РЕШЕНИЕ

гр. Левски, _19.02._ 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесети януари_ 2020 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _437_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В районен съд гр. Левски е постъпила жалба от М.Ю.М. ***.10.2019 г. на Началник СПП при ОДМВР Плевен.

В жалбата се твърди, че с обжалваното НП на М. е наложено наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 638 ал.3 от КЗ – за управление на МПС без сключена застраховка „гражданска отговорност”, като наказанието е наложено за лице, което не е собственик на МПС, което управлява. Твърди се, че М. е собственик на автомобила, който е управлявал, тъй като го е придобил по наследство от брат си Х.Х.С., починал на 20.11.2012 г., поради което е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 638 ал.1 т.1 от КТ, в която разпоредба е определена глоба в много по-нисък размер.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.

За административно наказващият орган, редовно призован – представител не се явява в съдебно заседание и не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени представените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и като такава се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от представения по делото АУАН е, че на 24.09.2019 г. в 12.45 часа в гр. Л. е установено, че М.Ю.М. управлява лек автомобил ********* с рег. № ********** без същото да има сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите”. В акта е отразено, че автомобила е собственост на Х.Х.С., както и че нарушението е по чл. 638 ал.3 от КЗ.

Въз основа на посочения по-горе АУАН срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП, с което за нарушението установено с акта му е наложено администритавно наказание по чл. 638 ал.3 от КЗ – глоба в размер на 400 лв. В НП също е отразено, че автомобила е собственост на Х.Х.С. с посочен ЕГН и към преписката е приложена разпечатка от База данни МВР за регистрацията на автомобила, от която се вижда, че автомобила е регистриран на името на Х.Х.С. с ЕГН идентичен с посочения в НП.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта, от показанията на които се установява, че не помнят конкретните факти, но потвърждават подписите си върху акта и заявяват, че щом са се подписали, това което е отразено в акта отговаря на констатациите към момента на проверката.

Съдът дава вяра на констатациите, че към момента на проверката жалбоподателя е управлявал автомобила без да има сключена застраховка „гражданска отговорност”. Тези констатации се установяват не само от отразеното в акта и от заявеното от свидетелите, че потвърждават отразеното в него, но и от признанията на жалбоподателя и от представеното по делото копие от застрахователна полица. Жалбоподателя в съдебно заседание заявява, че към момента на проверката вече е бил сключил застраховка, че преди това бил установил, че застраховката за автомобила е изтекла, поради което дошъл в гр. Л. да сключи такава, че когато го спрели за проверка вече е бил сключил застраховката и се прибирал към с. Г.с., но тъй като застраховката е валидна от следващия ден, т.е. от 25.09.2019 г., действително към момента на проверката е бил без валидна застраховка. Тези твърдения се установяват и от приложеното копие от застрахователна полица. Видно от същата е, че застраховката е сключена на 24.09.2019 г. в гр. Л., но същата е със срок считано от 00.00 часа на 25.09.2019 г., а от акта се установява, че водача се е движел от гр.Л., посока с.А. т.е. установява се и изложеното от жалбоподателя, че вече е сключил застраховката и се е прибирал от гр.Л. към с.Г.с. към момента на проверката.

Предвид изложеното, съдът приема за категорично установено по делото, че действително към момента на проверката жалбоподателя е управлявал автомобила без към този момент да има сключен и валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите.

Във връзка с оспорената собственост на автомобила жалбоподателя е представил удостоверение за наследници на Х.Х.С., от което се установява, че същия е починал на 20.11.2012 г. и е оставил за свои законни наследници Н.Ю.С. - сестра и М.Ю.М. – брат. Предвид това доказателство и обстоятелството, че посоченото в акта и НП лице е починало още през 2012 г., съдът приема, че към момента на проверката 24.09.2019 г. собственици на автомобила са законните наследници на С., а именно жалбоподателя М.М. и Н.С. При това положение жалбоподателя е следвало да бъде санкциониран по чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ – като собственик на автомобила- като лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, който текст предвижда наказание глоба в размер на 250 лв., а не по чл. 638 ал. 3 от КЗ – както е сторено, който текст предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за лице, което не е собственик на автомобила и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Следва да бъде посочено, че МВР разполага със служебен достъп до Национална база данни „Население” и в случай, че административно наказващия орган не се бе задоволил само с проверка в собствената си база относно регистрацията на автомобила, щеше да установи, че лицето на името на което е регистриран автомобила е починало 7 години преди датата на съставяне на акта на жалбоподателя, както и да установи кои са неговите наследници – с оглед безспорно установяване собствеността на автомобила, което в настоящия случай е от съществено значение за правилната квалификация на извършеното нарушение. В случай, че беше извършена съответната проверка, щеше да бъде установено, че нарушителя има качеството на наследник на Х.Х.С. и като такъв е собственик на автомобила, който е управлявал.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателя не е само лице, което управлява автомобила без сключена застраховка, а е собственик на автомобила и като такъв има задължение по чл. 483 ал.1 т1. от КЗ да сключи застраховката, поради което е извършил нарушение по чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ и следва да носи административно наказателна отговорност именно по този текст, а не по чл. 638 ал. 3 от КЗ както е посочено в АУАН и обжалваното НП.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0938-003828/14.10.2019 г. на Началник сектор ПП - ОД МВР Плевен, с което на М.Ю.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 638 ал.3 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: