоредбата на чл.66 от НК и е отложил изпълнението на наложеното наказание с 3 години изпитателен срок и е възложил възпитателните грижи за условно осъдения на основание чл.67, ал.2 от НК на служител от РУ МВР гр.Л., отговарящ за района по местоживеенето му.

          На основание чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца и на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което И. е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 26.03.2019 г.

          Съдът се е произнесъл и по приложеното към делото веществено доказателство – 1 брой проба № 000114-01 на И.Р.И. от 26.03.2019г. – 15.23 часа, като е разпоредил след влизане в сила на присъдата да се унищожи.

          По делото не са представени доказателства за направени деловодни разноски и такива не са възлагани за заплащане.

          Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: