№
гр. Левски, 16.03.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №24 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Н.Г. ***Р. - ПлАК против Наказателно
постановление №716/06.01.2020г. на Началник РУ - Левски към ОДМВР Плевен, с което
на жалбоподателя на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД. С жалбата
наказателното постановление е оспорено в частта му относно размера на
наложеното наказание. Наведен е довод, че при индивидуализацията на наказанието
е била съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не били взети предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и наличието на
смекчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание в размер много над
минималния предвиден такъв в закона, бил несъразмерен на обществената опасност
на извършеното нарушение. Не било взето предвид, че жалбоподателят не бил системен
нарушител, бил трайно безработен и в тежко имотно състояние. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде намален размера на наложеното му
административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. Р.Р., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли да
бъде намален размера на наложеното наказание.
Ответната страна по жалбата не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 19.12.2019г., в гр.Левски, свидетелите Д.А.Д. и Д.П.Д. ***, изпълнявали
служебните си задължения. Около 23,10ч., същите спрели за рутинна проверка
полицейска проверка жалбоподателя Г.Н.Г.. Г. не представил документ за
самоличност. Извършена била справка за установяване на самоличността му и бил
съставен АУАН №716/19.12.2019г., за това, че на същата дата, около 23,10ч., в
гр.Левски, бул.“България“ срещу №10, при извършване на полицейска проверка не
представя документ за самоличност (лична карта), с което виновно нарушил чл.6
от ЗБЛД. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал
без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият
орган издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушаване на
чл.6 ЗБЛД, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. Наказателното постановление
било връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 09.01.2020г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.А.Д. и Д.П.Д.,
както и от писмените доказателства – АУАН №716/19.12.2019г., Наказателно
постановление №716/06.01.2020г. на Началник РУ - Левски към ОДМВР Плевен, справка
за административни мерки по ЗБДС, които съдът възприе изцяло, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и
по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните. Даде се вяра на
показанията на разпитаните свидетели като добросъвестно дадени, тъй като
изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на делото, даващи показания за
непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им
задължения. Липсата на конкретни спомени у свидетеля Д.Д. съдът намира, че се
дължат на еднотипността на фактите, за които дава показания, с останалите
такива, част от служебната му дейност.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съставени
са от компетентни длъжностни лица. Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на
обжалваното наказателно постановление. Актът е съставен в присъствието на
свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от
ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно
постановление.
Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз
основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение
на разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД. Съгласно цитираната разпоредба гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон,
да удостоверят своята самоличност. Вмененото на жалбоподателя нарушение на ЗБЛД
се явява и доказано от събраните по делото доказателства, съобразно изложените
по-горе съображения.
Предвид горното, законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на Г.Н.Г. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, доколкото са доказани
елементите от фактическия състав на нарушението.
Видът и размерът на административното наказание за това
нарушение е определен в разпоредбата на чл.80, т.5 от ЗБЛД,
съгласно която наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи
документ за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица. Съдът,
като взе предвид обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
намира, че справедливо и в съответствие с тях в процесния случай се явява
административно наказание глоба в размер на 150 лв. При определяне размера на
административното наказание съдът взе предвид невисоката тежест на нарушението,
а от друга страна отегчаващите отговорността обстоятелства – жалбоподателят е
неколкократно санкциониран за нарушение на същата разпоредба от ЗБЛД, както и
за други нарушения на същия закон. По делото не бяха представени доказателства,
установяващи посочените в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно, че Г. е безработен и се намира в тежко имотно състояние. Предвид на
посоченото, съдът намери, че справедливо в процесния случай се явява наказание
към средния размер, а именно глоба в размер на 150 лв., която съответства на
обществената опасност на нарушението, от една страна, и отегчаващите отговорността
обстоятелства от друга. Наказателното постановление, в частта му, с която е
наложено административно наказание глоба в максимално предвидения в закона
размер от 300 лв., следва да бъде изменено, като глобата бъде намалена до
размера от 150 лв. В останалата му част НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №716/06.01.2020г. на Началник РУ - Левски към ОДМВР Плевен, с което на основание чл.80, т.5
от ЗБЛД на Г.Н.Г., ЕГН:**********, с адрес:г***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв за нарушение на чл.6 ЗБЛДС, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
от 300 лв на 150 лв. /сто и
петдесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: